Полезна ли е соята? Често се появяват противоречиви информации от чужди източници, какво мислят българските експерти? Петрова, 50 г.

“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословното тегло на

тел.02 942 25 62 и чрез имейл

[email protected]

Но, разбира се, препоръките, съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. И не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот, съобразени с конкретния случай и индивидуалното му здравословно състояние.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall 

Д-р Людмила Емилова

От доста години соята е сочена като една от най-здравословните храни, с които може да се заместят месото и млечните продукти.

В същото време тя се отхвърля като възможност за здравословно меню поради факта, че причинява поражения върху всички органи и много често е обект на генна модификация.

Не само чужди изследователи, но и наши специалисти изказват крайно противоположни мнения за соята. В своята практика винаги се придържам към убеждението, че за да вземе правилно решение, човек трябва да е информиран. Затова предлагам на читателката подборка от факти за соята.

Положителни:

Сърце - консумацията на 25 г соя дневно (половин кафена чаша) спомага за намаляването на лошия и общия холестерол. Соята спомага черният дроб да изчиства вредните липопротеидни комплекси от организма, което облекчава и дейността на сърцето. Според изследване на проф. д-р Марк Месина, проведено за медицинския университет Лома Линда в Калифорния, САЩ, замяната на ежедневната консумация на месо със соя води до значително намаляване на нивата на холестерол.

Менопауза - соята е изключително полезна за жените във или пред менопауза. Ежедневното приемане на соевия изофлавон намалява честотата и интензивността на горещите вълни, както и главоболието. (Изофлавоните са биологично активни съединения, които присъстват в храните от растителен произход. Те спадат към групата на растителните естрогени (фитоестрогени) и имат действие подобно на естествените женски полови хормони (естрогените). Едни от най-богатите източници на изофлавони са соевите зърна.

Простата - изследвания, проведени в Азия, показват, че ежедневната консумация на соя води до намаляване с 30% на опасността от рак на простатата.

Богата на протеини, фибри и други полезни фитохимикали, соята, изглежда, е изключително полезен избор за ежедневното ни меню. Въпреки това редица експерти съветват да се внимава с консумацията й. Изследвания, проведени за американска онлайн платформа за здравословно хранене, показват, че в някои случаи е препоръчително соята дори да се избягва. Според известния български лекар д-р Атанас Гълъбов соята направо е много вредна за човека и не бива да се използва за храна.

Отрицателни:

Тиреоид - изофлавонът, съдържащ се във високо количество в соята, оказва влияние върху производството на хормоните на щитовидната жлеза. А те са тези, които повишават метаболизма, подпомагат контрола на телесното тегло и ускоряват кръвообращението. Изследвания показват, че прекомерната консумация на соя може да предизвика заболяване на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), характеризиращо се с хормонален дисбаланс, повишаване на теглото, отоци по цялото тяло и постоянна умора. Същото изследване показва, че такъв ефект може да се наблюдава основно при хора, при които е ниско нивото на йод.

Кости - соята съдържа фитокиселина - естествена растителна съставка, която обаче възпрепятства усвояването на калций, магнезий и желязо, а това води и до остеопороза.

Рак на гърдата - според проф. д-р Марк Месина консумацията на соя в минимално количество в ранното детство може да има благоприятно въздействие при развитиетона организма, но ефектът не е същият при приемането й в зряла възраст, т.е. не води до намаляване на опасността от рак на гърдата, както досега експертите упорито твърдят.

И не на последно място, заплахата ГМО може да се окаже най-гибелна, тъй като в тази насока липсват достатъчно проучвания за дългосрочния ефект на продукта. Доказано е освен това, че всички ГМО продукти имат и най-високи нива на замърсяване с пестициди.

Затова в моята практика аз не препоръчвам прием на соеви продукти освен рядко, в минимални количества и когато е сигурно, че зърната не са генномодифицирани.

Д-р Рени Стоянова

Рядко се среща специализирано издание за здравето, в което да не се говори за диетичната и лечебно-профилактичната ценност на соевите продукти. Положителното влияние е обусловено от уникалното съчетание на биологично активни компоненти. Особено важно е значителното съдържание на лесноусвоим белтък, който по своя аминокиселинен състав е подобен на белтъка на месото, млякото и кокошите яйца. За разлика от месото соевите продукти не съдържат холестерол и наситени мазнини, които в голямо количество са даже опасни, тъй като предизвикват сърдечносъдови болести. Различни проучвания са доказвали, че соевият белтък понижава риска от сърдечносъдови заболявания.

Соята е уникална и по своето високо съдържание на лецитин, който е ключов участник в обмяната на мазнините в организма, оказва активно липотропно действие, намалява натрупването на мазнини в черния дроб и способства за тяхното изгаряне, притежава жлъчегонно действие. Във връзка с това соевите продукти се препоръчват при камъни в жлъчката и затлъстяване.

Ценно е и наличието на витамини В, D, Е, които са наричани стражи на младостта и дълголетието. Микро- и макроелементите, сред които особено важно е и намиращото се в биоусвоим вид желязо, калций, калий и фосфор, правят соевите продукти необходим компонент в диетата при желязодефицитни анемии.

