Благословеният от папата доц. Пандев е от род на войводи

29 януари 2011, 04:45

24 Здраве

8210

Доц. Пандев е сред световните имена в своята професионална област.

Негово Светейшество папа Бенедикт XVI дава искрено и сърдечно папска благословия на д-р Румен Пандев и чрез молитва към Дева Мария призовава за изобилие на божието благоволение." Такова признание получи преди дни доц. Румен Пандев, шеф на отделението по еднодневна хирургия към секцията по ендокринна хирургия в университетска болница "Царица Йоанна" - ИСУЛ. "Куриер ми донесе цилиндрична кутия с щемпел на Ватикана. Намери ме в пловдивска болница, където току-що бях приключил тежка операция. Не само докторите, цялата ни страна има нужда от божията благословия", казва д-р Пандев.

През 2005 г. той консултирал 25-годишен пациент, опериран в Пловдив за медуларен карцином на щитовидната жлеза. При хирургичната намеса е увреден гласовият нерв на Ивайло. Противно на европейските стандарти след операцията е проведено облъчване на шията, което прави повторно оперативно лечение изключително трудно. Д-р Пандев се заема с младия мъж. Поръчва генна характеристика на заболяването във Виена.

През 2006 г. са установени високи нива на туморния маркер калцитонин. Доказани са множество разсейки в лимфните възли на шията. Въпреки опасността през декември 2006 г. д-р Пандев извършва успешна 6-часова операция на Ивайло и състоянието му е стабилизирано. Той е включен в онкогрупа за международно наблюдение, създадена по инициатива на ендокринния хирург, за да могат проблемни български пациенти да се консултират периодично от специалисти, идващи отвън. В началото на 2010 г. при Ивайло отново се появяват разсейки. "Установих голяма метастаза с размери 5х6 см, залепена за хранопровода и магистралните съдове, а всяка намеса там е изключително рискова. През май по време на срещата на европейската ендокринна асоциация във Виена обсъдих състоянието на пациента с трима от водещите в света професори и решихме - нова операция.

Туморът бе изваден през шията, без да се отваря гръдният кош, разказва д-р Пандев. По-късно разбрал, че сестрата на момчето работи в секретариата на Ватикана. Тя споделила за здравословния проблем на брат си с проф. Белантоне, ръководител на Клиниката по ендокринна хирургия при университетската католическа болница в Рим. Професорът разгледал резултатите и възкликнал: "Госпожо, хирурзите, които могат да извадят този тумор през шията, без да отварят гръдния кош, се броят на пръстите на двете ми ръце. За ваше щастие един от тях живее в България. Познавам доцент Пандев от 2003 г., моите поздравления за стореното". Сестрата разказала за научната и хуманитарна дейност на българския лекар на архиепископ Феликс ад Бланко Прието - президент на папската администрация.

Така от Ватикана пристига благословията.

47-годишният хирург случайно избира ендокринологията като своя специалност. След завършване на образованието си е разпределен в разложката болница. Малко по-късно разбира за конкурс в София, печели го и отива на работа в Медицинска академия. Никой от рода му не е лекар. Роден е в Гоце Делчев, но корените му са от Банско и там прекарва детството си. Прабаба му е сестра на войводата от Илинденското въстание Радон Тодев, а прадядо му е бил четник при Яне Сандански.

Още като ученик решава, че медицината е неговото призвание. И сега е по 12 часа на крак сред болните.

Когато влезе в клиниката, изключва джиесема си.

Включва го късно вечер. "Не може да си сред пациенти, да говориш за проблемите им и телефонът да ти звъни. Това е неуважение - нали са при теб, за да ги изслушаш, а не да отбиеш номера", казва д-р Пандев.

Владее английски, немски и руски език, а когато е в Банско, веднага превключва и на местния банскалийски говор. Специализирал е в най-добрите клиники в Австрия, Германия, Италия, изнесъл е над 50 доклада на световни форуми.

