- Вярваш ли в ангели?

- Ти ангел ли си?

- Ако бях ангел, никога нямаше да изпиташ болка.

Аз съм вярващ човек. И вярвам, че Бог ни говори по различни начини, праща ни различни знаци, открива ни навсякъде и особено понякога. Дали го прави чрез своите ангели, кой знае. Преди време - беше пролет, в сърцето ми изгря най-топлото слънце от раждането на моето дете насам. Имаше пролет, имаше любов, имаше човек. Красив, съвършен свят. До един ден, в който слънцето внезапно угасна. Човекът изчезна, остана кървяща любов. Потули ме облак – нисък, тежък, пъкленочервен. Облакът заприщи всички пътища, по които беше протичал нормално животът. Първо спря притока на въздух, после задуши дори спомена как се взима дъх. Разля във вените ми утайка от страхове. Издълба по най-фините местенца у мен ями от тъга и ме пови в нова пареща кожа от болки. Да изплувам оттам, заприлича на свръхестествена възможност. Най-трудно беше това, че животът вън от мен продължаваше. Не можех да функционирам, а трябваше.

Един ден на път за работа болката изкристализира в толкова чиста форма, че от допира на нейното съвършенство се счупих на безбройни парченца отвътре. Обвивката ми остана цяла, но болката ме срина отвътре до пустош. Ударът беше неочаквано мощен - дори не извиках. Тялото ми пое помитащата вълна, без да успее да реагира. Не произведе сълза, не се събра, не се предпази, не потръпна от ужас дори. Само едно неизречено „помощ” премина като шепот от пеперудени криле по устните ми. Помощ!...

Не знаех кого викам на помощ. Животът течеше привидно нормално. Влязох в редакцията, механично отворих имейла си. Преди минути бях получила писмо от приятелка, с която сме си писали веднъж-два пъти по работа, но само толкова. Тя живее в чужбина и беше странно, че се е сетила за мен. Нейното писмо беше озаглавено „Благословия”. Съдържаше три изречения: „Бог е видял, че се бориш с нещо. Благословия идва към теб. Благословени да са всичките ви усилия за добро, благословени да са всички почтени и смели хора.”

Прочетох това и няколко току-що счупени парченца от мен намериха обратно пътя към своята цялост.

По-късно й писах, че сигурно го е изпратила на много хора, но да знае, че за мен е било във важен момент. И й благодарих. Тя отговори, че не е суеверна и никога не препраща „подобни мантри”, но този път нещо я е докоснало. И не, не го е пратила на много хора, макар да има огромен списък с имейли. А само на няколко, за които е изпитала „странното усещане”, че ще бъде ценно.

Зная, че това не е фрапираща история, в която ангел-хранител отклонява падаща върху главата ми керемида. Не е история за оздравяване, нито за чудо невиждано. Но това е малка история в моята история, а тази моя история е голяма за мен. Както за всеки неговата история е голяма за него. В онази пролет имаше куп други мънички знаци и ако някой ми каже, че това са най-обикновени случайности, ще го изпратя да потърси причина за обикновената случайност, че се е родил.

Прочетете целия текст на новия ни женски сайт mila.bg