Не ви мирише на нищо? Поне три са причините за това - имате хрема, загубили сте си обонянието поради някаква причина - обикновено травма на главата, или просто остарявате.

Да, факт е, че обонянието отслабва с възрастта по същия начин, по който намалява зрението, ушите чуват все по-малко, мускулите стават по-немощни, краката не ни държат.

Има обаче едни упражнения, които при редовна тренировка могат да задържат способността на носа да усеща за по-дълго време, показват американски изследвания.

Носът е орган, който здраво се труди, и има много по-големи възможности, отколкото повечето хора осъзнават. Тънкото обоняние предоставя повече аромати, повече сигурност, дори повече щастие.
Но човешките обонятелни способности намаляват с годините, като загубата започва да става осезателна още при 30-годишните. Постепенно това може да се влоши дотам, че хората да са неспособни да усетят дъха на гранясала храна или миризмата при изтичане на газ вкъщи.

Добрата новина е, че има упражнения, които може да правите вкъщи, за да запазите и дори обострите вашето обоняние. "Човек, който е далтонист, може да гледа цял ден червено и зелено, но никога няма да ги види", казва Алън Хирш, директор на фондацията "Изследване и лечение на обонянието и вкуса" в Чикаго. "Но с обонянието на практика може да накарате нервните връзки да се активират и така да започнете да усещате това, което преди не сте можели."

Обонянието е едно от онези неща, които човек не може да оцени напълно, докато не го изгуби.

Патрик Колинс, 62-годишен пенсионер от чикагската полиция, който живее в Шарон, Уисконсин, се е пригодил към живот без миризми, откакто изкарва лоша настинка преди 4 години. Когато тя изчезва, той разбира, че обонянието му също е изчезнало. Лекарите му обясняват, че вирусът е увредил нервите.

Колинс инсталира в дома си детектор за изтичане на газ и всеки път пита жена си дали да яде храната, останала от предния ден. Страда заради обонянието си дори и във времето, което прекарва с 4-месечната си внучка. "Нали знаеш онази миризма на бебе? Аз не мога да я усетя", казва той.

Загубата на способността да миришеш обикновено води до загуба и на вкуса.

Двете сетива допринасят за възприемането на аромата. "Когато дъвчем и поглъщаме, летливите молекули от храната преминават през задната част на носната кухина до обонятелните рецептори в горната част на носа", обяснява Ричард Доти, директор на центъра за обоняние и вкус към университета в Пенсилвания. "Ако стиснете носа си и сложите шоколад в устата си, няма да усетите вкуса на шоколада."

Инфекции на горните дихателни пътища, замърсяването, травми на главата и болести, сред които диабет - всичко това може да изложи на риск обонянието. Понякога загубата е временна и може да се дължи на стрес от околната среда като цигарен дим или химически изпарения.

По-коварно обаче е времето. Така както зрението и слухът отслабват с възрастта, същото се случва и с обонянието, казват специалистите.
Наближат ли 60-годишна възраст, половината от хората ще са с намалени способности да миришат.

Към 80-годишна възраст това ще се случи на три четвърти от населението, казва д-р Хирш. Фондацията за изследване и лечение на обонянието и вкуса е 25-годишна организация, която преглежда пациенти и прави проучвания както за фармацевтичната, така и за потребителската индустрия.

Един от изводите, до които фондацията стига, е, че възрастните биха купували много повече продукти, ако те им миришат достатъчно силно.

Докато такива се появят, има простички упражнения за вкъщи, които парфюмеристите и другите професионални "подушвачи" препоръчват, за да се запази обонянието във форма. Някои от тях дори могат да помогнат да бъде разкрит проблем, който заслужава медицинско внимание.

Д-р Хирш предлага следните тестове.

Затворете очите си и опитайте малко ванилов и шоколадов сладолед. "Ако не усетите разликата, вероятно имате проблем", казва той. Или задръжте памук или парче плат, накиснат в алкохол, точно под брадичката си. Ако успеете да подушите острата миризма на спирт, вероятно обонянието ви е добре.

"Обръщай внимание на миризмите във всекидневния си живот" - това е първото практическо правило на Рон Уинград, което той преподава на студентите си. Уинград е директор на парфюмерийно училище в Ню Йорк и преподава на начинаещите парфюмеристи основите на умението да създаваш качествени аромати за козметиката.

