- Д-р Канчелов, как ще коментирате репликата на една абсолютна въздържателка "Откакто дебелея от лакомия, разбирам алкохолиците" - наистина ли прекаляването с храна и с питиета са двете страни на една монета?

- Има голямо сходство. На невробиологично ниво в мозъчните структури, които определят човешката мотивация и поведение, и двете състояния по същество са изява на едно и също нарушение - ексесивен апетит със загуба на контрол. Нормалните процеси на насищане и задръжка вече не се явяват бариера пред желанието.

Наблюдаваме го при хранителните разстройства, но също и при алкохолната зависимост, и при зависимостта от наркотици. Най-сигурният белег, че става дума за болестно състояние, е точно невъзможността човек сам да спре. Появата на този ключов симптом показва необходимост от специализирана помощ. За да не се стига до напредналите фази, когато е много по-трудно пристрастяването да се преодолее.

- Модерният човек живее със самочувствието, че управлява живота си. Защо губи контрол над апетитите си?

- Загубата на контрол обикновено възниква в състояние на стрес, при нарушен психичен баланс, в конкретна провокираща ситуация, която повлиява емоциите и решенията, или при патологична загуба на контрол в резултат на нарушения в основни мозъчни центрове и системи.

 Алкохолът и наркотичните вещества имат мощен капацитет да предизвикват
пристрастяване и тези увреждания са резултат от тяхното директно действие върху мозъчните медиаторни системи. Вероятността от пристрастяване е по-висока при хора, при които има активна употреба на фона на наследствено предразположение.

- Кой фактор е водещият?

- Доказано е и в реалния живот, и в клиничната практика, че комбинацията от фактори на личността, фактори на средата и системна употреба води до пристрастяващ ефект.

- Опишете профила на човека, загубил контрол над чашата си.

- Това могат да бъдат хора от всички социални групи и професии. Рискът е най-голям там, където има високо ниво на стрес. В традиционните обществени представи хората с алкохолна болест са маркирани със стигмата "алкохолик". Зад този етикет стоят негативизъм и предразсъдък, че това са хора с нисък морал и слаба воля - утайки на обществото.

Такова отношение е крайно неприемливо от етична гледна точка и несъвместимо с разбирането за алкохолната болест като лечимо заболяване.

Съвременното разбиране за алкохолните проблеми не стои на позицията "или си алкохолик - или не си". Зависимостта се разглежда като процес, който се развива и има степени на тежест. Хората с тежка алкохолна болест са около 3,5 процента от населението.

Толкова са и пълните въздържатели. Като изключим тези две крайни групи, от останалите около 1/3 пият много малко, 1/3 са с умерено социално пиене и 1/3 имат проблемно пиене. Истинското предизвикателство са точно тези около 1/3 от мъжкото население и 1/5 от женското, които вече са във фазата на прекомерна алкохолна употреба.

- Къде е границата между умереното и проблемното пиене?

- С цел дефиниране на тези понятия Световната здравна организация използва два критерия - количество и честота, както и т.нар. стандартно питие. За едно стандартно питие се приема чаша вино, малка халба бира, шотче концентрат. Ако един мъж изпива седмично повече от 21 такива стандартни питиета, а жена прехвърля 14-те, вече говорим за проблемно пиене. Относно втория критерий границата е премината, ако алкохолът присъства над 4 дни седмично, независимо от количеството.

- Кои напитки пристрастяват най-бързо?

- Концентратите. Бирата и леките вина са по-приемлив избор. Исторически и географски европейската култура е култура на виното, извън нея са или пълната забрана, или на север концентратите. Българинът обаче приема употребата на прекомерни количества алкохол за нормална. Мъжкото надпиване е част от веселието, задължителен елемент на празника, част от традицията. Напиването се смята за юначество.

