Появата на витамин К в историята на медицината и фармацията и причисляването на това незаменимо за човешкия организъм вещество към семейството на витамините е ключово събитие. То е станало факт благодарение на упоритата работа на неговия откривател – датският биофизик и физиолог Карл Питър Хенрик Дам, обхванала времевия период от 1928 до 1930 година. Датският учен е бил част от екипа на биохимичния институт в университета в Копенхаген. Голяма част от усилията на Хенрик Дам били посветени на изучаването на холестеролния метоболизъм. Физиологът провел любопитен експеримент, който по-късно щял да се окаже ключово събитие, довело до появата на витамин К.

За да реализира целите на своя експеримент датският учен се нуждаел от опитни животни. Най-подходящи за изследване се оказали пилетата. Карл Питър Хенрик Дам наблюдавал и изучавал появата на спонтанна и упорита хеморагия (кръвоизливи) сред пернатите, които били хранени в продължение на 2-3 седмици със специални смески, обогатени с холестерол. Друга група пилета приемала храни без никакво липидно съдържание и животните не показали признаци на хеморагия. Коагулационното разстройство сред птиците в първата група било съчетано с намалено съдържание на протромбин в кръвта.

Във времето, когато Дам е провеждал експеримента си, нито един от известните до този момент витамини (А, С и D) не бил в състояние да предотврати смущенията в коагулацията на кръвта на опитните животни. Това навело датския учен на мисълта, чи би трябвало да съществува нов вид мастноразтворим витамин, който би трябвало да е отговорен за кръвосъсирването в организма. Освен това, веществото би следвало да се съдържа в зеленолистните зеленчуци и черния дроб, тъй като пилетата хранени допълнително с тези хранителни вещества бързо възстановявали нормалната си кръвна коагулация.

Нещо повече, датският физиолог дори бил в състояние да излекува кръвоизливите на засегнатите птици с етеров екстракт, добит от растението люцерна. Изследователят кръстил това вещество антихеморагичен витамин или "витамин К" (като „К” е заимствано от думата коагулация).

През 1930 година, няколко заинтересовани изследователски групи „запретнали ръкави” и се заели със задачата да изолират и изследват витамин К. По това време, учените, част от американска група, ръководена от биохимика Едуард Алберт Дойси съумели да синтезират антихеморагичния витамин К, описвайки неговата нафтохинонова пръстеновидна химична структура.

Тринадесет години след революционното откритие двамата изследователи Дам и Дойси заслужено получили Нобелова награда за медицина за откритието и изясняването на структурата на витамин K.

За доизясняване останала още една наболяла тема – не била ясна точната биохимична функция на новия витамин. Това събитие станало факт едва в края на 1970-те години, когато пред медицинската общественост бил представен и описан цикълът на витамин К.

Понастоящем са учените са открили и описали около 14 витамин К-зависими протеина, влияещи не само на хемостазата, но и на калциевия метаболизъм, контрола на клетъчния растеж, апоптозата и сигналната трансдукция.

От казаното до тук можем да обобщим, че появата и синтезирането на витамин К през 1930 година и изясняването на действието на филохинона "осигурило" място на хранителната добавка в семейството на витамините, имащи неоспорима роля за доброто здраве на човека.