Проф. Ковачев сглобява лице с кост от крак

По 5-10 часа продължават реконструктивните операции в клиниката по ортопедия на УМБАЛ в Плевен

Бедрената кост на жена се разпада и буквално изчезва заради тежка инфекция след счупване. Налага се ампутация на крака. Има ли друг изход? "Успяхме да се справим с инфекцията като изрязахме 2/3 от бедрената кост заедно с колянната става и приложихме фиксатор. След 5 месеца инфекцията бе преодоляна. При 5-часовата операция направихме реконструкция на бедрената кост по уникален метод за България. Взехме 25 см. от пищялната кост и я присадихме на мястото на засегнатата от инфекцията. Тази пищялна кост е жива със запазени кръвообращение, архитектура и биомеханика. Живата кост е здрава, стабилна при натоварване и не се чупи. Преграда е за инфекциите, защото може да води борба с микроорганизмите. Пък и където сложиш живата кост при натоварвания след 6-7 месеца тя хипертрофира, а след 10-ина години не личи къде е присадката. Така проф. Вихър Ковачев, началник на университетската клиниката по ортопедия и травматология в университетската болница в Плевен и ръководител на катедрата по ортопедия и травматология в Медицинския университет - Плевен, описва сложната операция, с която той и екипът му спасиха от ампутация крака на 65-годишна пациентка. Новост в операцията е и, че лекарите удължили с 4 до 9 см. съдовия педикул, за да го преместят в бедрената кост и да й осигурят кръвоснабдяване. При трудната интервенция се е работило рисковано близо до нерва, който ни изправя и ни кара да се движим. "Жената вече ходи с ортеза, но след година ще я хвърли", казва проф. Ковачев.

Специфичните реконструктивни операции са внедрени у нас преди 30-на години след навлизане на микрохиругията. Днес ги правят в София, Плевен и още на 2-3 места, но не всеки ден - според медицинската статистика те са около 30 за цяла България. На Запад струват хиляди евра. При нас болният плаща единствено имплантите. В последния случай цената на имплант е между 1000 и 2000 лева. Тези операции изискват специализиран обучен екип и оборудване с висши технологии. Те са етикет за високо качество в работата и носят престиж на клиниката. Най-важното е, че спасяваме крака и ръце, отбелязва проф. Ковачев.

Той работи заедно с младите си колеги ортопеди д-р Емил Симеонов, д-р Христо Гигов. В екипа е и синът му д-р Манчо Ковачев, който е с 10 г. практика в ортопедията, в последната операция се включил д-р Абдул Шаргаби. Неоценима е и помощта на съдовия хируг д-р Огнян Матков и анестестезиолога д-р Ани Лазарова.

Макар реконструктивните операции да са рядкост, в Плевен от началото на годината вече са направили няколко. Преди 5 месеца в клиниката върнали функциите на ръката на болен пациент. "Той беше с тежка патология заради тотално откъснати нервни коренчета на прешлени от гръбначния мозък. Нямаше я онази част, за която да се хване нервният присадък. Това наложи прилагането на трансфер от съседни здрави функциониращи нерви. Така прекъснатите части на нервния сплит се съединиха с 2 съседни здрави нерва. При свързването, направено по метода на световния корифей в тази област бразилския лекар Фаусто Витербо, донорният нерв дава трансмисионни импулси, възстановява целостта на увредения сегмент и той не губи функцията си. "При операцията, продължила 10 ч се прерязва и отваря ключицата, за да се разкрие място за работа с нервите. Увредения нерв прикрепихме към съседен здрав. Успехът е, че без прерязване увреденият нерв се вгражда в здравия, който командва дишането и изпраща импулси. След година-две се появява синхронно дишане и движение", уточнява проф. Ковачев. "Вече имам стрелкаща болка", съобщил му наскоро младият пациент. "Това показва сетивно възстановяване, после ще дойде движението. След преценка, ако се наложи, ще присадим отново жив мускул", обяснява проф. Ковачев.

