Кой и как им измисля имената

РУМЕН ТАНЧОВСКИ

Да се измисли име на някое лекарство, е уж дребна работа в сравнение с прецизирането на формулата му и с повишаването на неговата ефикасност. Всъщност обаче правилното име е от критична важност. Сгрешената рецепта е

най-масовата

лекарска грешка

с тежки последици.

Процесът на назоваване на лекарствата минава през няколко исторически фази. В древността те са атрибут на религиозните практики и носят предимно спиритуални названия. Когато фармацията излиза от тази ранна фаза, става ясно, че е нужна голяма прецизност не само в приготвянето на лекарствата, но и в каталогизирането им. Така се появяват множество фармакопеи - списъци на медикаментите с описания на активните им съставки. Накрая властта - отначало местната, после централната, се заема с уеднаквяването на названията. В момента изборът на име на лекарство се извършва на наднационално (глобално) равнище.

Всъщност през живота си лекарствата имат по няколко имена и ги сменят. Първото е шифровано за вътрешна употреба от фирмата производител. Тя го нарича временно например SD-809. Това име обаче не говори нищо на химиците, затова освен него лекарството има и название според химическата си формула. То се конструира по правилата на IUPAC - Световната организация за химически стандарти.

Съществуват множество бази данни, които се опитват да внесат ред в безброя от изкуствени молекули и да го кодифицират. В регистъра CAS например, един от най-пълните, лекарството SD-809 е въведено като 1392826-25-3. В други регистри то фигурира под други имена, като всички те са доста неудобни за търговски и медицински цели. За да влезе в употреба, трябва да получи съгласувано име, с което лекарите и аптекарите да си служат лесно. Това генерично име трябва да съдържа намек за предназначението на лекарството или за начина му на действие. Има цял списък с

представки,

наставки и

окончания,

които изпълняват тази роля. Например генерични названия с наставката -вир обозначават лекарства с антивирусно действие. Ако наставката е -маб, лекарството е моноклонално антитяло. С наставка -онид се обозначават стероиди с местно приложение.

Фармацевтичните компании сглобяват име, като спазват тези конвенции, и го дават за одобрение от държавните регулаторни органи и от Световната здравна организация. Те си сътрудничат и така се избягва разнобоят от генерични названия на едно и също лекарство (например ацетоминофена в Америка, който се казва парацетамол в Европа). Грижа на регулаторите е името да се подбере така, че да не се обърква при произнасяне или изписване с друго налично лекарство.

Някъде има и съвсем специфични правила. В САЩ например не е позволено генеричните названия да започват с буквите x и z. Там не се допуска и съседство на две гласни. Световната здравна организация пък отхвърля названия, които включват някоя част от тялото или определена болест. Тя препоръчва едни букви пред други - например t вместо th и f вместо ph, за да се постигне единство в произношението на различните езици.

След като изтече срокът на патента му, едно лекарство продължава да се назовава с утвърденото генерично име. Преди това обаче то се продава под друго име, което притежателят на патента подбира много внимателно.

В него може и

да се промушат

някои части на химическата формула, но по правило това име е плод на маркетингови и психологически съображения. За да се избистри то, в действие влизат консултантски фирми, които поддържат бази данни с всички възможни значения на сричките и с вероятните конотации в значението им.

Търговски названия като виагра например целят да внушат подсъзнателно какъв е ефектът от лекарството, без обаче това да се набива на очи. Причината е в забраната търговското название да назовава специфичната функция на хапчето. Затова не е чудно, че имената на повечето лекарства хем нямат смисъл, хем ти изкълчват езика.