Гонартрозата е дегенеративно заболяване на колянната става с прогресиращо износване на ставния хрущял. В зависимост от типа и стадия на процеса се засягат част от съставните артикулиращи повърхности на коляното (бедро, голям пищял, капачка) или всички отдели на ставата.

В началото страда само хрущялният слой, но впоследствие настъпват костни промени: склероза, кисти, компенсаторни израстъци (остеофити или “шипове”). При напредналите фази се развиват деформации: коляното се изкривява с ъгъл, отворен навътре (по-често), или навън.

В дегенеративния процес се въвличат и меките тъкани на коляното: ставната капсула се разраства и загрубява, а менискусите губят еластичност и са склонни към спонтанни разкъсвания.

Най-чести са така наречените възрастови или идиопатични форми на гонартрозата, при които не се установява ясна причина за появата на болестта. Предполага се, че за това играят роля постепенно настъпващи промени в механиката на коляното или генетично обусловени промени в структурата на хрущяла.

В други случаи обаче дегенеративният процес се свързва с определени предразполагащи обстоятелства: травматични хрущялни и менискални лезии, нелекувани връзкови увреди с колянна нестабилност, лошо зараснали вътреставни счупвания, предхождащи инфекции, ревматични заболявания и др.

Диагнозата се поставя въз основа на клинични симптоми - болка, оток, деформация, подкрепени с данни от образни изследвания: рентгенографии, скенер, магнитноядрен резонанс. Лечението се провежда от специалист ортопед.

В началото то е консервативно и включва нестероидни противовъзпалителни средства и такива, съдържащи елементи от здрав хрущял (т.нар. хондропротектори), физиотерапия, санаториално лечение. По показания се прилагат вътреставни инжекции - противовъзпалителни медикаменти, хрущялни емулсии.

Хирургичното лечение бива ранно и късно. На по-ранен етап са показани съхраняващи ставата операции (остеотомии), които нормализират колянната механика и забавят износването на хрущяла.

В напреднал стадий с тежки хрущялни поражения запазващите ставата процедури са безперспективни и единственият изход е поставяне на частична или тотална изкуствена става.

В отговор на конкретния читателски въпрос дали е възможна гонартроза на 36 години: по принцип не е изключена, особено ако е налице някой от гореизброените предразполагащи фактори. Най-разпространената идиопатична форма обаче се развива по правило след 50 - 60-годишна възраст.

Преди 50 години тя е рядкост, а под 40 - по-скоро изключение. При диагноза “гонартроза” в млада възраст и при липса на отчетлив предразполагащ момент е разумно да се потърси второ мнение с прецизиране на лабораторните и образни изследвания.

В случай че действително се касае за същинска гонартроза, на тези години предимство при лечението се дава на консервативните методи или съхраняващи ставата операции.