Това да бъдем тъжни понякога не просто е нормално, а и от изключителна важност за оцеляването ни, съобщава The Independent.

От намирането на мечтаната работа до създаването на перфектната връзка, ние сме обзети от константната мисъл за вечно щастие. Това постоянно търсене се възприема от човешката природа като абсолютно безсмислено.

"Без значение колко усилено се стремим към това въодушевляващо чувство на радост, телата ни го отхвърлят", споделя д-р Хелън Дрискол, старши преподавател по психология в университета на Съндърланд.

Това е така, тъй като хората сме еволюирали до момент, в който да имаме връхна точка на щастието. Дали ще си купим нова кола или ще направим някакво дарение, радостта, която ще изпитаме ще бъде на едно и също ниво.

За да сме достатъчно мотивирани и да се справяме с живота, ние трябва да изпитваме редица емоции. Проучване показва, че хора, спечелили от лотарията, не са по-щастливи от тези, които са успели да се справят с нещастие като парализата.

"Може да е трудно да се сдобием с щастие, но е още по-трудно да го задържим", казва д-р Дрискол.

"Представете си свят, в който всички сме постоянно щастливи. Какво ще ни мотивира да продължаваме да се развиваме и да постигаме целите си? Как ще се стремим да открием подходящия партньор в живота и да създадем семейство с него? Ако сме напълно щастливи, никога няма да проявим желание да направим нещо допълнително от изброените неща."

Освен това психолози напомнят, че постоянният стремеж към щастие включва изключително трудни моменти и такива на редица разочарования. Друг проблем е, че различните форми на това чувство често са в конфликт една с друга.

Ако се наслаждаваме на постоянните купони, много по-трудно би ни било да постигнем по-дългосрочно задоволство като създаване на семейство или регистриране на по-добри професионални резултати.

Превод и редакция: Зорница Йосифова