Cвети като коледна елха! Така ще възкликне човек, ако наблюдава с магнитен резонанс какво се случва с мозъка под въздействие на кокаина и хероина. Яркото изображение показва много точно зоните на пагубното удоволствие, които се активират под въздействие на наркотика.
Всички знаят, че дрогата е лошо нещо. Но вероятно не подозират нещо друго - същите места в главата "засияват" и след като сме изяли нещо с много захар. Тогава?
Може би този извод от изследване, проведено от екип под ръководството на педиатъра ендокринолог д-р Дейвид Лудвиг в бостънска болница, ще ви накара да погледнете по нов начин на неутолимата жажда за нещо изкушаващо сладко. Която, изглежда, ни превръща в свои роби.


Макар и трудно, всеки може да даде приноса си това да се промени. Имаме толкова много власт като потребители в магазините -

с парите си
гласуваме като
с бюлетина,

внушава премиерен документален филм в САЩ, пише "Хъфингтънпоуст".
Проучването на д-р Лудвиг добавя аргументи за отдавнашната идея в медицината, че бялата захар пристрастява. Наблюдението на доброволци в Бостън показва омагьосания кръг на преяждането.


Бързите въглехидрати (наричат се така, защото бързо се усвояват и увеличават рязко кръвната захар) сякаш

карат хормона
на щастието
допамин да блика
като гейзер.

Но много скоро кръвната захар намалява, което на езика на клетките е сигнал за мозъка да иска още. Независимо че реално организмът няма нужда от храна, защото току-що е бил зареден с много калории.

Но мозъкът "свети" и вика: дай пак! Какво по-лесно - захарта е навсякъде. И започва поредният епизод, в който преработените въглехидрати бързо пораждат чувство за комфорт. Следва също толкова устремен спад и нов неудържим глад, при който в мозака започват да "парят" същите области, които са свързани със злоупотребата с наркотични вещества. Което дава отговор дали определени храни може да доведат до пристрастяване, казва д-р Лудвиг. 

Резултатът от проучването е основание екипът да смята, че ограничаването на светкавично навлизащите в кръвта захари (от храните с висок гликемичен индекс) може да помогне срещу преяждането. За да фиксират връзките, учените измерват нивата на глюкоза в кръвта и с помощта на ядрено-магнитен резонанс наблюдават мозъчната активност в решаващите 4 часа след хранене. Времето е така подбрано, че да проследи точно етапите на мотивацията за подхапване.

В изследването били включени мъже с наднормено тегло и затлъстяване. На всички предлагали млечни шейкове с еднакъв вкус, сладост и калории. Единствената разлика била, че за половината доброволци напитката била с бързо усвоими рафинирани въглехидрати (захар) и следователно с висок гликемичен индекс, а за останалите - с бавно усвоими въглехидрати с нисък гликемичен индекс. В първата група бил измерен първоначален скок в нивата на кръвната захар, последван от също толкова бърз рязък срив. А точно това намаляване на глюкозата в кръвта води до прекомерен глад. И до интензивно дразнене в критична област на мозъка (нуклеус акумбенс), участваща в пристрастяването.

Сравнени били и реакциите от драстично различни видове храни като висококалоричен сладкиш и варени зеленчуци. И отново бил наблюдаван същият модел на мозъчната функция, който под влияние на захарта насърчава любителите на сладкото системно да преяждат."Тези резултати показват, че

ограничаването на
високогликемични
храни като бял
хляб и картофи

може да помогне на хората с наднормено тегло да намалят апетита и да контролират изкушението", казва пред "Сайънс дейли" д-р Лудвиг. Той е лекувал хиляди подрастващи с наднормено тегло. И се бори за ограничаване на рекламата на храни, насочена към малки деца, и вдигане на застраховката за лечение на затлъстяването в САЩ.

Въпреки че концепцията за хранително пристрастяване остава провокативна, констатациите според учения са достатъчен повод за допълнителни проучвания и наблюдения.

Подобно сравнение между зависимостите прави и българският психиатър д-р Алексанадър Канчелов. В интервю за вестника преди време той обясни, че злоупотребата с алкохол и преяждането също си приличат. Защото създават един и същ тип зависимост.