Мненията на терапевтите са абсолютно противоположни по въпроса със сексуалната зависимост, пише Си Ен Ен.

Пристрастяването не зависи от вида секс, партньора, нито честотата. Подобно на алкохолизма, сексуалната зависимост се диагностицира с индивидуалното проблемно поведение в резултат на самата активност.

Процесът на "ловуване" понякога може да провокира у хората по-голяма възбуда, отколкото самия сексуален акт. Критиците на тази теория твърдят, че това не се наблюдава при всички хора, а само при тези, които са израснали в силно религиозни семейства и се притесняват от желанията, които изпитват.

В изследване от 2015 година, специалистите забелязват, че при личности, които се считат за сексуално зависими, не се наблюдават мозъчните ефекти, които са видими при други видове пристрастявания като към наркотиците, цигарите или хазарта. Те предполагат, че секс маниаците просто са с повишено либидо.

В друго проучване, проведено през 2013 обаче, проличават малко по-различни резултати. То показва, че при хората, които се определят като зависими от секса, три от мозъчните сектори са по-активни, отколкото при останалите изследвани лица.

За тези, които вярват в този вид пристрастяване, експертите предлагат някои възможни решения. Те биха могли да се подложат на програми, спомагащи тяхното отказване от дадената зависимост, подобни на такива, свързани с алкохола или цигарите.

Терапевтите твърдят, че наличието на подобен проблем е строго индивидуален и в зависимост от това лечението може да продължи и с години. Състояния, които предразполагат към такъв тип пристрастяване, са депресията, биполярно разстройство, сексуалното удовлетворение, обвързано със справянето с безпокойство и негативни емоции, несъответствия с либидото на партньора, конфликт относно сексуалните предпочитания, както и избягването от отговорност на собствените ни действия.

Превод и редакция: Зорница Йосифова