Наличието на хранителни влакнини повишава възможността от извеждане от организма на тежките метали, в частност радионуклеидите, което има особено важно значение за хората, живеещи в райони с висок радиоактивен фон. Соевите продукти са признати за полезен инструмент в съхраняването на здравината на костите, т.е. те снижават риска от заболяване от остеопороза. В соята има големи количества вещества, подобни на женския полов хормон естроген. Установено е, че при жени в менопауза изофлавоните действат като хормонозаместителна терапия и неутрализират неприятните симптоми, които се появяват в климактериума. Има доказателства, че същите вещества спират и развитието на раковите клетки в гърдата, матката и простатата.

Но въпреки тези положителни ефекти с използването на изофлавоните трябва да се внимава, както при всяка намеса в хормоналния баланс. Фитохормоните са особено опасни за бебетата и децата, тъй като водят до преждевременно полово съзряване на момичетата и забавено на момчетата. Затова най-добре е соята да бъде изключена от менюто им. На мъжете също съвсем не са им нужни вещества, подобни на женските хормони. Изофлавоните не само намаляват либидото, но и влошават качеството на спермата, което пък води до безплодие. Този факт от векове е известен в Азия - родината на соята, където монасите я консумират в големи количества, за да потиснат сексуалния си нагон. Редовната консумация на соя е полезна единствено за жените, и то за една малка част от тях, които са в периода на менопауза. При останалите изофлавоните блокират както естественото производство на естроген, така и функцията на щитовидната жлеза.

Освен това соята е една от световно най-застрашените от замърсяване с ГМО култури.

Макар да се счита за антиоксидант, фитиновата киселина в соята извлича от организма важни минерали - калций, магнезий, манган, цинк, желязо. За да се разруши фитиновата киселина и да се освободят минералите в нея, е необходимо зърната да преминат през ферментация или покълванекато например соевите кълнове, които широко присъстват в храненето на азиатските народи. Най-добре е да вземем пример от тях и да я ползваме най-вече като подправка (паста мисо, соев сос), а не за основна храна.

Моето лично мнение е, че соята е чудесен източник на пълноценни белтъци и в разнообразно меню е добре да се консумира особено от жени около менупазята, без да се прекалява, като винаги трябва да избираме такава, която е със сертифициран биопроизход и не е замърсена с ГМО.

Д-р Цветан Димитров

Зададеният от г-жа Петрова въпрос е изключително интересен и актуален, но ако трябва да опишем всички научни доказателства по темата, няма да ни стигне целият вестник. Затова ще спомена с кратки пояснения известните на науката ползи и опасности и после ще дам личното си мнение, което е строго субективно. На читателите съвсем откровено ще кажа, че почти всичко, написано за соята, е повлияно до голяма степен от икономическите интереси на соевата и конкурентните й индустрии и съответно на основателно съмнение могат да бъдат подложени както описаните многобройни ползи от консумацията на соя, така и редицата изброени опасности. Соята е храна, която служи като заместител на месото, млякото, яйцата и рибата - на всички животински храни, внасящи в организма висококачествен белтък. Тя е бобова култура, но може да бъде открита в много продукти - от колбаси до сладкарски изделия, сирена и млека.

Ползите от соята:

1.Чудесен аминокиселинен състав, съчетан с високо съдържание на лизин, което я прави подходяща за добавка към зърнените храни;

2.Суплементиране с витамини и микроелементи на промишлено произведените соеви продукти;

3.Отсъствие на холестерол, съчетано с малко килокалории, което я прави подходяща за консумация от хора с наднормено тегло и нарушения в мастната обмяна;

4.Съдържание на антиоксиданти с подчертано противотуморно действие;

5.Добра усвояемост и поносимост от хора с глутенова ентеропатия и лактазна недостатъчност.

Вредите от соята:

1.Съдържание на ензимни инхибитори, най-опасен от които е трипсин-инхибиращият фактор - внимателната термична обработка ги отстранява;

2.Съдържание на хемаглутинини, “подобряващи” адхезията на тромбоцитите и тромбообразуването;

3.Съдържание на фитинова киселина, която влошава усвояването на важни микроелементи - мед, цинк, магнезий, желязо. Преодолява се чрез точка 2 от ползите;

4.Неизвестно каква, но голяма част от произвежданата отвъд океана соя,е генномодифицирана;

5.Наличието на изофлавони, които представляват фитоестрогени. Научните проучвания дават много противоречиви резултати относно синтеза на естрогени.

Аз включвам в диетичните планове на пациентите си с хиперхолестеролемия соеви продукти - тофу, млека, шницели, два или най-много три пъти седмично по около 50-150 г. Смятам, че това количество не носи никакъв риск за здравето им, същевременно ползите от това са видими при последващия лабораторен контрол на липидния им профил. Смятам, че соята е подходящ хранителен продукт, стига да не се консумира ежедневно в големи количества. “Дозата прави отровата.” Но в 12-годишната си практика като клиничен диетолог не съм срещал пациент или въобще човек, който консумира прекалено големи количества соя и соеви продукти. Просто в традиционния начин на хранене на българина соята не е популярна. а