57-годишният Трифон Игнатов е в кома, когато в началото на август го докарват в университетската неврохирургия в Плевен. Мъжът се спънал в двора на къщата си в ловешко село и паднал по очи върху бамбукова пръчка, с която прикрепяли цветя.

"Пръчката влиза в медиалния ъгъл на окото, пробива черепа до очния нерв, плъзва се покрай най-големия кръвоносен съд, хранещ мозъка, минава през слепоочния дял и ствола на мозъка и се забива в малкия мозък. Там са разкъсани големи кръвоносни съдове и кръвоизливът бързо нараства. Кухините на мозъка също се изпълват с кръв. На пациента му остават броени минути живот. Компютърна томография показа, че пръчката е проникнала 15 см в мозъка. Незабавно влязохме в операционната", разказва шефът на клиниката доц. Йордан Панов. Той ръководи екипа при сложната операция, продължила 2 часа и половина. Заедно с него работят неврохирургът доц. Илия Вълков и анестезиологът д-р Любенова. Специалистите преценяват, че черепът трябва да се отвори незабавно отзад, за да се стигне до малкия мозък, откъдето да отстранят съсиреците и да се спре кървенето.

"Важното бе да бъде освободена кухината, която е пряко свързана с центровете на дишането и сърдечната дейност. Бамбуковата пръчка извадихме много внимателно през окото", описва доц. Панов. Според него операцията е "спешна и импровизирана" заради уникалното като вид и степен нараняване, както и по дълбочината на проникване. На другия ден пациентът дошъл в съзнание и бързо започнал да се подобрява. За около 2 седмици раздвижил ръцете и краката си, опитвал да ходи. "Въпреки че пръчката е стояла около 7 ч забита в главата му, зрението на лявото му око е запазено", отчита доц. Панов. Предстои случаят да бъде представен на международна конференция. За Трифон това е второ чудо. Преди 5 г. го оперирали от рак на ларинкса. Онкохирурзите му дали 6 месеца живот. Напук на лошата прогноза, той се възстановил напълно и дори започнал да работи. "И сега пациентът ни ще е пълноценен, тъй като е интелектуално съхранен", смята доц. Панов.

Той е републикански консултант по неврохирургия. Ръководената от него университетска клиника в Плевен е единствена за цяла Северна България и обслужва население от над 1,5 милиона души. Идват пациенти и от Южна България, София. След цялостна реконструкция, финансирана с 300 хил. лева, операционните зали са оборудвани по европейски стандарти. Инсталирани са два супермодерни апарата за анестезия, подобни на космически кораби. Мощният рентген, последно поколение, пък е важен при операционната диагностика. В работата на неврохирурзите помагат нов микроскоп и пълен набор от инструменти за 70 хил. лева.

Сред необичайните случаи е спасената 47-годишна жена, получила инсулт след като родила близнаци. Бебетата, заченати инвитро, се появили чрез секцио. След операцията родилката се почувствала зле. Оказало се, че развива голям мозъчен кръвоизлив, левите й крайници се обездвижват, влошава се мозъчният й статус. Доц. Панов веднага оглавява екип за животоспасяваща операция, продължила 2 часа. Кръвоизливът е спрян, след 3 дни жената се раздвижва. Когато с грижата на лекарите следите от премеждието са заличени, майката напуска болницата. Вече напълно здрава тя отглежда първородните си деца. "Когато пациентите са в критично състояние, с нарушено съзнание и парализа на крайниците, мозъчният кръвоизлив изисква оперативно лечение, но по преценка на неврохирурга. За да спрем тежките мозъчни кръвоизливи, правим около 100 операции годишно, това са 100 спасени живота", обяснява д-р Панов.

Преди време приели 13-годишно момиче в тежко състояние със силно влошено зрение. Изследванията показали огромен тумор, превзел половин мозъчно полукълбо. При 2-часовата операция неврохирурзите, начело с доц. Панов, отстранили изцяло образуванието. Няма разсейки, доказал ядрено-магнитен резонанс, направен след интервенцията. "Скоро детето тръгна отново на училище, постепенно се подобрява и зрението му. Проследяваме го с контролни прегледи, болестта си е отишла, момичето напредва в ученето", доволен е лекарят. За доцент Панов проблемът с мозъчните тумори е в закъснялата диагностика. "При нас и днес постъпват пациенти с мозъчни тумори, големи колкото преди 30 г., когато в поликлиниките нямаше скенери. Хората с месеци, понякога година-две, се оплакват от главоболие, но в ДКЦ-тата не ги насочват към скенер. Натоварен от бумащина, семейният лекар пропуска да засече първите дори незначителни знаци на болестта. Симптомите може да са само шум в ухото, световъртеж, нарушения в почерка, причерняване и внезапно падане. При постоянно главоболие и повръщане вече е късно. Лекарят трябва да тълкува всеки симптом с индивидуален подход към пациента и след анализ да го насочва към специалист, убеден е неврохирургът.

В плевенската клиника връщат в живота и възрастни с тежки стеснения на гръбначния стълб, причинени от шипове. Пациентите с подобна диагноза са на възраст около 75 г. Обикалят по лекари, но отвсякъде ги отпращат с предупреждението: "От ЕГН-то е, няма лек, все по-лошо ще става". Болката обаче е нетърпима, хората първо усещат слабост в краката, после спират да се движат. В отчаянието си някои се мажат и даже пият урина срещу костното притискане. Научили от здравни съвети по интернет и къде ли не, че урината може да стопи шиповете и да облегчи страданията им. Пациентите ни търсят късно - вече са с 2 патерици или на инвалидни колички. Трима от тях са били приковани на легло от година, други 6-ма са били напълно неподвижни от 3 месеца. А операциите от този тип не са толкова сложни като мозъчните, пък и са по-малко травматични, с намалени кръвозагуба и времетраене. За година при нас минават над 100 болни. След операция, направена по строга преценка на специалиста, подобрение има при всеки, а отличен резултат в 90% от случаите - хората прохождат и възстановяват нормалния си делничен ритъм, обяснява доц. Панов. За 34 години в неврохиругията той не е свикнал с болката да загуби пациент. Бори се докрай и без да пести силите си, дори да знае, че с подобна диагноза 98% загиват. Завършил е с отличие медицина в Плевен. В продължение на 3 г. се изгражда като лекар на село. Работил е във Военномедицинската академия в София, после в Правителствената болница и в още 2 университетски столични болници. Първата му 2-годишна специализация във Франция е за оперативно лечение на заболявания на дълбоки, трудно достъпни места в основата на мозъка. Следва 8-месечна специализация в институт по невротрансплантология във Франция. "Някои мозъчни заболявания могат да се лекуват чрез присаждане на стволови клетки. По света в тази насока се работи, правени са експерименти, но още не е създадена технология за поставяне на стволови клетки в мозъка. Това не е мечта, а убеденост, че медицината ще се развива и по този път", казва доц. Панов.