След вредните храни спряхте цигарите? Целият офис? Браво!
И логично очаквате да се отървете от болестите? Няма да стане.
Нищо лично, но не е достатъчно, защото сто на сто оставате в капана на седенето. А за здравето то е новото пушене. 8-9-часовото залепване за стола е невидимото пафкане на днешния модерен човек. Също толкова вредно, колкото и смрадливите цигари.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS

Всеки си дава сметка, че от ден на ден остава все по-дълго зад монитора, но се притеснява най-вече за очите си. Това, което пропуска, е, че седенето вече е дейността, в която прекарва най-голяма част от денонощието. Градският хомо сапиенс остава отпуснат върху меките си части средно по 9,3 часа. Изключение правят хората, които работят физическа работа, но с напредъка на технологиите и индустриализацията броят им става все по-малък. Така на работното място прекарваме седнали повече време, отколкото където и да е другаде.

Седенето е най-дългото ни занимание - в тази поза оставаме повече дори от спането нощем, което е средно 7,7 часа. Не ни прави впечатление обаче - всички останали също седят! Затова учените алармират, че седенето се превръща във вредния навик на нашето поколение и измества пушенето като основен злодей за генерацията на родителите ни.

Проучване показва, че липсата на физическа активност през деня е пряко отговорна за 6 на сто от сърдечносъдовите диагнози, 7 на сто от случаите на диабет тип 2 и 10 на сто от попадналите в регистрите на хората с рак на гърдата и дебелото черво. Само дотук - за 3 групи диагнози седенето увеличава с 25 процента болните.

Отделно са директните ефекти върху фигурата и затлъстяването, които косвено добавят още проценти в черната статистика. Логично е да се помисли и всички от време на време си го казваме, но мащабите на злото някак си остават скрити.

Всъщност, след като се паркираме на стола, ензимите, които служат за изгаряне на мазнините в тялото, започват да намаляват. Само за час се редуцират с 90 процента, пише "Харвард бизнес ривю". У нас не е правено целенасочено изследване, но в САЩ затлъстяването се свързва със смъртта на 35 млн. души, докато от болести, свързани с пушенето, си отиват 3,5 млн. - 10 пъти по-малко.

Подобно проучване било проведено и в Австралия. Публикуваните данни в специализирания журнал "Съркълейшън" са категорични - рискът от смърт се
увеличава с по 11% с всеки допълнителни 60 минути върху стола.

Д-р Марк Хамилтън публикува в журнал по хранене и физическа дейност данни от научния си труд, че в съвременния свят човек седи средно 64 часа на седмица, стои прав 28 часа и ходи, но по-скоро "едва-едва" по около 11 часа общо за всичките 7 дни.
Учените представят и данни, според които в дните, в които на участниците в проучването им предстои фитнес след работа, в предхождащите часове хората били с 30 процента по-малко активни. С алибито, че "после ще се изпотят яко".

Освен ако работата ви не включва задължително физическа дейност, повечето от времето прекарвате върху задните си части. Това ви прави активен мързеливец според нашумелия термин на австралийския учен Женевиев Хейли от университета в Куинсланд. Той предупреждава, че въпросната категория хора са също толкова изложени на повишен риск от преждевременна смърт, както и хората, които не извършват абсолютно никаква физическа активност през седмицата.

Тялото ни е проектирано, за да се движи, не да виси отпуснато и неподвижно, акцентира д-р Хамилтън. Когато седим дълго време, това води до изключване на "копчетата", които отговарят за метаболизма, обяснява ученият. Когато краката например са неактивни, по естествен път се стига до забавяне на кръвообращението по цялото им протежение. В същото време "изключените" мускули нямат нужда от енергия (глюкоза) и като цяло се горят по-малко калории, което води след себе си всички рискове на наднорменото тегло.

Проучване на над 3700 жени показало, че рискът от развитието на диабет скача с 56 процента в дните, когато прекарват залепени за стола по 8 часа. Казано по друг начин,
диабетът приближава със скорост 7% в час. Положението при мъжете е аналогично. По данни на американския медицински журнал по епидемиология представителите на т.нар. силен пол, които седят над 6 часа на ден, увеличават вероятността да умрат от сърдечносъдова болест с 18 процента и тази от диабет - със 7,8 процента. При това сравнението не е с хора, които не подгъват крак- очевидно немислима днес опция, а с такива, които седят под 3 часа дневно.

