Лаймска болест и марсилска треска са най-често предаваните от кърлежи инфекции в България. Доста пациенти в момента търсят помощ по кабинетите в цялата страна. Двете заболявания не са трудни за диагностициране, защото имат ясна епидемиологична и специфична клинична картина, твърди проф. Татяна Червенякова. Трябва да й се вярва - тя е директор на болницата по инфекциозни и паразитни болести "Проф. Иван Киров" в София.

Понякога на помощ идват и лабораторните изследвания, за да е сигурен лекарят в диагнозата.

При наличие на симптоми трябва бързо да се потърси джипито. То трябва да прецени към какъв специалист да насочи пациента. Понякога, ако се закъснее, може да бъдат пропуснати първите етапи и когато се появи главоболие, дори невролог може да постави диагнозата борелиоза с наличните лабораторни методи.

Понякога хората не разбират веднага, че са ухапани от кърлеж. Случва се той незабелязано да падне от тялото. Съмнението за инфекция се проверява при клинични симптоми.

"Острата инфекция при лаймската болест се проявява като зачервяване на мястото на ухапването, т.нар мигрираща еритема. Увеличават се регионалните лимфни възли близо до засегнатото място. Температурата обикновено се повишава, но не е задължително. Не всеки усеща стойности до 38 градуса. Като всяко заболяване и това протича в леки, средни и тежки форми. Последните са с много висока температура - над 38 градуса, и силно изразено зачервяване", допълва проф. Червенякова.

Много малък е процентът на скрита клинична картина за лаймската болест. При някои пациенти неврологични и ставни оплаквания може да са начални прояви, защото кожната еритема не се е изявила или е останала незарпозната. Причинителят може да остане с месеци и години в кожата, ставите и нервната система. Симптоматиката - наличието на упорито главоболие например, дава основание да се мисли за инфекция от кърлеж.

Сред рисковите групи са хора, които разхождат куче или пък редовно работят в градината. При марсилската треска на мястото на ухапването има тъмно петно върху кожата. Понякога обаче липсва. Характерен клиничен признак е пъпчив обрив.

Най-добре е кърлежът да бъде изваден от лекар. При махане у дома могат да останат невидими за човешкото око частици от паразита - парченца от крачетата или коремчето. Те могат също да предизвикат възпаления. Не всички кърлежи са заразени с причинителя на лаймската болест - спирохетата борелия бургдорфери, или с този на марсилската треска - рикетсия конори. Вкъщи можем да опитаме да поставим тампон, напоен с олио. Така мястото се обезвъздушава и паразитът сам може да се пусне. Достатъчно е ухапаният да се наблюдава до 20-25 дни.

Ако има клинични прояви - температура към пети-шести ден, зачервено място, значи се развива инфекция. Липсват ли симптомите, наблюдението е за спокойствието на пациента. Някои клинични прояви са леки и се бъркат с настинка. Тогава серологичното изследване ще ориентира лекаря дали човекът боледува.

Лечението е с антибиотици и не представлява проблем, защото причинителят не е резистентен на тях, обясни проф. Червенякова.

Марсилската треска също се причинява от кърлеж, но от тези, които кучетата разнасят.

Най-тежкото усложнение е менингит, има и смъртни случаи, но те са под 1%.

Благоприятният изход зависи от навременното поставяне на диагнозата. Също се лекува с антибиотици, но от друга група, не от тази на пеницилиновите като при лаймската болест. Истинско изкуство е да предпишеш точния антибиотик, казва проф. Червенякова.

В инфекциозната патология характерното е, че заболяванитяа имат определен причинител и спрямо него се прилага определено лечение.

Не бива винаги болките в мускулите и ставите да се отчитат като простудно заболяване, както обикновено сами пациентите преценяват.

Те сами си поставят диагнозата: "Май настинах и затова са тези болки". Това не бива да се допуска, контактът с лекаря е много важен, съветва още директорката на инфекциозната болница.

Дали е спешен или неотложен даден инцидент с кърлеж?

“Понятията са малко размити, ако ухапването е близо до главата, пациентът е спешен - обяснява проф. Червенякова. - Но хората не бива да изпадат в паника.

При ухапване в петък късно следобед, спокойно може да се изчака до понеделник, нищо фатално не може да се случи. Инкубационният период е няколко дни.”

Има и ваксиназа хеморагична треска

Най-добрата предпазна мярка е да не сядаме на тревни площи, където се предполага, че може да има кърлежи. При летни туристически походи е добре да носим дълги панталони.

Друга защита е ваксината. Тя помага само за някои видове инфекции, но е уместно да се приложи при групи хора, чиято професия или всекидневна дейност ги излага на риск да се заразят с вируса на кримската-конго хеморагична треска. Това са военнослужащи, селскостопански работници, медицински персонал в засегнати райони. У нас ваксината се произвежда от близо 40 г. Тя се прилага на хора над 16 г. Първо се слагат две дози с интервал от 30-45 дни, а реимунизацията - една доза, се дава 1 г. след първичната имунизация. След това на 5 г. веднъж се прилага по една доза.

Има и препарати срещу кърлежов енцефалит. Те не се използват в България, а в страни, където заболяването е масово.

Проф.Татяна Червенякова
Проф.Татяна Червенякова