На женското пиене - не само у нас, се гледа като на неприемливо, но това не означава, че жени не стигат до болест. Още повече че по физиологични причини при тях по-лесно се създава зависимост от алкохола. До проблемна употреба при дамите се стига главно по емоционални причини - неуспехи, разочарования, напрежение, депресия, които благодарение на алкохола стават по-поносими.

Докато мъжете се увличат по чашите повече при генетична предразположеност. Не бива обаче да се смята, че ако дядо ти, баща ти, брат ти имат такъв проблем, си обречен. Това е само предупреждение, че има предпоставка, че си по-уязвим и още в начална фаза, когато почувстваш слабост към алкохола, трябва да потърсиш специализирана консултация.

- Алкохолизмът на кое пристрастяване прилича най-много?

- Физиологично е най-близко до наркотиците. Но има много съществени разлики. Например опиатите водят до лекота, до отпускане, а токсичните ефекти на алкохола провокират у някои хора агресивност и склонност към насилие и неадекватно поведение.

- Държавата лекува алкохолизма в психиатрии.

- Държавата не лекува добре хората с този проблем и изобщо психичните състояния. Отношението е дискриминиращо, методите за въздействие - остарели. Предлага се терапия в затворени болнични отделения, което обаче е неприемливо за голяма част от тези хора. Психични центрове, които предлагат специализирана помощ, са категорично недостатъчни за приблизително 350 000 българи, нуждаещи се от лечение.


- Ефективни ли са медикаментите, които "отвращават" от алкохола?

- Те на практика не въздействат върху желанието и това е голям проблем при неуравновесени хора, загубили контрол. Ефектът на тези препарати се изразява в блокиране на ензима, който разгражда алкохола, или на предизвикване на остра физиологична реакция при употреба на алкохол. Ако въпреки това се приеме питие, това води до много неприятно физическо и психическо състояние. Прилагането на такъв метод може да бъде увреждащо и опасно.

- Какви са стадиите в развитието на алкохолната болест?

- Преминаването от умерена употреба към проблемно пиене и зависимост е свързано с психични и физиологични промени. Един от белезите е промяната в толеранса, поносимостта към алкохола. В началото на алкохолния "стаж" тази толерантност се увеличава за определен период. Който забележи, че "носи" повече отпреди, трябва
да го тълкува като предупреждение, че е на ръба на алкохолна зависимост, а не като някакво геройство. След това с времето толерантността на организма бързо намалява.

- Защо?

- Причината е, че се стига до фаза на изчерпване, с цялостно увреждане на здравето и с времето все по-малки количества алкохол водят до интоксикация и повлияват мозъчните структури, които контролират волята и задръжките.

- Какви са съвременните тенденции в лечението?

- Модерните терапии работят в две посоки - да намалят желанието за пиене чрез влияние върху опиевата система на мозъка и едновременно с това да увеличат самоконтрола. Това е много важно, защото борещите се с алкохолната зависимост са
хора в непрекъснат вътрешен конфликт Разкъсват се между необходимостта за употреба и зависимостта си и личния стремеж да ги преодолеят.

- Възможно ли е излекуването?

- Зависи от фазата на пристрастяване. В повечето случаи - да. Затова и общественото клише, че няма излекуван от алкохолна болест, е крайно подвеждащо. Съвсем реалистично е хора, които са прекрачили рисковите граници, да се върнат към умереното, контролирано пиене.

Съвременната медицина приема, че само за част от хората с алкохолна болест целта е да се постигне пълно въздържание. И това са онези около 3,5 процента с тежка зависимост. За останалите е достатъчно да се поддържа умерено, контролирано пиене - употреба, която не застрашава здравето, не води до социални неблагополучия и агресивни постъпки. В модерните клиники и центрове по зависимости това се постига чрез съчетаването на мотивационна терапия и принципно нови медикаменти.

Кой е д-р Александър Канчелов? Психиатър, един от водещите специалисти по лечение на зависимости, мотивационен терапевт, директор на Специализирана клиника за терапия на зависимости и алкохолни проблеми.