Резултатите от продължило 12 години наблюдение на канадци също потвърдило, че колкото по-заседнал начин на живот водят (по новите разбирания), толкова по-рано умират, независимо от годините, килограмите и дали спортуват през седмицата, или не.

Д-р Хамилтън обяснява феномена с гена LPP1, който предпазва от съсирване на кръвта и възпалителни процеси, но сякаш генът щит изпада във вцепенение и забравя да "работи" след третия час седене. Шокиращото за нас беше, че LPP1 се потиска значително при няколко часа отсъствие на ходене - т.е. седенето го "приспива". Нещо повече, не се "събужда" от наваксване с физически упражнения, ако мускулите са били неактивни през голяма част от деня", казва Хамилтън.

"Паркирането" на стола е сериозен кандидат за самостоятелен фактор за рак,
подкрепя го австралийският му колега Невил Оуен от лабораторията по поведенческа епидемиология към Института за сърдечно здраве и диабет.

Наскоро проведено проучване в Канада свързва седенето повече от 8 часа на ден с 49 000 случая на рак на гърдата годишно, с 43 000 с рак на дебелото черво, с 37 200 с рак на белите дробове и с 30 600 с рак на простатата.

През 2013 г. пък беше оповестено проучване сред 30 000 жени, което допълва пъзела на риска с ефектите върху мозъка и емоциите. Тези, които прекарвали тръснати върху дупето си над 9 часа на ден, били по-склонни да изпадат в депресия от приятелките им, които не се заседявали повече от 6 часа. Учените си обясняват резултатите с нарушено кръвообращение при седене над 6 часа и съответно по-малко производство на хормоните, които карат мозъка да се чувства щастлив и в добра кондиция.

Вече се уплашихте от стола? Така и трябва, непукизмът по темата наистина е самоубийствен. Това, което трябва да направите, е да си организирате активни почивки по време на работния процес - дори да е само за минути, но да е свързана с раздвижване на основните групи мускули.

Какво друго? Със сигурност ще измислите своите начини, но Нилофър Мърчънт от Стандфордския университет дава някои идеи наготово. Препоръчва срещите с приятели "на кафе" или дори бизнес контактите през деня да не се организират в заведение, а на разходка. Според учения даже само тази промяна ще подобри качеството на живот. Д-р Мърчънт припомня резултатите от 13-годишен американски експеримент, при който учени начело с Кирк Ериксън от Питсбърг установили, че ходенето пази млад мозъка, който
иначе също старее и се "сбръчква".

С подмяната на "кафето" с разходка ще се постигнете ефект 2 в 1 - здраво сърце и работещ метаболизъм плюс свежа мисъл. Обездвижването обаче така се е сраснало със стереотипите ни на модерни хора, че около 30 процента от поканените категорично отказват подобен вид "ходещи" срещи и твърдо се придържат към разговори на маса. Това е групата на онези най-застрашени от болести групи, чиято физическа активност се изразява в лениво преместване от седалката в колата върху стола в офиса и след това на дивана пред телевизора. Сред тях обаче има най-много оплаквания от болки в гърба, сърдечни атаки, разширени вени и хемороиди, диабет, депресия и рак.
И точно защото толкова много хора седят непрекъснато, срастването със стола започва да изглежда "естествено" и постепенно се превръща в епидемия.

Най-голямата илюзия е, че може да компенсираме целодневното седене с фитнес вечер или през почивните дни. Няма начин, твърдят учените. И дават пример с хората, които ходят 2 пъти седмично по 1,5 часа на спорт. От анкетите станало ясно, че определят себе си като физически активни. Но дали това е така?

Д-р Травис Сондърс от центъра по затлъстяване в Онтарио обяснява, че дори и 1 час спорт на ден след продължителна неподвижност не ни правят физически активни. Осем-девет часа срастване с бюрото не може да се компенсират със залпови разходки или гимнастика, дори и да продължат 90 минути.  След максимум 3 часа на стола - задължително се раздвижете, за да сте по-здрави, съветва Сондърс.