Нашата страна притежава огромно богатство от диворастящи растения. По традиция народът ни използва значителна част от тях с лечебна цел – билките. Малко от тях се използват за храна – гъби и горски плодове. Въобще не се използват като хранителни източници много растения, в чиито листа, стъбла, корени, цветове и семена се съдържат белтъчни вещества, въглехидрати, витамини, минерални вещества.
Едно от тези растения е репеят, който често е възприеман като досаден бурен. Оказва се обаче, че той има уникални хранителни качества, а в Япония и Америка, дори е култивиран и има огромни полощи с насаждения.

Репей (Arcticum lappa L.)
чичек, бутрак, кущрява, лепка, лопуш
Английски – bur(r), burdock, beggar‚s-buttons, lappa; руски – лопух, репейник
Семейство Сложноцветни – Compositae, (Asteraceae)

Описание. Репей е двугодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, грапаво и силно разклонено. На височина достига до 2 метра. Приосновните листа на репея са едри, неравномерно назъбени с яйцевидна форма, зелени в горната си част и светлосиви в долната си част с множество власинки. Горните листа са последователни, по-дребни и зелени. Цветовете са червено-виолетови, в редки случаи бели. Кошничките са едри, 3–4 см в диаметър, събрани в едри съцветия. Обвивните листчета са игловидни, на върха извити като кукичка. Репеят е характерен именно с тези закривени кукички, които лесно се закачат към дрехите и по козината на животните. Всъщност латинското наименование на репея “Lappa” означава “да се хвана”. Плодовете са леко сплескани плодосемки с хвърчилка. Коренът е дебел и вретеновиден, отвътре бял, а отвън сиво-кафяв.

Разпространение. Репеят е широко разпространен в умерените климатични зони на Европа и Северна Азия при надморска височина до 1500 м. Той е студоустойчиво растение. У нас расте в полските и предпланинските райони, из гори, храсталаци, влажни и мочурливи места, по буренясали, изоставени места, дворове и др. Репеят е харесван от Шекспир, който го споменава няколко пъти в пиесите си.

Съдържание. Репеят съдържа хранителни вещества – белтъци до 15%, въглехидрати – инулин до 45%, мазнини и биологично активни вещества – органични киселини, горчиви, слузни, смолисти и дъбилни вещества, фитостерин, танини, мазнини, гликозиди, соли на калций, магнезий, желязо, флавоноиди, сапонини, витамин С. В семената на репей се съдържат ненаситени мастни киселини, етерични масла, витамин А и В2. Уникално е съдържанието на полиацетилени, които имат противовъзпалителни и антигъбични свойства.

Използване като храна. Репеят е използван от хората за храна открай време и навсякъде по света. За американските индианци растението е всекидневна храна, дори приготвят бонбони от него. Чероките го използват като лекарство за лечение на ревматизъм. Корените са храна за японци и китайци. За храна се използват корените. Младите корени се ядат белени и сурови. В Япония настъргват младите корени, изкисват ги в студена вода, за да не потъмнеят, като водата се сменя 2–3 пъти. Корени се консумират, след като се попарят във вряла вода, обелват се и се готвят. Те могат и да се мариноват. Стръковете на репея, които се режат преди цъфтежа, имат приятен вкус, подобен на вкуса на пресните аспержи.
За хранителни цели в Япония корените на репея се вадят през ранната пролет или през есента. Те имат по-добър вкус и качество, ако се вадят преди растението да е цъфнало. Измиват се с течаща вода, без да се изкисват, нарязват се на парченца и се изсушават на сянка. По-дебелите се режат на парчета, дълги 8–10 см, нацепват се на дълго на 2–4 части. Отначало така приготвените корени се сушат на слънце, а след това се доизсушават в сухи и проветриви помещения или в сушилня при температура 40–45°С. Добре изсушените корени са крехки и се чупят лесно, отвън са тъмнокафяви, а сърцевината им е сиво-жълта с горчив вкус, но без мирис. Сухите корени се съхраняват в платнени торби или конопени чували.
Ако корените ще се използват за лечебни цели, те се вадят в края на първата или началото на втората година.
Поради високите хранителни качества на репея и нарасналата консумация в последните години, в много страни той се култивира на големи площи. Създават се и нови, високопроизводителни сортове. В света се култивират към 30 000 декара репей. Тук не са включени площите, които са заети с отглеждане на репей в Япония. Американските фермери добиват към 1000 кг свежи корени от един декар, което прави 220 кг суха маса. А добивите от японските сортове са рекордни – те възлизат на 3,9 тона от декар свежи корени.
Внимание заслужава селекционираният в Япония сорт Arcitium lappa “Takinogawa”, известен и с името “Gobo”. В Япония се консумират в свежо състояние и като сготвени 140 000 тона репей ежегодно. Част от това количество се използва като добавка в различни сосове и подправки, друга – се суши, а над 200 тона се замразяват; останалото количество се използва като фураж за животни. Сортът “Гобо” образува огромни корени, които достигат до 80 см дължина, 2,5 см дебелина и теглото им достига средно 350–450 грама в прясно състояние. В Япония селектират сортове репей с по-къси, но по-дебели корени, понеже ваденето на дългите корени е трудоемко.

