Д-р Даниела Стоянова, специалист по вътрешни болести, ВМА - Клиника по гастроентерология. Тя отговаря на въпроса на Симеон Андреев от София.

Синдромът на дразнимото дебело черво за повечето пациенти е познат просто като колит, спастичен колит. Всъщност това са постоянни или периодично появяващи се тежест или болки на типично място в корема - в дясното подребрие, в левия долен квадрант или по фланговете, съчетано с променлив ритъм на изхождане (запек, разстройство или редуването им без причина), промяна във формата на изпражненията, с примеси на слуз и несмлени частици.

Много често ги съпътстват подуване на корема, повишено отделяне на чревни газове, куркане на червата. Те обикновено водят до общо неразположение, неловко усещане в социалната среда, досадна нужда да се пият лекарства или да се спазва диета.

Около 50-60% от пациентите идват при гастроентеролога точно с тези проблеми, в повечето случаи и не за първи път. Най-често се оплакват хора на възраст между 30-40 години, повечето са жени. Диагнозата не е трудна, но при по-възрастните пациенти винаги трябва да се изключат началните симптоми на туморно заболяване (необяснима загуба на тегло, кървене при изхождане, нощна диария).

Успокояващо за пациентите е, че синдромът на дразнимото дебело черво е просто променен начин на функциониране на червата в резултат на стрес, промяна в стила на живот или работа, след употреба на антибиотици или прекарана чревна инфекция (най-често вирусна). Понякога причината остава скрита.

Подходът към пациентите е много индивидуален и е най-успешен, ако обединява съвети за промяна в стила на живот и начина на хранене с медикаменти, повлияващи основните оплаквания - болка, разстройство или запек. За съжаление понякога е трудно да се предвиди ефекта им и се налага последователно изписване на няколко комбинации. Използват се лекарства, намаляващи болезнените чревни спазми (спазмолитици); аналгетици; антидиарийни или разхлабващи средства; лекарства, намаляващи газовете; панкреасни ензими; повечето от тях може да се набавят и без рецепта. В по-тежките случаи се изписват медикаменти, въздействащи на нервната система - успокоителни или антидепресанти, които влияят благотворно както на коремните оплаквания, така и на общото състояние на пациентите.

Промяната в храненето трябва да се съобрази с предпочитанията на пациентите и е свързана с водещото оплакване - при по-силни коремни болки или при склонност към разстройство трябва да се избягват пикантни, люти храни, силни подправки, прясно мляко, захарни изделия, да не се прекалява с пресни зеленчуци - по-добре ги яжте сготвени. Ако пък имате болки, свързани с трудно изхождане, приемайте повече течности и много пресни плодове и зеленчуци, добавяйте към хранате всекидневно пшенични трици, овесени ядки, пълнозърнест хляб, пектин.

При липса на достатъчен ефект опитайте първо лаксативи, съдържащи набъбващи в червата растителни съставки (люспи на Плантаго) или сладки течности като лактулоза, лактитол, манитол. Едва тогава прибягвайте до производните на сена препарати или химически синтезираните такива - хроничната им употреба с времето води до привикване и загуба на ефект, а и вреди на нервната система на червата. Физическата активност винаги е от полза.

Билколечението, дори и с чаша чай всеки ден, предлага незаменим начин за облекчаване на болките и образуването на газове (чрез потискане на развитието на вредни чревни бактерии), като е лишено от страничните ефекти на лекарствата - използват се лайка, мента, маточина, жълт кантарион.

Водете си дневник, където да отбелязвате как ви понасят различните храни и медикаменти - това ще ви спести неприятни изненади.

Напоследък много се препоръчват хранителните добавки, съдържащи комбинации от полезни за червата бактерии (пробиотици). Те помагат особено много на болните със склонност към диария, а също така засилват имунитета на организма.

По света все по-често се прибягва към алтернативни методи на лечение като акупунктура, поведенческа терапия, лечение със сън, тъй като модерните схващания за това заболяване са, че се дължи изключително на променена възприемчивост на нервната система на червата в резултат от контакта ни със средата. Ето защо понякога купищата рецепти не помагат - има нужда от помощ “за душата”, въпреки че дори пациентите трудно могат да го признаят.

Не на последно място намерете специалист гастроентеролог, който познава добре проблема и ще бъде съпричастен към вас. Позитивното взаимодействие с него ще намали нуждата от посещения в медицинската практика.