Децата не искат да са лекари и учители, защото не е престижно

Не може да лекуваш болен с много диагнози по една клинична пътека 

Медицинското образование у нас не дава достатъчно знания 

Младите искат да живеят здравословно, но си вредят с добавки, казва в интервю за "24 часа" проф. Борис Богов, началник на Клиника по нефрология в УМБАЛ “Александровска”

- Проф. Богов, напоследък се увеличават недоволството и проблемите, свързани със здравния сектор. От какво зависи в края на работния ден да сте удовлетворен?

- Работният ден не стига за всички ангажименти, разбира се. При нас има всекидневен график, който включва работа с пациентите, със специализантите и административна работа. Нашата клиника е най-голямата нефрология в страната с 34 легла. Тя е на 30 г., но след генералния ремонт миналата година е изцяло обновена. Учебна или главна визитация отнема около 3 часа. Следват консултации с пациенти, лекции, упражнения. Трябва да остане време и за административната част, която започва още от 8 сутринта. Когато поставените в началото на деня задачи се изпълнят, съм удовлетворен. Имаме и 8 специализанти - едва ли други клиники имат толкова много, като се има предвид, че нефрологията е от “бутиковите” специалности и е в групата на неатрактивните поради ниското заплащане.

- На какво се дължи?

- Проблемът тръгва от едно недоумение през 2004-2005 г., когато бяха въведени клиничните пътеки. Не може да се лекува човек по клинична пътека - как ще вкараш болния в един коловоз, след като има още няколко заболявания?! Нито една клинична пътека в нефрологията не е добре остойностена. Не е включен лекарският труд, нито сестринският и само минималният престой - а при нас пациентите лежат продължително, защото вече са минали през други клиники, само този минимален престой покрива сумата на клиничната пътека и даже я надхвърля. С всеки болен се генерира дефицит.

- Защо всички управляващи здравеопазването през годините се ослушват за остойностяването на медицинския труд?

- Нямат смелостта да го решат. Проблемът не е в ресорния министър, а в политическата воля на управляващите - без нея нищо не може да стане.

- Защо съвременните деца на въпроса “Какъв искаш да станеш?” вече не споменават лекар, инженер, учител?

- Сред момчетата винаги екшън героите и съответните професии - полицай, пожарникар, военен са на преден план. Проблемът е, че в семействата вече не се говори с добро за благородните професии на лекарите и учителите. Днес те не са добре дошли в обществото, а и това не са доходоносни професии. Не получаваш адекватно заплащане за труда, който полагаш. Учил съм и съм работил по старата система и мога да кажа, че някои от промените, които се въведоха, за нищо не стават. Нашето медицинско образование страда от недостатъчност, не дава достатъчно знания.

- Виждате ли демотивация у лекарите и сестрите?

- Няма да го допусна, поне докато ръководя клиниката. Мотивацията първо е в основата на решението да станеш лекар. Нататък се надгражда. Разбира се, има колеги опортюнисти, които с времето са напуснали - работят на друго място за повече пари. Малцина са, но има и колеги, които са работили по малко в чужбина и са се върнали. Имаме такъв колега, който си дойде от Германия. Тук ги мотивира това, че могат да работят с разнообразна патология, при пълна свобода на мисълта и на действието - не сме като други клиники, където само началникът определя какво ще се върши и кой ще го върши. Всички работят добре.

- По пациентите, които идват тук, усещате ли пробойните в извънболничната помощ?

- О, всеки ден. Идват доста пациенти в краен стадий, когато почти нищо не може да се направи. Визирам предимно хипертоници, диабетици, при които се вижда липсата на законово регламентирана дейност от страна на извънболничните лекари - те например не изследват урина, креатинин и др., така че възможно по-рано да се откриват бъбречните усложнения. Пациентите идват направо с показатели, които налагат хемодиализа. Това значи, че са изпуснати години. Разбира се, и пациентите имат отговорност за закъснението и неглижирането. Българинът не е интелигентен по отношение на здравето си - той е инертен и не вярва на лекарите. Днес има дълбока дистанция между пациента и лекаря, но и двете страни не са виновни за това.

