Случаите на алергични реакции, предизвикани от перилни, почистващи и други препарати на битовата химия не са рядкост.
Всеки един от препаратите, намиращи се в дома ни, съдържа различни съставки в зависимост от неговото предназначение. Един ползваме при почистване на пода, друг за фаянса, трети за мазнините. Веществата, към които организмът най-често реагира, са различните ароматизатори, стабилизатори, оцветители и консерванти в състава им. Те могат да предизвикат дразнене на кожата.
На етикетите на много от тях ще видите указания да се използват с ръкавици. Обикновените латексови (гумени) ръкавици също могат да предизвикат алергична реакция. Съществува понятието латексова алергия. За по-лесното слагане и съответно сваляне на ръкавиците в тях се слага талк, който се свързва с белтъците. При свалянето на ръкавиците талкът се разпръсква във въздуха и може да бъде инхалиран, което да доведе до появата на алергична хрема и бронхиална астма. Този контакт е особено неприятен за хора, страдащи вече от астма.
Някои съставки в праха за пране също могат да предизвикат дразнене и алергична реакция. Често това са използваните в тях и в омекотителите парфюми за ароматизиране на дрехите. Затова е добре дрехите да се изплакват няколко пъти, а при пране на ръка да бъдат оставяни под течаща вода за по-дълго време. Това важи особено за детските дрешки дори и при употребата на препарати, специално направени за деца.

Най-често срещаните алергични реакции са контактните дерматити.
Кожата се изсушава, загрубява, нарушава се водно-липидната бариера, която я предпазва, а когато вече е нарушена, през нея може да премине всичко, включително и алергени. Използването на омекотяващи мазила и преустановяването на контакта с алергена са достатъчни, за да възстановите кожата на ръцете. За справяне с алергичния дерматит обаче това не е достатъчно.

При него нещата са по-сложни. Кожата е болезнено зачервена, нацепена, сърбяща. Лющи се, бели се и се разранява. Възможни са обриви под формата на мехури. Предразположени към него са всички хора, които поначало са податливи на алергии.

Трайно отърваване от досадната алергия няма. Дори да минат години, ако не при първия, то при последващите контакти със същия алерген организмът ще реагира. Контактните дерматити не застрашават живота на болния, но ако не се лекуват и провокиращият фактор не бъде отстранен, клиничната картина се усложнява  и значително нарушава качеството на живот на пациента. Контактните дерматити могат да се разглеждат като рисков фактор за поява на други алергии.