Необходим ли е специален режим при пейсмейкър?

19 юли 2010, 12:35

24 Здраве

10051

Болните с поставен пейсмейкър (апарат за сърдечния ритъм), не са ограничени в обичайния си начин на живот. Физическата активност във всекидневието се определя не от наличието на пейсмейкъра, а от състоянието на сърцето. По тази причина режимът се уточнява с лекуващия кардиолог съобразно подробно проведените изследвания на сърдечната функция. В повечето случаи хората с пейсмейкър могат да извършват физически упражнения, спорт и туризъм.

Съвременните апаратчета за сърдечния ритъм позволяват на сърцето да променя напълно физиологично сърдечната честота при физическо натоварване. Не се препоръчват физически упражнения или спорт, свързани с контакт и допир с мястото на имплантацията на апаратчето, защото може да се получи разместване и нарушение на функцията на пейсмейкъра.

При всички пациенти се провеждат контролни прегледи обикновенно в рамките на три месеца, на които се проследяват целостта и функцията на апаратчето, зареждането на батерията, състоянието на сърцето в специализирани за целта електрофизиологични кабинети.

Батериите на пейсмейкъра работят между 5 и 15 години в зависимост от активността му. След тяхното изчерпване те се подменят от специалист.

Хората с имплантиран апарат за сърдечния ритъм имат и някои ограничения. Те не могат да бъдат в контакт с уреди, които имат магнитно поле. Най-проблемни са пациентите, нуждаещи се от изследване на магнитен резонанс и лечение с литотрипсия, както и такива, на които се налага спиране на кървенето по време на операция с електрокаутер.

Тези процедури са забранени и не могат да се използват за диагностика и лечение на такива болни. Лекарите специалисти трябва да решат с какви други безопасни за пейсмейкъра изследвания и лечебни методи да ги заменят. Не се препоръчва носенето на мобилен телефон и други електронни уреди в джоб от страната на апаратчето. Разговорите по мобилния телефон да се провеждат от противоположната страна на пейсмейкъра. Нека всички лекари да знаят, че имате имплантиран апарат, за което трябва да удостоверите с паспорта на апарата, който винаги трябва да бъде у болния. Това е особено наложително, когато трябва да предупредите персонала при преминаване през метални детектори на гранични пунктове и други системи за защита.