Нова терапия спира растежа при рак на белия дроб

Пушенето е доказана причина за рак на белия дроб.

Прогнозите на Световната здравна организация, че раковите заболявания в развитите страни ще се увеличават през XXI в., се сбъдват пред очите ни. В България почти няма семейство, което не се е сблъсквало с изпитанието рак.

На фона на по-известните локализации на гърдата, дебелото черво, простатата ракът на белия дроб остава някак встрани от общественото внимание. “Той обаче се превръща в епидемия в последните години.

Всяка година

у нас има по

около 4000

нови случая”, казва д-р Марчела Колева, началник на отделението по медицинска онкология в УМБАЛ “ИСУЛ - Царица Йоанна”.

Ракът на белия дроб е сред най-честите и смъртоносни тумори в света. Всяка година се отчитат по 1,6 млн. нови случая. Той е причина за общо 18% от смъртността от рак.

Недребноклетъчният рак на белия дроб представлява 85% от всички видове белодробен рак.

Заболеваемостта нараства, но и средствата на медицината за диагностика и терапия се увеличават и подобряват, казват специалистите.

Нов тип медикамент - тирозинкиназен инхибитор, който се прилага със стандартната химиотерапия при напреднал недребноклетъчен рак на белия дроб, бе представен чрез голямо проучване на Европейския конгрес по онкология във Виена в края на септември. Неговата роля е да спира растежа на тумора, като не позволява образуването на захранваща го мрежа от кръвоносни съдове.

Допълнителният анализ на резултатите от регистрационното клинично проучване (LUME-Lung 1) показва, че след първоначално лечение с химиотерапия пациентите с аденокарцином, приемащи медикамента в комбинация с доцетаксел, са

намалили

значително

растежа

на тумора

в сравнение с групата, която е приемала само доцетаксел. Ползите от комбинацията от двата медикамента са още по-изразени за пациентите с напреднал аденокарцином, които имат още по-лоша прогноза.

Благодарение на това, че лабораториите все по-добре разпознават аденокарцинома сред останалите видове недребноклетъчен белодробен рак, диагностиката и лечението у нас са подобрени, казва д-р Колева. Само допреди 15-ина години хората с белодробен рак са имали преживяемост 6-8 месеца независимо от лечението. Сега живеят много повече, и то с подобрено качество на живот - без да са зависими от кислородния апарат или да имат нужда от помощ в ежедневните грижи.

Аденокарциномът

е най-често

срещаният вид

рак на белия дроб с дял 48% от всички случаи на недребноклетъчен рак на белия дроб. Повечето пациенти са диагностицирани в напреднал стадий на заболяването. При повечето то прогресира по време или след лечение с химиотерапия от първа линия. Затова има значителна необходимост от нова, ефективна втора линия терапия.

“Важно е да се знае, че пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб имат неблагоприятна прогноза, тъй като техният тумор неизбежно прогресира след лечението от първа линия с химиотерапия. Затова резултатите от изследването са от изключително значение за развитието на медицинската наука в областта на онкологията”, казва д-р Мартин Рек от белодробна клиника “Гросхансдорф”, Германия, и главен изследовател в проучването LUME-Lung 1.

Данните от клиничното проучване показват, че комбинацията на тирозинкиназен инхибитор с доцетаксел удължава преживяемостта на пациентите без компромис към качеството им на живот в сравнение с тези, лекувани само с доцетаксел. Според резултатите при този тип терапия се наблюдава намаление на тумора с около 10% за 6 месеца, както и значимо увеличение на общата преживяемост до повече от година. Комбинацията дава възможност на 1 от 4 пациенти с аденокарцином да живеят най-малко 2 г. след първоначално проведена химиотерапия.

Медикаментът с международно име нинтеданиб

има разрешение

за употреба у нас по централизирана процедура - след като има регистрация в Европейската агенция по лекарствата. Той е в процедура по регистрация на цена и по включване в позитивния лекарствен списък, след което може да бъде реимбурсиран от здравната каса.

За основна причина за рака на белия дроб се смята пушенето, включително и пасивното. Голяма част от новите болни обаче не са пушачи. Имат значение и начинът на живот, както и замърсяването на околната среда. С доказана рискова роля е продължителният контакт с азбест, с газа радон и с други химикали. С повишено внимание трябва да се следят и хората с хронично нераково заболяване на белия дроб.

“Едва ли само плашещите надписи върху кутиите цигари са достатъчни, за да се фокусира вниманието върху белодробния рак. Със сигурност трябва да се започне просвета в училище, тъй като почти 50% от учениците в горния курс пушат. При младите хора е добре да се подхожда по най-достъпния и мек за тях начин”, казва онкологът.

Профилактичните прегледи са много важни. Поне веднъж на 2 г. трябва да се прави преглед на белия дроб при пулмолог с изследване на рентген или скенер, препоръчва д-р Колева. По преценка на специалиста може да се направи бронхоскопия или друго допълнително изследване.

Симптомите на белодробния рак също не са специфични, което е сред причините за късното откриване на заболяването. Случва се то да бъде объркано с друго, най-често сърдечносъдово и дори гастроентерологично. В първите етапи на болестта обикновено липсват симптоми. По-късно засегнатите започват да се оплакват от хронична кашлица, изхрачване на кръв, задух, тежест и болка в гърдите, гърба или рамото, както и от обща отпадналост.

Онкологът: Прилага се след първа линия химиотерапия

д-р Марчела Колева

“Тирозинкиназният инхибитор е първото лекарство, което се приема през устата и не изисква вливания в болнични условия. То е втори етап от лечението при аденокарцином, засега не се започва с него”, казва д-р Марчела Колева.

Новооткритите пациенти с белодробен рак първо трябва да се определят към коя група тумори спадат. Правят се няколко генетични теста, за да се избере най-доброто лечение за конкретния вид аденокарцином. След проведената първа линия химиотерапия, ако туморът продължава да расте, може да се пристъпи към новата комбинирана терапия с тирозинкиназен инхибитор.

У нас все още няма клиничен опит с препарата. Има много пациенти, които са подходящи за терапията - може би поне 30% от тези, при които има прогресия на тумора след проведена химиотерапия, обяснява д-р Колева. Изисква се професионална преценка за това кой е подходящ за терапията въз основа и на възрастта, придружаващите заболявания, поносимостта към предишната терапия и др.

В България има добър достъп до съвременните онколекарства. “Проблемът е, че здравната каса е само една и не успява да покрие нуждите от лечение на всички пациенти - има лимити. Залагат се по-малко пациенти от реалната бройка", смята д-р Колева. Като цяло пациентите у нас получават адекватна терапия, но не всички имат равен достъп. Около 80% от нуждаещите се получават адекватна грижа, останалите имат някакви проблеми с достъпа и лечението.