Ядосва се, че здравеопазването ни не е поставено на бизнес основа, както е по света, но контролирано от държавата. "Ние продаваме скъп здравен продукт. Лекуваме хора, които утре трябва да са на работа и да произвеждат други продукти. В същото време една операция на щитовидната жлеза струва 700 лв., по-малко от среден клас ски, или колкото седмичната карта за ски ваканция", казва лекарят. В Германия същата операция струва 10-20 хил. евро, в Турция около 10 хил. лири. Не твръди, че цените трябва да са такива и у нас, но “пропорциите в България са сгрешени”. Прави и друго сравнение. Едно денонощие в европейска болница е около 800 евро, 2-3 пъти по-скъпо от нощувката в четиризвезден хотел. "В болницата персоналът и оборудването са скъпи, разбира се, това се плаща от здравната каса. При нас здравната услуга има много ниска цена. Това е и основната причина в последните години да има недостиг на кадри. Лекарят полага зверски труд, докато завърши образование, после специализира. Спи в болницата и накрая се оказва, че в епохата на Бил Гейтс същите пари могат да се изкарат по друг, по-лесен начин", допълва д-р Пандев. Може би затова децата му Елена и Любен засега нямат никакви наклонности към професията на медика. Синът му е сред младите надежди на футболния "Славия", и двамата са преминали през ски школата в Банско.

Твърди, че за некомпетентно лечение и грешки в някои случаи са отговорни не само лекарите, но и собственикът на болницата - държавата, общините, университетите. Според европейските стандарти собственикът е съотговорен, защото може да не е осигурил квалифициран персонал, добро техническо оборудване или медикаменти. При липса на достатъчно финансиране няма как да се лекува по европейски стандарти, колкото и старателни да са лекарите.

"Няма здравно заведение в света, което да работи и да потъва в дългове от това, че работи. Има такива които не печелят и се финансират от различни фондации, вероизповедания и др., но поне изкарват пари за нова техника", споделя лекарят след дългогодишен опит в чужбина.

Казва, че в Австрия има 56 държавни болници и още 146, финансирани от частни организации, а у нас са 480. Наскоро му гостувал проф. Бруно Нидерле от Виена и останал втрещен от броя на университетските болници у нас. Във Виена имало само една с 2460 легла и една администрация, докато в София са 19. "Разходихме се в двора на Александровска и му показвах колко болници има. Дори в една сграда са по две. Всяка е отделно юридическо лице, с отделна администрация. Това европейците не го разбират", допълва ендокринният хирург.

В последните години е насочил усилията си към въвеждане на съвременните методи за намаляване болничния престой. Пациентите за оперативно лечение на щитовидната жлеза се изписват след 24 часа.

Преди 2 г. извършва първата геннопрофилактична тиреоидектомия в болница "Лозенец" заедно с проф. д-р Бруно Нидерле от Виена. Оперират дете, което иначе е обречено да се разболее и почине от медуларен рак на щитовидната жлеза, причинен от наследствена злокачествена мутация в РЕТ - протоонкогена. Момчето е трябвало да бъде оперирано най-късно до 10-годишна възраст.

Подобни интервенции в Западна Европа и САЩ се правят от 7-8 г. Цената на лечението за това заболяване във Виена е около 25 000 евро. Доц. Пандев и проф. Нидерле я правят по безкръвен път, през 25-30 мм отвор в шията. Отстраняват цялата жлеза и премахват близките лимфни възли.

През 2002 г. д-р Пандев защитава дисертация "Диагностична и хирургическа стратегия при лечението на болни с медуларен тиреоиден карцином" и е хоноруван доцент в Австрия.

За 15 г. е оперирал над 7000 пациенти. Твърди, че хората късно откриват заболяванията на щитовидната жлеза заради слабата превенция и профилактика. "Нямаме висока здравна култура, не защото сме лош народ. Стресът е голям. Всеки се е вторачил във всекидневните си грижи за работата, прехраната на семейството и последно се сеща за здравето си", анализира докторът.