Доц. Андрей Йотов, началник на Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА.

Той отговаря на въпроса на Емилия Славчева.

Карпалният канал е пространство в областта на ръката откъм дланта, образуващо се от костите на китката, мускулите на дланните възглавнички на палеца и малкия пръст и плътна съединителнотъканна лента, известна като напречна връзка на китката. През карпалния канал преминават сухожилията - сгъвачи на пръстите, и срединният нерв на ръката, задвижващ част от мускулите й и очувствяващ кожата на палеца, показалеца и третия пръст. Състоянието, известно като “синдром на карпалния канал”, се дължи на стесняване на тунела вследствие оток на сухожилните влагалища и задебеляване на напречната връзка, в резултат на което се притискат преминаващите през канала структури.

Най-честата причина за развитието на синдрома е хронично пренапрежение при постоянно извършване на еднотипни движения на китката. Застрашени са хора, чиято всекидневна активност включва подобни действия (шивачки, машинописки и др.), но не е изключено патологията да се появи без явни предразполагащи фактори. По-редки причини са остри травматични увреди на китката (счупвания на костите й, лошо лекувани и неправилно зараснали), възпалителни заболявания, артроза на гривнената става.

При притискането на срединния нерв в началото симптомите са слабо изразени: тръпнене, мравучкане, скованост и преходни болки в инервираните пръсти. Оплакванията могат да отзвучат или отслабнат при промяна на позицията на ръката или спиране на предизвикващите ги дейности. Характерна е нощната болка, събуждаща човека и преминаваща след раздвижване и разтриване на китката. Впоследствие неврологичната симптоматика прогресира и става постоянна. Болките започват да се разпространяват към предмишницата. Отслабва силата на захвата и се стига до изпускане на предмети. Мускулната възглавничка на палеца отслабва и може напълно да атрофира. Кожата става студена, лъскава и нечувствителна.

Диагнозата се поставя след преглед от специалист въз основа на типичните оплаквания и клинични тестове. Важно е да се изключат други локализации на неврологичната увреда, имитиращи синдрома - лакът, рамо, шия. За това спомага изследването на нервната проводимост - електромиография. Уместно е да се извършат рентгенографии и изследвания на кръвта, за да не се пропусне някоя от по-нехарактерните причини за появата на синдрома.

При потвърждаване на диагнозата лечението се определя от степента и давността на оплакванията. Консервативното поведение помага в ранните фази. В зависимост от ситуацията то включва смяна на двигателния стереотип, шиниране на китката, лед, нестероидни противовъзпалителни средства общо и локално, физиотерапия. Може да се обсъди инжектиране на кортикостероиден препарат в канала, намаляващо сухожилния оток и компресията на структурите, но то трябва да се прилага внимателно и от опитен специалист, за да се избегне директното травмиране на нерва. В по-късните етапи на заболяването консервативните мерки престават да дават ефект и единственото резултатно лечение е оперативното - прерязване на напречната връзка и елиминиране на притискането. Ако операцията е предприета навреме, може да се очаква възстановяване на нервната функция и пълно оздравяване. При закъсняла процедура, когато в нерва, сухожилията и мускулите са настъпили структурни промени, по правило настъпва облекчение, но не и пълно възстановяване на ръката.