- Вярно ли е, че бъбречните заболявания се увеличават у нас?

- Така е - и у нас, и в световен мащаб. Причините са в увеличението на основните фактори: хипертония, диабет, метаболитен синдром. Промени се и профилът на пациента у нас - сега наднорменото тегло дори сред подрастващите е висок процент. В резултат всеки 10-и е с хронична бъбречна болест. Диабетиците пък са станали от 8,4 на 12% в последните години. Над 3500 души с бъбречна недостатъчност ходят на диализа.

Другият проблем е фалшивата статистика. Изкривяването не е нарочно, а заради системата на клиничните пътеки. Здравната каса прави разчетите за всяка следваща година на база предходната и ако си имал 10 правилно хоспитализирани при 20 легла, за другата година ще ти разрешат пак 10. Затова изкуствено се приемат и отчитат дадени клинични пътеки - видимо е и при белодробните болести, при раждането със секцио и др.

- Дори човек да се грижи добре за здравето си, фокусът никога не е върху бъбреците. Какво трябва да прави здравият за профилактика?

- Точно с тази цел през 2015 г. дружеството по нефрология спечелихме проект за обхващане на рискови групи пациенти с хронично бъбречно заболяване. В един регион имаше образователна кампания и безплатни прегледи за рискови групи, за да се направи регистър. Сега нашата клиника спечели втори подобен проект и той ще се реализира през март в София и близките населени места. Работим съвместно с колегите от доболничната помощ и със съсловните организаци. Смисъл има, защото българинът не обича да се изследва и да ходи на лекар. Като иде, обикновено е твърде късно и следва недоволство от фактите. Бъбрекът е “търпелив” орган, понася дълго време. Проблемът не е когато боли, а когато не боли, както казваше моят учител проф. Груев. Тогава бавно, но сигурно бъбрекът загива, намалява работата му и пациентът стига до диализно лечение.

- И при младите ли е така - четат повече, не виждате ли промяна?

- Промяна има, но в различни посоки. Половината четат и се лекуват сами по интернет и пак идват късно, вече с хронични проблеми. Във възрастта 26-35 г. пък много държат на здравето си и обичат да ходят на лекар, даже веднъж годишно обичат да ги види специалист. Това е правилно, въпреки че някои се вглеждат прекалено. При всички случаи се формира по-интелигентна група пациенти.

Веднъж годишно човек трябва да минава профилактичен преглед с изследване на урина, изследване на креатинин, измерване на кръвната захар, измерване на кръвното налягане от джипито и една коремна ехография. Това е минимумът прегледи, с които човек без оплаквания и извън рисковите групи може да е спокоен. Останалите трябва да правят тези неща 2 пъти по-често. Знае се например, че при диабет тип 2 на 7-ата година се засягат бъбреците и трябва да се вземат мерки за протекция.

- От какво страдат по- младите хора?

- От една страна, са инфекциите. Сред младите и особено при мъжете обаче има тенденция към здравословен начин на живот и спорт - фитнес, във връзка с което използват много протеинова храна и препарати. Никой не им обяснява обаче, че това води до хронична бъбречна болест, те закъсват и идват при нас. Интелигентният човек знае, че ако се храни пълноценно и правилно, няма нужда от добавки. Проблемът е по-скоро в некачествената храна у нас. Не може да ядеш по 1 сандвич на ден примерно и да разчиташ на витамини и добавки. Бъбрекът е лабораторията на организма, 180 л на ден се филтрират от бъбрека. Всички проблеми в храненето плюс солта се отразяват при нас. Може да се каже, че бъбреците ще боледуват все повече и от все по-ранна възраст занапред.

CV

l Започва работа в болницата в Сандански през 1987 г.

l През 1990 г. става асистент в Клиниката по нефрология в Александровска болница

l Ръководи Клиниката по нефрология на УМБАЛ “Александровска” от 2009 г.

l Специализирал е в САЩ, Япония, Франция

l Председател на постоянната комисия по здравеопазване и спорт към Министерския съвет

l Председател на организацията на Българския лекарски съюз в болницата