Доц. Д-р Олга Григорова
Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска”

Мозъчният инсулт, известен и като „мозъчен удар”, се дължи на остро нарушение на мозъчното кръвообръщение поради запушване на мозъчен кръвоносен съд от съсирек /тромб или емболия/ - исхемичен инсулт или поради разкъсване на кръвоносен съд – мозъчен кръвоизлив в мозъчната тъкан или в мозъчните обвивки /субарахноиден кръвоизлив/, обяснява доц. Олга Григорова от Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска”.

Исхемичният инсулт представлява 80-85% от мозъчните инсулти, а хеморагичният – 15-20%. Мозъчният инсулт е най-честата причина за смъртност и инвалидност у нас и има не само медицински, но и социални и икономически последици. Затова е особено важна профилактиката и повлияването на рисковите фактори – артериална хипертония, мозъчна атеросклероза, захарен диабет, наднормено тегло, повишен холестерол, ритъмни и клапни заболявания на сърцето, тютюнопушене, алкохолизъм и др.

Каква ще бъде прогнозата за преживяемост и възстановяване, зависи преди всичко от вида и локализацията на инсулта, уточнява доц. Григорова. При мозъчен кръвоизлив се развива остро главоболие, гадене, повръщане, слабост или неподвижност в срещуположните крайници, а при по-тежки случаи - парализа на погледа, промяна в съзнанието включително и кома. Особено опасни са кръвоизливите дори и немного големи по обем, но в по-дълбоките мозъчни структури, където са жизненоважните центрове. При по-повърхностните кръвоизливи, т.нар. капсулолатерални хематоми, дори и по-големи по размер, прогнозата е по-добра.

Кръвоизливът в меките мозъчни обвивки /субарахноиден кръвоизлив/ има много типично начало – много силно остро главоболие, гадене, повръщане, схващане на врата. Изходът може да бъде различен и зависи от мястото и обема на излялата се кръв, но прогнозата зависи преди всичко от опасността от рецидив – т.е. повторен кръвоизлив от аневризма. В тези случай се предприема мозъчна ангиография и оперативно клипсиране на аневризмата, казва доц. Григорова. 

При исхемичен емболичен мозъчен инсулт емболите имат сърдечен произход от лявата сърдечна половина при ритъмни нарушения като предсърдно трептене и мъждене или клапен сърдечен порок или от разязвена атеросклеротична плака от по-големите мозъчни съдове. Прогнозата се определя от големината на емболизирания съд и риска от повторен инсулт. Ранната диагноза и прилагането на тромболиза /разграждане на тромба/ до 4,5 ч от началото е най-големият успех в лечението на исхемичните инсулти и може да доведе до пълно възстановаване.

При исхемичен инсулт, дължащ се на тромбоза, развитието не е така внезапно и симптомите зависят от големината на тромбозиралия съд – изтръпване и слабост в едната телесна половина, изкривяване на устата и езика, нарушение на говора, неразбиране на чуждата реч, нарушение на зрението. Важно е да се диагностицират и т.нар. „малки инсулти” или транзиторни мозъчни атаки, при които симптомите са леко изразени, преминават в рамките на 24 часа и често се игнорират от пациентите. Но те често се повтарят и са предвестник на по-голям инсулт. По-чести са в системата на т.нар задна мозъчна циркулация и се проявяват със световъртеж, залитане, притъмняване, раздвояване на образите, нарушение на говора, а при по-тежки случаи – нарушение на гълтането, слабост в крайниците.

За оценка на прогнозата в клиничната практика се прилагат специализирани скали. Така у нас е въведена скалата за инсулт на Американския национален институт на здравето, като отделните мозъчни функции се оценяват по тежест – напр. до 8 т – лек инсулт, до 18 т. - средно тежък инсулт и над 18 т – тежък инсулт. Прогнозата трудно може да се оцени в първите дни след инсулта, по-точно оценка може да се направи след 1-2 седмици от началото, когато е преминала опасността от ранни усложнения като застойна бронхопевмония, флеботромбоза, белодробна емболия и др. Прогнозата зависи и от прединсултното състояние, възрастта на пациента и наличието на рискови фактори.
За точната диагноза на мозъчния инсулт са необходими неврологичен преглед от опитен невролог, образно изследване /компютърна томография или адреномагнитен резонанс/, уточняване на сърдечния статус и на придружаващи заболявания. Прогнозата зависи от адекватното лечение, профилактиката с антиагреганти или антикоагуланти, откриване на атеросклеротични стенози на мозъчните съдове чрез доплерова сонография, ранна двигателна и говорна рехабилитация.