Нашият читател Илия Ценов от Нова Загора пита

Как се приготвя гроздов сок в домашни условия?

Приготвяне на гроздов сок

Гроздовият сок е безалкохолна напитка, получена от смачкване на прясно грозде и отделяне на мъстта. Той съдържа всички ценни съставки на гроздето. Гроздето се смила с ръчна гроздомелачка. Кашата се събира в добре дрениран съд (каца). Веднага след смачкването мъстта се отделя и сулфитира, като дозата на серния двуокис е 10 г за 100 л мъст. Това количество серен двуокис се съдържа в 200 мл серниста киселина.

Сулфитираната мъст се оставя на спокойствие в продължение на 10-15 часа. През това време мътещите частици падат в утайката и мъстта се избистря. Бистрата мъст се прехвърля в чист съд. В никакъв случай не бива да се допусне процес на заферментиране.

В домашни условия ферментацията се предотвратява по два начина:
Използване на натриев бензоат
Внесен в мъстта, той предизвиква химична реакция, при която свободната винена киселина, намираща се в мъстта, се свързва с натрия. В резултат на това се получава бензоена киселина, която предотвратява ферментацията. При консумация на такъв гроздов сок в гърлото се усеща леко дразнене. Това не е опасно. Научно е установено, че безвредната доза на натриев бензоат е до 4 г на ден.

Бистрата мъст след сулфитирането се прехвърля в чист съд, при което се измерва в литри. Дозата натриев бензоат е грам за литър мъст. Отмереното количество натриев бензоат се разтваря в малко вода или мъст. Полученият разтвор се внася в мъстта и се разбърква интензивно. Съдът се запушва и се поставя в хладно помещение. Приготвеният по този начин гроздов сок трябва да се консумира през зимата до настъпването на пролетта, защото действието на натриевия бензоат отслабва и след затопляне на времето е възможно да започне ферментация. От ферментацията на такъв сок се получава вино с много неприятен вкус, което не може да се пие. То не е подходящо и за изваряване в ракия.

Запазване на гроздовия сок чрез пастьоризация
Отделената след сулфитиране бистра мъст се налива в стъклени бутилки. При пълненето се оставя по-голяма въздушна камера, като нивото на мъстта стига до шийката на бутилката. Бутилките се затапват с памучни тапи. Бутилките се нареждат прави в казан, на дъното на който е поставена дървена решетка (скара), тънък пласт слама или няколко слоя памучен плат. Казанът се поставя върху огнището и се пълни с вода до нивото на мъстта в бутилките. Водата се загрява до завиране и веднага се спира. След охлаждане на водата бутилките се изваждат и се нареждат прави в хладно помещение. За около месец термолабилните вещества се пресичат и падат в утайка, сокът се избистря и може да се отдели от утайката чрез декантиране с маркуч. Бистрата мъст се налива в чисти бутилки, които се затварят с метални капачки (кро-ненкорки) или коркови тапи. Корковите тапи се завързват с канап за шийката на бутилката. Така подготвени, бутилките отново се нареждат в казана за втора пастьоризация. Температурата на водата не бива да бъде по-висока от 75С. Охладените бутилки се нареждат хоризонтално в хладно помещение за съхранение.