 
"Ако седнеш с чаша кафе или чай, помириши го, преди да отпиеш. Когато се храниш, първо се опитай да усетиш аромата", казва той. "Подушваш ли редовно това, което слагаш в устата си, може да обостриш обонянието си", смята директорът.
Уинград кара студентите си да се упражняват с миризмите, като подушват шишенца със суровини отново и отново, докато ароматът на всяко се вкорени в мозъка. Така според него разпознаването на различните мириси ще е изключително лесно.
Много от ароматите, които той използва, могат да бъдат намерени във всяка кухня. Сред тях са карамфил, канела, индийско орехче, ванилия, целина и моркови.

Обелките от току-що подострения молив могат да осигурят нотка на кедър. Листо, скъсано от саксиеното цвете вкъщи, предлага мирис на зелено и на билка.
За да се прави лесно упражнението, всяка съставка трябва да се държи в отделно бурканче и колекцията да се помирисва всеки ден за около половин час. Вместо веднъж да вдишате дълбоко, по-добре е да направите 2-3 кратки вдишвания, след което да издишате. По този начин ще избегнете умората на носа.

Друг вид тренировка на обонянието е да се опитвате да си представяте визуално ароматните нотки, които откривате във виното. Това пак е студентско упражнение. Преподава се от Скот Карни, магистър сомелиер и директор по винено обучение в международен кулинарен център в Ню Йорк.

Ако някой от учениците му се затруднява да нарисува конкретен аромат, например на тропическия плод гуава, той го праща до плод и зеленчука да намери плода. "Иди и го помириши - казва Карни. - Виж какво ще си представиш, когато още веднъж усетиш тази миризма."

Според Карни хората правят различни асоциации при подушването на един и същ мирис, но разликите обикновено са много малки. След няколко подушвания през няколко часа човек избистря мнението си за конкретната миризма.
Мозъкът може да бъде приучен да разпознава различията сред ароматите с т.нар. "подушваща терапия", разработена от д-р Хирш. Избирате си три или 4 различни вида миризми, които ви харесват. Единият може да е аромат на цветя като този, който се ползва в шампоан или сапун.

Другият е плодовият мирис от горски плодове, банан или цитруси. Накрая трябва нещо различно - например аромата на кафе.

Избягвайте дразнещите миризми на чесън или амоняк, които могат да наранят способността да миришете, казва той.

Честото подушване на избраните от вас миризми - от четири до шест пъти на ден, може евентуално да възбуди и да разработи различните рецептори в носа.
Помирисването на храната отдавна не е фактор за оцеляването на човека. Въпреки това то все още има биологическа цел. "Това е първата аларма, която ни предупреждава за опасност", казва Памела Далтън от научноизследователския институт "Монел".
Освен това подобно подушване може да подобри храносмилателния процес. То на практика влияе върху метаболизма и помага за по-доброто и ефективно усвояване на храната.

Ще се продава повече, ако мирише по-силно 

Между 3 и 4 милиона американци са с диагноза като аносмиа - пълна невъзможност да миришеш, и хипосмиа - намалена способност, казва д-р Хирш. Броят се очаква рязко да се увеличи, когато остареят децата от бейби бума.

Това е златна възможност за компаниите да продават продукти с по-забележими и остри миризми. Изследване показва, че възрастните хора усещат повече по-острите и силните аромати и логично посягат на щанда към продуктите, които достигат до обонянието им. Затова някои компании вече използват нетипични растителни миризми, с които продуктите им стават разпознаваеми. В същото време обаче количествата стока не достигат.

Вероятно предстои една огромна индустрия да бъде разработена в най-скоро време - производството на стоки, които се характеризират предимно с мириса си.
"Има огромна възможност точно сега и компаниите я пропускат", казва Том Блишок, главен стратег по продажбите на дребно в американската консултантска фирма "Буз енд ко". "Повечето производители трябва да намерят начин да зарадват застаряващите потребители, като им поднесат осезаеми аромати и миризми в продуктите."

Експертът проф. Георги Едрев: Грипът и химията са враг №1 на обонянието

Обонятелният анализатор е много уязвим, нервните му клетки са разположени още на "тавана" на носа и търпят директно неблагоприятните въздействия от околната среда. Затова е и най-уязвимият.

Химическите дразнители и грипните вируси са на първо място сред заплахите за обонянието. Те са в състояние за кратък период от време да увредят необратимо чувствителните клетки, от които зависи предаването на информацията за различните миризми, тяхното разграничаване и прага на чувствителност.

Медицината не се отказва да търси отоневрологични методи за възстановяване на намаленото обоняние. Прогнозата е сравнително благоприятна, ако терапията започне, преди да е настъпъла атрофия на клетките. Практически шанс има при увреждане, което е съвсем в началната си фаза. Друго условие е да бъде възстановен пътят за това, а именно - дишането през носа.