Салата от листа на репей. 200 г листа се измиват със студена вода, попарват се за 3–4 мин с вряла вода, отцеждат се, нарязват се на ситно и се размесват с 2–3 стръка нарязан на ситно зелен лук. Посолява се на вкус, прибавя се 1 с.л. настърган хрян, разбърква се и се подрежда в подходящ съд. Подправя се с майонеза или със сметана.

Супа от листа на репей. 200 г картофи се почистват, нарязват се на малки кубчета, прибавят се 2–3 с.л. ориз, заливат се с 1,5 л вряла вода и се варят до готовност. Прибавят се 200 г нарязани на ситно листа от репей и 1 средно голяма глава лук, настъргана на ренде, соли се на вкус и се кипва за 3–4 мин. Преди поднасяне супата се подправя с краве масло или със сметана.
Пюре от листа на репей. 1 кг листа от репей, 100 г киселец, 1 връзка копър, 1 с.л. смлян черен пипер се посоляват с 1 с.л сол и се смилат в месомелачка. Листата от репей и киселец се нарязват на ситно преди смилането. Пюрето се използва за подправка на супи, рибни, месни и постни блюда. Съхранява се за 2–3 седмици в затворени съдове в хладилник.

Печени корени на репей. Корените се измиват, нарязват се на кръгчета с дебелина 1–2 см, посоляват се и се пекат в гореща фурна до зачервяване. Поднасят се топли – самостоятелно или като гарнитура към рибни и месни блюда.
Пържени корени на репей. Корените се сваряват в подсолена вода до омекване, нарязват се на кръгчета с дебелина 1 см и се пържат до зачервяване в сгорещена растителна мазнина. Поднасят се самостоятелно или посипани с натрошено сирене.
Варени корени на репей. 1 л вода се кипва, прибавят се 1 кг смлени в месомелачка корени на репей, прибавят се и 50 мл силен винен оцет или 4–5 г лимонена киселина и се вари 30–40 мин. Гъстата каша се използва самостоятелно като гарнитура към рибни и месни блюда или за приготвяне на мармалади и сладка. При използването като гарнитура кашата се посолява и се подправя с настърган хрян и растителна мазнина. При използването й за мармалад или сладко се прибавя необходимото количество захар и се вари до сгъстяване.

Кафе от корени на репей. Корените се измиват, нарязват се на тънки 3–4 мм филийки, сушат се в проветриво място 2–3 дни, след което се изпичат във фурна до получаване на кафяв цвят. Изпечените корени се смилат в кафемелачка. Кафето се приготвя по приетите методи, според степента на смилане – ситно, за турско кафе и по-едро за еспресо.

Мариновани корени от репей. Корените се почистват, отстранява се кожичката, нарязват се на малки кръгчета и се заливат с вряла вода. След 5–10 мин водата се отцежда, корените се подреждат в стъклени буркани, като между редовете се слагат по 1–2 скилидки чесън, 2–3 зрънца бахар и черен пипер и се заливат с гореща марината, приготвена от вода, оцет и олио. Бурканите се затварят, докато са горещи, оставят се да се охладят и се съхраняват в хладилник. Така приготвени, маринованите корени от репей могат да се използват цяла зима.

Лечебни качества. Лечебните качества на репея – цветове, листа и корени, са известни на народите от векове. В традиционната китайска медицина растението заема достойно място и се използва за лечение на множество заболявания. Семената се използват за лечение на плеврит и настинка, на суха кашлица и възпалено гърло. В Индия и Русия растението е популярно средство за лечение на рак. Там народните медици уверяват, че корен от репей предпазва от рак, спира растежа на раковите клетки и на метастазите.
Нашата народна медицина използва растението в много случаи на болести и болестни състояния. Прилага се като средство за изчистване, за отделяне на отровите от организма, при кожни проблеми, артритни болки, за стимулиране на обмяната на веществата, като диуретично и потогонно действие, за регулиране на кръвното налягане и кръвната захар, за детоксикация, при хемороиди, акне, косопад, подути лимфни възли, разширени вени, чернодробни заболявания, за стимулиране работата на жлъчката и черния дроб, против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при лечение на дерматити, екземи и себорея.
За лечебни цели се използват предимно корените. Листата се прилагат при стомашни проблеми, лошо храносмилане и липса на апетит. Те имат и бактериостатично действие.

Репеят се използва в козметиката. Маслото от репей е средство за подхранване на миглите и ноктите. В грижите за косата то стимулира кръвообращение в кожата на главата и укрепва корените на косата. Използва се при проблеми като цъфтеж на косата, изтощена коса, косопад, пърхот, липса на блясък на косата и др.

Из „Диворастяща храна”
Книгата може да поръчате тук!