Зелените зеленчуци са много по-полезни, отколкото се смяташе досега. Изненадващото откритие на молекулярни имунолози начело с д-р Габриела Белц и д-р Джоана Грум прави актуален и за света специфичния български израз "Да се хванем за зеленото". Това може да се окаже спасително въже не само за красивата фигура, а и неочаквано лесна профилактика на алергии, възпаления и рак на дебелото черво.

Включването в хранителния режим на зеленолистни зеленчуци от семейство кръстоцветни е още по-важно от смятаното до момента, защото осигуряват здравето и увеличават издръжливостта на имунните клетки. Т.нар. вродени лимфоидни клетки, които са авангард на защитните сили на организма, се намират основно по лигавицата на храносмилателната система и защитават тялото от болестотворните микроби и токсичните бактерии. Според учените този вроден механизъм предпазва от болести, свързани с хронични възпалителни процеси и специфични видове рак, алергии и наднормено тегло. Изводът е резултат от изследване по проект на австралийския съвет по здраве и медицински изследвания, съобщава сп. „Сайънс дейли". Учените са открили, че типични за зелените зеленчуци вещества подпомагат образуването на имунните клетки. Д-р Белц обяснява, че за първи път са идентифицирали гена, който отговаря за производството на лимфоидни клетки, които предпазват организма от възпаления. Те провели опити и установили, че генът се повлиявал както от добрите бактерии в червата, така и от приеманата храна.

Екипът установил, че протеините на тези зеленолистни зеленчуци, които спадат към кръстоцветните, си взаимодействат с рецепторите на повърхността на клетките. Така косвено поддържат толерантността на организма към полезните хранителни вещества и
нетърпимост към патогените, които причиняват възпаления. Учените препоръчват да се засили допълнително консумацията на зеленолистни кръстоцветни зеленчуци. И дори смятат, че лечението на заболявания и лошо общо здраве вследствие на бактериални инфекции може да се улесни от засилването на имунните клетки чрез консумацията на определени зеленчуци. Меките тъкани на червата често страдат от миниранички и излющване - фактори за израждане на тъканите, но имунните клетки помагат за
заличаване на предраковите поражения, твърдят учените. Диетолозите подчертават, че всички зеленолистни зеленчуци са полезни, както и кръстоцветните, но изследването качва на стълбичката на победителя представителите на сечението на двете групи - листните кръстоцветни.

Сред звездите са всички видове зеле, броколините, кресонът, руколата, листните видове цвекло и репи. Обикновеното зеле е сред най-достъпните листни кръстоцветни зеленчуци у нас, въпреки че вече сравнително лесно се намират всички "вносни" видове - от китайско през савойско до сравнително най-малко популярното бок чой - с нежна листна структура, близка до тази на зелените салати. Зелето е полезно и сурово, и леко задушено на пара, но без да се прекалява. Антиоксидантните свойства на приготвеното на пара зеле са дори по-добри, отколкото тези на суровото, същото се отнася и за савойското, сварено във вода, съобщи изненадващо "Нютришън рисърч". В тези зеленчуци има и много витамин С, който е известен тоник за имунитета. Организмът обаче не може да си трупа запаси от него, затова трябва да се спазва тотоправилото - с малко, но редовно. Съдържа още считания за превенция на остеопороза и сърдечни удари витамин К, както и флавоноиди за борба с рака.

Къдравото зеле пък е сочено в редица изследвания като подходящо за укротяване на мигрената, както и при диабет от втори тип.

В началото на пролетта особено полезна за имунитета е горчивата рукола, която най-често се използва за салати. Подобно на други представители на семейство кръстоцветни тя може да стимулира паметта, а в същото време е нискокалорична, което я прави чудесно допълнение към всеки план за отслабване. Друга подходяща добавка към салатите е младият кресон, който с леко пиперливия си вкус придава по-различна нотка на традиционни рецепти. Той е добър източник на бета-каротин и много важните за очното здраве каротеноиди лутеин и зеаксантин, както и на антиоксиданти, които пазят от артрит.

Но всъщност полезни са всички наситенозелени зеленчуци. Дължат цвета си на естествено оцветеняващ ги пигмент - хлорофила. Колкото по-наситена е баграта, толкова по-полезни са. Ако престоят, може да започнат да пожълтяват - знак за образуване на
вредни вещестна, и трябва да се избягват особено от малки деца, бременни и хора с крехко здраве.

Традиционното "хващане" за зеленото у нас е идеален избор не само за пълноценно хранене, но и за отслабване. Диетолозите не слагат никакви ограничения за копривата, спанака, киселеца, глухарчето, лапада, зелените салати, защото и не е известен случай някой да е натрупал килограми от тях. Нов момент в препоръчваните зелении са младите
леторасли на граха и листа на ряпа. Това обаче не е изненада за народите в Западна Европа и Америка. Там без резерви посягат и към още крехките стъбла, листа и пъпки на цветето, известно у нас като петльов гребен. Всички те са отличен източник на каротеноиди и може да бъдат сравнявани по ценни съставки с класиката в жанра - морковите и доматите.

В полезните за имунитета растения са класирани и всички зелени билки. Но препоръчваните количества надхвърлят представата за подправка и затова специалистите по хранене съветват да ги пием, в буквалния смисъл. Пасирани и смесени с вода (минерална/газирана според предпочитанията), нискомаслено мляко (прясно/кисело) или зеленчуков сок, стават зелено смути - нещо като шейк, но обикновено студено на границата на замръзване. Така се постига и допълнителен ефект от витаминозната храна - организмът изразходва повече енергия, за да я затопли при усвояването. А това означава и повече стопени калории. През зимата и ранната пролет най-достъпни са магданозът, копърът, целината. С издигането на слънцето все по-високо и затоплянето на времето се разнообразява и асортиментът - джоджен, мента, босилек, мащерка, риган... Всички те са и оръжие за разкрасяване отвътре - природата ги е натъпкала с подмладяващи кожата и косата вещества.

Друг начин да се ядат повече зелени подправки са "творчески" вариации на традиционната салата табуле. За основа освен булгур може да се ползват и арабски кускус, елда, киноа и дори сладка царевица. И ситно нарязани зеленини, колкото можете да поемете без да се разбунтува вкусът ви.