Повишената температура у дете е тревожен симптом, който налага уточняване. Под телесна температура следва да се разбира аксиларна температура, т.е. такава, измерена под мишницата.

Меренето на температурата на други места (дупето, ушите, челото) има специфично (при определени състояния, например възпалителен процес в корема) или ориентировъчно значение.

При документирано поддържане на температура повече от три седмици в домашни и повече от една седмица в болнични условия, без свързването й с определена инфекциозна или неинфекциозна диагноза, се говори за неясно температурно състояние.

Температурата е най-често свързана с инфекциозен процес, но може да се дължи и на ревматологични (автоимунни, васкулити) или злокачествени заболявания. При последните обикновено има и други симптоми. Може да се търсят и други причини, но те са твърде редки.

Повечето неясни температурни състояния се дължат на нетипично протичане на често срещани заболявания.

При диагностичното им уточняване следва да се има предвид принципът, че редките прояви на често срещащите се болести са по-чести от типичните прояви на рядко срещаните такива (т. е. по-вероятно е да ви блъсне "Голф", отколкото "Бентли").

При добро общо състояние на детето за предпочитане е изчаквателното поведение.

Като начало диагностичните тестовеследва да включват кръвна картина с диференциално броене, СУЕ (задължително по Westergren), биохимично и микробиологично изследване на урина и според получените резултати да се вземе решение за разширяване на изследванията.

Липсата на отклонения в клинико-лабораторните показатели означава единствено липса на отклонения, а не липса на заболяване. Температура и инфекция при децата не са синоними. Антибиотиците не бива да се използуват като антипиретици(противотемпературни средства).

Емпиричните антибиотични курсове по принцип трябва да бъдат избягвани, тъй като могат да замъглят протичането и диагнозата на сериозни инфекциозни заболявания. Понякога е необходимо продължително наблюдение, кураж и много търпение.

Не бива да се забравят думите, приписвани на Уилям Ослер, че "неудържимото желание да лекува, преди да се постави диагнозата, е това, коетоотличава лошия лекар от добрия".

Прогнозата при децата с неясно температурно състояние е по-добра от тази при възрастните. Тя зависи от основния патологичен процес, който в повечето случаи е нетипично протичане на често срещано в детската възраст заболяване.

При много от децата температурата отзвучава спонтанно, без да се постави диагноза. В до 25% от случаите, при които температурата се задържа, причината остава неясна дори и след обстойни изследвания.