Името ми е опиянение. По-силно съм от всичко на света. Ако някой се сдружи с мене и ме приеме за свой, правя го безумен. Очите не виждат светлината, умът става неспособен за нищо друго. Човекът се отвращава от храната, гърлото му е пресъхнало, иска му се отново и отново да пие. А пие ли, пак се налива и бива в безпаметство през всичките дни. Този образ на пиянството ни е оставил Константин Кирил Философ в IХ век.

“Сякаш виждам себе си във времето, когато опрях дъното”, казва Йосиф Крумов* от Плевен. На 40 г. е, баща на 3 деца, дъщеря на 12 г. и близнаци - момиче и момче на 5.

Днес той вече е надвил страстта, дължи го на сбирките на анонимните алкохолици. Трезвен е от година и празнува рожден ден на датата, когато отказал алкохола.

Започва да пие в казармата. Пресмята, че за повече от 2 десетилетия е пресушил близо 3 тона концентрат. А е завършил с отличие престижна гимназия=

Мечтае да продължи образованието си и да се посвети на точните науки. Чашата удавя плановете му. Не успява да овладее дори компютъра, остава си неграмотен във високите технологии, въпреки че от чина изстрелвал на мига решенията на най-сложните математически задачи. Опитва се да изплува с дребен семеен бизнес.

В началото на работния ден крадешком обръща 50-ина грама твърд алкохол. Тогава още не знае, че една чаша е много, после и хиляда не стигат. Неусетно се хлъзга към бездната. Става раздразнителен, сприхав, избухлив. Работата му налага общуване с много хора.

Питали го нещо най-обикновено, а той запалвал фитила. Ръцете му издайнически треперели. Нападали го всякакви угризения. Терзаел се, че не е добър родител, съпруг, колега. Най-големият страх бил за децата му - ами ако научат, че баща им е изцяло във властта на алкохола?

Първородната му дъщеря май се досещала - съученици  подшушнали, че са го виждали да се олюлява. Не се справял с притесненията си - не смеел да пресече улицата на зебра, да не би върху му да връхлети кола и да го размаже. Не харесвал и външния си вид - по лицето му се появили белезите на преждеврeменно състаряване.

Един ден, докато изтрезнява след поредния бурен запой, Йосиф признава пред себе си, че е безсилен да управлява живота си. Ударил си дъното, по-надолу няма, казва си. И сам слага диагнозата си.

“Не съм алкохолик, защото пия. Пия, защото съм алкохолик. Болен съм”, отсъжда. Не търси врачки, баячки и билкари за цяр, както правят мнозина с неговата участ. Сам и доброволно влиза в клиника за алкохолици. “Лекувайте ме!”, настоява пред лекарите. В болничното легло прекарва няколко дни на медикаменти. Изписват го уж здрав, не посяга към питието 3-4 месеца.

След задръжката рязко се влошава. “Свалих 20 килограма и заприличах на мъртвец. Психиката ми се срина докрай. Започнах да пия. Чашата ме победи. Загубих уважението към себе си, всичко около мене взе да се разпада”, спомня си мъжът.

В отчаянието си проследил, че алкохолната зараза му е по наследство - един от дядовците му починал от пиянство, баща му пък лежал в клиника.

Според медицинските изследвания алкохолизмът не е наследствена болест, но е проводник на предразположението към прекомерната употреба на алкохол. Защото детето на пиещия родител приема като нормално състояние порочното и позорното.

Установено е, че децата на алкохолиците по-лесно свикват с чашата, при тях преходът от обикновената почерпка към хроничния алкохолизъм става по-бързо, защото по природа те са по-емоционално нестабилни, невротични, физически неустойчиви, поясняват психиатри. Вместо да скрие от срам мъката в семейството, съпругата на Йосиф, с която са заедно 13 г., първа потърсила помощ. За сбирките на анонимните алкохолици в Плевен научила от интернет.

“Няколко месеца посещавах сбирките, но не разбирах какво точно се иска от мене. Дори си мислех, че съм попаднал в секта, понеже бяхме под покрива на черква. Атеист съм и се опасявах, че ще ни говорят за Бог. Оказа се, че църквата ни е подслонила под наем и на сбирките никой не изисква да сме вярващи.
 

При анонимните алкохолици няма началници, пари, нито членски внос - ще разрушат идеята и морала. Дарения не приемаме - ако някой дойде с по-голяма сума - отказваме и я връщаме. В една шапка събираме стотинки, колкото да платим наема. На сбирките в началото влизах трезвен, но излезех ли - пак продължавах да пия. Постепенно проумях, че съм част от уникално братство. Задръжките и срамът, спотаявани дълбоко в мене, изчезнаха. Отключих се да споделям за болестта, провалите и загубите си.

Към голямото пробуждане ме водеше моят духовен учител, наречен още напътственик. Заедно извървяхме 12-те стъпки към катарзиса. Случи се изведнъж - рязко преминах в новия си живот. От година съм трезвен. Не съм намалявал дозите. Окончателно и категорично спрях пиенето. Това е по-важният ми рожден ден - празнувах го в края на февруари”, изповяда Йосиф. За разлика от преди, когато всичко в погледа и съзнанието му се е отразявало като в криво огледало, сега вижда истинския свят наоколо.
 

Вкъщи вече е светло, щастието се върна. Споменът обаче остава скрит нейде в ъгъла. Миналото няма как да залича. Във всеки трезвен ден изкупувам грехове към хората, които съм наскърбил. Моето извинение към тях е, че следващият ми живот ще е с други морални и духовни принципи, уверява Йосиф.

И трезвен, той продължава да ходи на сбирките на анонимните алкохолици. Знае, че на затъналия в пиянство най-добре помага бивш алкохолик, преживял своето чистилище.

Дори да са трезви от 20 г., бившите посещават стриктно сбирките, макар никой да не ги задължава. Правят го, за да са заедно, но повече заради моралния дълг да подкрепят онези, които все още се колебаят в началото на трудната битка.

Йосиф още е с духовен учител, но един ден и той ще стане напътственик на друг алкохолик и ще помогне да се справи с болестта. Тревожи се, че алкохолиците по селата няма откъде да научат за сбирките и могат да останат в плен на болестта да края на дните си. Във втория си живот Йосиф постигна и друг успех.

Преди седмица той се яви на интервю за работа, получи я и очаква да бъде назначен на щат. Събира успеха си в думите, казани наскоро от патриарх Неофит: “Да се бориш със себе си, е най-тежката битка. Да победиш себе си, е най-славната победа!”

* Имената са променени