Отговор на въпроса на Л. Маркова

Kистите на белия дроб и медиастинума се срещат сравнително често. Те биват паразитарни и непаразитарни. Кистата е изпълнена с течност с различно съдържание.

При ехинококовите кисти (кучешка тения) течността е бистра и съдържа янтарна киселина и някои минерали. Перикардните кисти са с тънки стени и са разположени в границата между сърцето и диафрагмата.

Вродените кисти се дължат на различни причини, които действат по време на вътреутробното развитие. Някои от тях се разполагат в средостението. Те са бронхогенни, като стената им съдържа всички елементи на стената на бронха. Те също са изпълнени с течност.

Клинично кистите протичат в три стадия. Безсимптомен стадий, който има различна продължителност. Вторият стадий е на изявените симптоми - тежест, болка в съответната гръдна половина, суха кашлица, задух, субфебрилна температура, обща слабост, което е повод да се потърси лекарска помощ. Третият стадий е на усложненията, когато кистата може да нагнои и да се развие абсцес, може да перфорира в бронх с изхрачване на съдържимото, след което да се образува кухина. Когато кистите достигнат големи размери, започват да притискат околните органи.

Кистата между сърцето и диафрагмата може да притисне сърцето и белия дроб и да предизвика увреждане на сърдечната дейност и затруднение в дишането, поради което се препоръчва оперативно лечение.

Изключително важна е личната профилактика при ехинококовите кисти (кучешка тения): да се избягва контакт с бездомни кучета, редовно измиване на ръцете преди ядене, обилно измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация, и обществената профилактика, свързана със строги мерки срещу бездомните кучета и строг ветеринарно-санитарен контрол при клането на домашни животни.