Доц. Петкова помага на късогледи да хвърлят очилата

04 декември 2010, 18:54

24 Здраве

10602

Компютърът днес е една от причините за болестта на съвремието - сухото око, обяснява доц. Ива Петкова, национален консултант по офталмология и ръководител на клиниката по очни болести в Александровската болница. Работейки пред монитора, се вторачваме, а сълзите се изпаряват и роговицата се изсушава.

Типичните симптоми на сухото око са парене, смъдене и често мигане. Редовното слагане на изкуствени сълзи облекчава.

От сухо око страдат 25-30% от хората, особено по-младите. Те най-вече си имат работа с компютри, изкуствено осветление и синтетични тъкани. Климатикът също дразни очите.

Умората вследствие от трептенето на екрана може да се намали чрез очила с антирефлексно покритие. В аптеките ги знаят като “компютърни”. Не е нужно да са с хелиоматично покритие (което потъмнява от слънцето - бел. авт.).

Понякога обаче главоболието може да е признак за очен проблем, защото зрението е под постоянно напрежение. Оплаква ли се дете, трябва да се консултира с офталмолог, съветва доц. Петкова. Нерядко се открива късогледство, далекогледство или астигматизъм. Характерно е, че децата имат тикове, мигат често или виждат размазан шрифта при четене.

Ечемици, конюнктивити и блефарити също може да са заради некоригирано зрение. Обикновено се откриват в училищната възраст, когато малките четат и пишат по-интензивно. Когато човек използва непрекъснато и интензивно очите си, трябва да бъде добре коригиран, независимо дали има късогледство, далекогледство или астигматизъм. С възрастта пък се появява пресбиопия - невъзможност да се вижда ясно наблизо. Съвременното развитие на технологиите предлага различни възможности - с очила, контактни лещи или оперативно.

Неприятното е, че тези аномалии прогресират, макар и с различна интензивост. Процесът може да се забави донякъде с хигиена на зрението, обяснява доц. Петкова. Децата трябва да спазват добре познати препоръки - да не четат легнали, да правят почивки и упражнения за отпускане на окото. Но при късогледство, което е генетично, това не помага. При такива деца е важно отклонението да се диагностицира навреме и правилно да се коригира.

Все по-популярни у нас стават лазерните операции за коригиране на късогледство, далекогледство, астигматизъм или пресбиопия (старческо далекогледство). Процедурата избавя човек завинаги от очилата и контактните лещи. Най-често я избират късогледите.

“По-младите идват от суета, а възрастните - защото животът им е интензивен. Очилата и лещите не дават много удобна корекция. Сваляш, слагаш - понякога се одраскваш. Появяват се конюнктивити. Деловите хора пък не могат да носят в самолета по-голямо шише с течност за лещите. Някои избират лазерната корекция по медицински показания - например ако професията им е свързана с очите, или пък хора, които с очила и контактни лещи не могат да постигнат добра зрителна острота”, обяснява доц. Петкова, която е един от най-търсените специалисти в тази област.

Първоначално лазерната хирургия се е извършвала чрез метода PRK (фоторефрактивна кератектомия) - точно отнемане чрез лазерния лъч на микроскопично количество тъкан от повърхностния слой на роговицата. През 1990 г. се извършват първите LASIK процедури, които комбинират микрохирургия - за да се достигнат по-дълбоките пластове на роговицата, и третирането им с по-ново поколение лазери за прецизно извършване на необходимите корекции.

Пациентите няма защо да се страхуват, по време на интервенцията не се усеща нищо, защото се използва местна упойка, успокоява доц. Петкова. После се усещат сърбеж, бодеж или сълзене, но бързо отминават. Повечето се връщат към обичайните си дейности след броени дни.

Два фактора определят качеството на процедурата - наличната апаратура и опитни специалисти, убедена е офталмоложката. Днес тя работи по метода Opti LASIK, който гарантира още по-голяма прецизност. При стария метод се променяла само формата на очите въз основа на диоптрите на очилата или лещите. Така те получавали еднакво лечение, независимо че всяко око е уникално.

Новата система “алегрето уейв” обаче регистрира специфичните форми на окото и коригира бързо и сигурно дефектите. Не всеки пациент е подходящ за лазерна корекция. Тя не се препоръчва под 18 г., защото растежът още не е приключил. Друго условие е поне 1 г. късогледството да не е нараствало. Операцията не се прави на бременни, през периода на кърмене и при тежки заболявания.

“Най-трудно е лекарят да прецени, че диоптърът няма още да порасне. 100% гаранция няма. Може да съществуват други патологии или да се наложат други операции на окото”, изброява рисковете доц. Петкова. Добрият офталмолог задължително ги разяснява, за да може пациентът да избере най-добрия за него вариант - дали да носи контактни лещи, очила, или все пак оперативно коригиране.

Най-ощетени сякаш са хората с астигматизъм. “При късогледство от минус 3 диоптъра с астигматизъм нито надалече, нито наблизо виждате добре”, казва специалистката. Това е защото роговицата не е изцяло кръгла, а по-скоро с формата на топка за ръгби. Светлинните лъчи се пречупват в 2 отделни точки, но нито една не е фокусирана върху ретината. “С очила или с лазерна корекция се стараем да направим еднакво качествен образа и за двете очи, но това невинаги е възможно”, допълва доц Петкова.

Лечението на зрителните аномалии се развива непрекъснато заради бума на технологиите. Същото важи и за лещите, които се имплантират за коригиране на собствената. “Вече има най-различни - за астигматизъм, за далечно, близо, средна дистанция. Сега се обучаваме за лещи при много високо късогледство. Те се слагат върху естествената . За диоптрите над 8 няма друг начин. А при мен идват пациенти с 15-20 диоптъра”, обясни доц. Петкова.