0° C, облачно
Зад атеросклерозата, инфаркта, рака и още десетки заболявания стои невидим процес, свързан с пробив в имунната защита - възпалението.
Общото между рака и атеросклерозата е имунната компонента в развитието им, казва проф. Нина Гочева, шеф на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница. С развитието на т.нар. възпалителна теория се стига до днешния етап на проучвания на онкологични лекарства за ефект при сърдечносъдовите болести.
Как започва всичко?
Още Иля Мечников, удостоен с Нобелова награда за медицина през 1908 г., излага хипотеза за ключовата роля на възпалението. Истинският пробив обаче идва в началото на XXI век, когато т.нар Бостънска група начело с Питър Либи и Пол Ридкер доразвиват теорията и представят много доказателства. С приложението на съвременните лекарства за понижаване на холестерола, наречени статини, лекарите забелязват, че употребата им е свързана с отчетливо понижение на смъртността от сърдечносъдови болести.
Оказва се, че като "страничен ефект" статините блокират възпалението.
До инфаркт се стига, когато се усложни атеросклеротичната плака. Това става при възпалението й. Когато критично ниво холестерол се оксидира, свободните радикали атакуват имунната система. Тя се бори с тях и при тези процеси се освобождават ензими.
Плаката се размеква и при подходящи условия се получава руптура - пръсва се. При увеличен стрес кръвното налягане се покачва и се отделя повече адреналин. Под тяхно въздействие меката плака се пука и съдържанието влиза в контакт с кръвта. Така се обазува тромб, който запушва съответната артерия в сърцето и е налице инфаркт. Ако запуши каротидна артерия, се получава инсулт.
Възпалението е част от механизмите, чрез които вроденият имунитет реагира на въздействието на околната среда, обяснява доц. Дора Попова, началник на Отделението по клинична имунология във ВМА.
Основните белези на възпалението са описани преди 2000 г. от гръцкия лекар Диоскорид с наименования, които се използват и днес. Те са свързани основно с промени в съдовата стена, които преминават през фазите "зачервяване", "подуване", "затопляне" и "болка".
Реакцията на имунитета е до голяма степен еднотипна, но клиничната изява е разнообразна според това, кой орган е засегнат, какъв е дразнителят, времето на въздействие, уточнява доц. Попова. В крайна сметка се стига до най-разнообразни заболявания - от имунни дефицити през автоимунни болести, тумори и др.
Как работи имунната система?
Най-странното е, че тя е удивително проста и ефективна - с много пестеливи средства съумява да свърши огромна работа, казва доц. Попова. Тя е малко абстрактна за хората, защото не става дума за един орган и съответно е "невидима". Клетките на имунната система съставляват около 1/10 от теглото ни, но са разположени в различни места. Това са т.нар. гранични повърхности с външния свят.
Представяме си, че това трябва да са места някъде по кожата, но нейната площ е само до 2 кв. метра. Граничните повърхности всъщност не се виждат. Разположени са в белите дробове с площ около 100 кв. м - размерите на тенис игрище, и в стомашно-чревната област. Разгърнатата площ на червата покрива около р300 кв. метра. Общо се получава огромна територия, която трябва да бъде опазена от въздействието на външната среда.
Това е всъщност ролята на имунната система. В дробовете контактът е чрез вдишване, а в червата - чрез попадналите през устата вещества. Ако се съберат имунните клетки в един орган, той ще има големината на черен дроб или мозък - нещо голямо и тежко. Функцията им обаче изисква да бъдат там, където са нужни, а не събрани на едно място.
При въздействие на различни дразнители от външната среда - физически, температурни, хранителни, радиационии, токсични, отговорите на имунитета са доста еднотипни. Това става благодарение на рецептори, които разпознават структури от външната среда, обяснява доц. Попова. Тези механизми са част от вродения имунитет.
Много по-сложен е специфичният, адаптивен имунитет, който вече отговаря на конкретни стимули. Най-сложната молекула в човешкия организъм е част от този имунитет и това са имуноглобулините. Функцията им е да разпознават конкретни външни белтъци. Няма по-сложно детерминирана генетично молекула - притежава възможности за разпознаване, които се изчисляват от порядъка на 10 на 11-а степен, казва доц. Попова.
Задача на имунната система е да разпознае и неутрализира не само външни врагове, но и вътрешни като бързо променящите се клетки, които дават началото на туморите. Всъщност, във всеки от нас постоянно има наченки за образуване на рак, но в нормални условия имунните клетки ги елиминират.
В началото на туморните заболявания също се оказва възпалението. Един от шест случая на рак е директно свързан с хронично възпаление, пише специалистът по невронаука д-р Давид Серван-Шрайбер, станал световно известен с книгата си "Антирак". Сам станал онкопациент, той резюмира и предава на разбираем език всички медицински доказателства и полезни практики за борбата с рака.
До момента възпалителната основа е сигурна за рака на маточната шийка, на дебелото черво, на стомаха, на белите дробове, на черния дроб. Като причинители се сочат съответно човешкият папиломен вирус, хроничното възпаление на червата, хеликобактер пилори, цигарен дим, азбест и силиций, хепатитните вируси В и С.
Доказано е още, че ракът се нуждае от поддържане на възпалението, за да се развива. Осигурява си този процес чрез повишено производство на силно възпалителните вещества цитокини, простагландини и левкотриени, които в нормално състояние служат за зарастването на раните. Това е пътят за осигуряване на достатъчно кръвоносни съдове за захранване на тумора.
Чрез възпалението раковите клетки проникват в съседните тъкани, влизат в кръвния поток, разсейват се и образуват метастази в други органи. Когато наранена тъкан зараства нормално, производството на възпалителни субстанции от тялото спира. При онкологичен процес то продължава и блокира клетъчната смърт - апоптоза.
Тя е генетично заложена в клетките, за да не им позволи да се разрастват безконтролно. След като си е осигурил постоянно възпаление и е премахнал природната гаранция срещу безкраен растеж, ракът напредва първо в засегнатия орган, а после и в други части на тялото.
Заради нестихващото възпаление имунните клетки се объркват и престават да атакуват ненормалните клетки. Вече е доказано, че колкото по-мощен е ракът като причинител на локално възпаление, толкова е по-агресивен и има потенциал да метастазира.
Проследяването на нивото на възпаление показва и до каква степен туморът е под или извън контрол. Измерват се нивата на С-реактивния протеин и на албумина. Подозира се, че хроничното възпалително състояние, скрито под повърхността, е определящо за това дали човек е здрав.
За това и появата на новите класове противовъзпалителни СОХ-2 инхибитори, регистрирани и у нас в началото на 21 в., предизвиква бурен ентусиазъм. Те са насочени срещу ензима циклооксигеназа, произвеждан в началото на разрастващото се възпаление от самите ракови клетки. Скоро след това обаче се оказва, че новите лекарства повишават риска от сърдечносъдови заболявания и употребата им е силно ограничена.
Последващите проучвания стигат до ключовата роля на фактор, спомагащ за възпалението, наречен ядрен фактор- капа бета. Щом той бъде неутрализиран, се възстановява процесът на клетъчната смърт и се блокира свойството на туморните клетки да метастазират.
Борбата срещу тази субстанция залага на съвременни антиракови лекарства. Насоченият научен интерес към активността на вещества, които си доставяме чрез храната, открива конкретен принос. Широко известни с блокиращите си механизми са субстанциите ресвератрол - съдържа се в червеното вино, и катехини. Богат на катехини е зеленият чай.
Още по темата:
Тестват лекарства за рак срещу атеросклероза
С-реактивният протеин може да предскаже инфаркт
Коментари