Ако детето ви и във втори клас не може да чете гладко, не му се карайте. А го заведете на специалист, защото може да страда от дислексия, съветват специалистите.

Доскоро това бе една от най-непознатите теми, свързани с децата със специфични образователни потребности.

А дислексията е състояние, при което детето трудно свързва в едно звук и буква. И обикновено по-лесно чете дълги думи, а се затруднява при кратките.

За облекчение на родителите на такива деца от средата на миналата година работи Институтът за детско психично здраве и развитие с ръководител проф. Ваня Матанова (председател на Българската асоциация по дислексия и на Българската асоциация по клинична и консултативна психология), създаден с подкрепата на “Виваком”. Екип от 7 специалисти - логопеди, детски психолози, невролози и други медици, правят консултации и диагностика.

“Всяко дете при нас се изследва от няколко специалисти - пояснява д-р Екатерина Тодорова от Нов български университет. - За езикови умения, познавателно развитие, емоционално поведение.

Окончателната диагноза се поставя от проф. Матанова.”

Дислексията не е болест, а състояние. Влияе върху способности като четене, писане, смятане, концентрация, за сметка на развити творчески заложби.

Често обаче се бърка с умствено заболяване, мързел, нисък коефициент на интелигентност. Ако не се вземат мерки за неговото преодоляване, може да се стигне до загубата на самочувствие. Понякога такива деца развиват негативно отношение към образованието, защото трябва да полагат повече усилия от своите връстници за овладяване на материала.

От друга страна, това стимулира развитието на творческите им способности.

Около 10% от населението на земята са диагностицирани дислексици, Айнщайн е имал същия проблем. За България може да се говори за около 18%, смятат в института.

Там консултират и деца с аутизъм - разстройство, което пречи за разбиране и организиране на информацията. “Това може да доведе до затвореност и драматично да наруши взаимодействието с обкръжаващия свят.

Аутистите се затварят в свой свят и човек трудно може да улови погледа им - казва Елена Конджова, клиничен психолог. - Поведението им е на бягство от действителността - те или извършват едни и същи движения, или повтарят едни и същи звуци, или гледат в една точка.

" Най-добрата терапия е ранното и специализирано обучение."

ЗИНА СОКОЛОВА