Вътрешният и външен часовник са в непрестанен асинхрон при далечни полети заради бързата промяна на часовите пояси, както и при работа на смени. Ако е всекидневие, това може да доведе до смущения в обмяната на веществата, риск от инфаркт и дори до ракови заболявания.

На решаването на проблема с асинхрона на вътрешния и външния часовник са се посветили учени от университета в Кеймбридж, съобщава Дойче веле.

“След 10 години ще разполагаме с първите медикаменти, които ще регулират вътрешния ни часовник”, обявява неврологът Акилиш Реди.

Който се е приземявал след полет през Атлантика, имал усещането за двойнственост – като че ли стои до самия себе си. В бъдеще едно хапче ще му реши проблема – организмът незабавно ще се пригажда към новия часови пояс, няма вече да са му необходими дни наред, за да го постигне.

Засега научният екип нарича лека “хапче срещу Jetlag“. Jetlag означава смущения при смяна на часовите пояси, германците го окачествяват като мускулна треска в целия организъм.

Според научния екип едно хапче срещу Jetlag няма да е спасение само за туристи и бизнесмени, които често прелитат на далечни разстояния, а също и за работещи на смени, чийто вътрешен часовник също излиза от ритъм.

Как действа хапчето?

“Такива медикаменти наподобяват въздействието на светлината върху ретината и синхронизират вътрешния и външния часовник”, казва Реди. Вече били извършени първите изпитания върху мишки и резултатът бил завиден.

“До две години ще започнем клиничини изпитания и върху хора”, допълва и неврологът Ръсел Фостър, участващ в научния екип.

Все още обаче не се знаело какви странични явления биха могли да се появят.

И сега има методи, които помагат за преодоляване умората при работещите на смени, което пък водело до подобряаване качеството им на живот. Тези хора били податливи на вирусни заболявания и дори по-лошо – при тях по-често се появявали ракови образования.

Според учените не бивало да се говори за един вътрешен часовник, в действителност те били милиарди.

Част от мозъка, наречена Nucleus suprachiasmaticus, действа като „голямата камбана”, генерираща 24-часовия ритъм, обяснява Фостър. Този дял от мозъка подава сигнали на всички органи в тялото и така настройва всяка клетка за времето от денонощието – в черния дроб, сърцето, белите дробове... Дори когато една клетка се изследва при лабораторни условия, тя знаела "колко е часът". Дневният ритъм се определя от смяната на светлина и тъма.

Дневна светлина

Решаващото за настройването на вътрешния часовник към реално време е подходящото осветление, обяснява Ръсел Фостър и уточнява, че често осветлението в офиси не е достачъно:

“При мощност от 400 лукса тези лампи не могат да предадат на организма усещането за дневна светлина. Който е на работо място близо до прозореца, за него светлината е с мощност от 3000 лукса, а при ярко слънце – 100 000 лукса.”

Ученият посочва изследване, извършено в Холандия. В старчески дом били поставени лампи с мощност от 2000 лукса. Денем обитателите били много по-съсредоточени, а нощният им сън бил спокоен.

Правилното подаване на светлина в подходящо време може да помогне и за по-бързото преодоляване на въпросния Jetlag след продължителен полет. За целта учени от университета в Мичиган разраборитили “App Entrain”. Така потребителите по-бързо се адаптирали към новото часово време.

Нощна тъма

Както човешкият организъм се нуждае от добро осветление през деня, така му е необходима и тъма през нощта. Това при днешното общество не е така, обяснява Фостър.

Чувствителните на светлина клетки в ретината реагират особено силно на синята светлина. Точно такава излъчват смартфоните, таблетите и електронните книги. Това води до умора.

“За предпочитане са динамични лампи, които според времето през деня променят светлинния си спектър. Когато слънцето залязва, те редуцират синята светлина. Ако обаче слънцето е в зенита си, тези лампи излъчват светлина в целия слънчев спектър”, казва Тил Рьонеберг от мюнхенския Институт по медицинска психология.

Тази идея вече е залегнала при айфона на Apple - системата iOS9.3 позволява активиране на “Night Shift”. Тази система регулира синьото при осветлението на дисплея в зависимост от часовете на денонощието и мястото. След залез слънце настъпва промяна към по-топли цветове.

Да се съобразяваме с ритъма на организма

По време на нощна смяна не бива да се приема калорична храна, а по възможност повече протеини, препоръчва Ръсел Фостър. Човешкият организъм много добре знае, че е нощем, а това не е време за прием на храна и храносмилане.

“Смените трябва да са съобразени с различиня хронотип на работниците. Не при всеки вътрешният часовник е един и същ. Някои хора с удоволствие стават заран рано, други едва следобед са в тонус, но пък вечер си лягат късно”, пояснява и ученият от Мютхен Тил Рьонеберг.

Той призовава обществото да промени мисленето си:

“Ако някой каже, че най-добре е работното му време да започва в 10 ч преди обед, той в никакъв случай не е мързелив. Точно обратното – иска да е по-продуктивен. Не всеки от нас е такъв по едно и също време от деня.”