Реконструктивните операции са толкова трудоемки, че в напредналите държави в чужбина ги правят 3 екипа на смени. Плевенските лекари показват висш пилотаж и през юни, когато запазват крака на млад мъж. "Той беше с наполовина ампутирано ходило и травми на таза, бедрото, подбедрицата. За да не се наложи по-висока ампутация на крака, решихме да затворим кожния мекотъканен дефект на ходилото, като го покрием с мека нормална тъкан. При операцията направихме трансплантация на мекотъканно свободно ламбо със съхранени сетивни нерви и то се прие на новото място чрез микросъдови и микроневрални съединения. Така спасихме оцелялата половина от ходилото и сега мъжът може да ходи с протеза", обясняват от екипа. Преди около 2 месеца ортопедите изправили на крака британец, инвалидизиран след катастрофа. "Тазът му беше раздробен, със сериозна травма на предната колона и стена. Главата на бедрото беше влязла в таза. Пациентът нямаше да проходи повече, затова се решихме на трудната операция, продължила 5 часа. Приложихме нов метод. До фрактурата на таза се достигна през корема, което е свързано със значителни рискове поради близостта на много органи и магистрални съдове. Фрактурата бе фиксирана с два импланта и бе възстановена анатомично. Подобна операция се прави за първи път при нас. Британецът вече е добре", казват ортопедите. По това време в Плевен оперирали и друг британец - сменили колянната му става, която била с над 25 градуса изкривяване и поставили ревизионна колянна ендопротеза. Оперираният се обадил в клиниката оня ден, че идва на контролен преглед. "Нали ще оправите и другото ми коляно", попитал с молба.

В началото на 90-те години д-р Ковачев възстановил челюстта на младеж, отнесена при неволен изстрел с пушка. За да сглобят наново лицето, лекарите взели кост с артерия от крака. "Днес мъжът работи в град край морето и всяка година ми се обажда по 2-3 пъти", казва проф. Ковачев. Редовно го търси и военен с присадена ръка. "При трудова злополука той беше загубил китката и предмишницата на 10 см. под лакътя. Докараха го по спешност вечерта, тъкмо си тръгвах от нощно дежурство. Върнах се, незабавно с колегите сформирахме екип и пристъпихме към трансплантация. Зашихме артериите и 4 вени, възстановихме сухожилията и нервите. Тази трансплантация от 1991 г. беше първата в клиниката. След 2 г. направихме още 2 конструктивни операции и възстановихме костната цялост на предмишницата. По-късно военният показал резултата при учение на НАТО в поделението, където служел. Гостуващите генерали се учудили, питали наистина ли всичко е направено в Плевен. Американски ортопеди пък поздравили задочно плевенските колеги за успешна операция от 2006 г.

"Изрязахме тумор от бедрената мускулатура на 48-годишна жена, заменихме болната тъкан със здрава, взета от самата нея и вградихме протеза в костта. Направихме го за първи път в България, а и в Европа, според медицинската литература. Операцията продължи около 7 часа. Жената беше получила оток на крака преди 2 години. Туморът растял под кожата, докато стигнал 5 килограма. Образуванието разяло костта и тя беше станала чуплива. Въпреки напредналия стадий и късната диагноза, вместо висока ампутация, решихме да запазим крака. Премахнахме болната тъкан и костта до здраво, възстановихме бедрото и коляното и присадихме запазените мускули. Спешните изследвания показаха, че няма разсейки в таза и в белите дробове. Протезата бе изработена от титан, хром и ванадий по поръчка специално за оперираната, разказва проф. Ковачев. По-късно жената отишла при дъщеря си в Сиатъл и там потърсила мнението на специалисти. "Перфектна работа! Нима в Европа правят подобни операции?", коментирали щатските ортопеди. В продължение на 9 г. признателна за втория си живот, жената се обаждала на д-р Ковачев точно на датата на операцията. Починала миналата година, но не от тумора, а след усложнения при операция от жлъчка.

Преди 15 г. университетската ортопедия в Плевен въвежда хирургия на раменния сплит и вече са направени над 30 операции. "Това е най-сложното сплетение в човешкото тяло. При поражения ръката става безчувствена, неподвижна и стои като придатък. Английските автори я наричат вършачка - някъдето се обърнеш, натам отива. Най-лошото е, че болестта удря психиката. Отчаяни, пациентите потъват в депресия, мислят за самоубийство.

При последния случай свързахме частта със загиващите отдалечени коренчета към съседни здрави нерви. Възстановяването на загиващата част е чрез трансплантация на нерви. Ако тя е невъзможна, заради откъснат от гръбначния мозък мрежов сплет, прилагаме техниката на трансфер - - пришиваме към съседните здрави нерви. След операцията момче, обречено на инвалидизация, възстанови движението на рамото и лакътя. Вече работи в Италия и не пропуска да ни праща картички. Възстановителният период при тези интервенции е дълъг - 3, 5 до 10 г. Дори световно признатият проф. Дейвид Чен казва, че пациентите му във Вашингтон се възстановяват за 14-15 г., казва д-р Ковачев.

1. 

2.