На читателския въпрос отговаря д-р Иван Шопов, началник на отделение в Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология към ВМА

Ингвиналната херния представлява излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект в съединителнотъканните структури на ингвиналния канал. Ингвиналните хернии могат да бъдат вродени или придобити, директни или индиректни. Индиректната ингвинална херния възниква при слабост на вътрешния ингвинален отвор и се среща предимно при деца и млади хора. Директната ингвинална херния е резултат на слабост на задната стена на ингвиналния канал и е по-честа при хора над 40-годишна възраст. Херниите могат да възникват и от двете страни на пубисната област и тогава говорим за двустранна херния. Мъжете са засегнати 10 пъти по-често от това заболяване.

Оплакванията се състоят в поява на подутина в долната част на корема, над бедрото, в близост до или в срамната област, която в повечето случаи е безболезнена. С течение на времето размерът на хернията нараства, както и вероятността от усложнения. Усложненията на това заболяване са: заклещване, възпаление на органите в херниалния сак, макар и рядко - възникване на тумори на органите в херниалния сак. Ето защо ингвиналната херния трябва да бъде лекувана максимално скоро след поставяне на диагнозата.

Лечението е само оперативно. Операцията се състои в отваряне на херниалния сак и прибиране (репониране) на съдържимото му в коремната кухина. След това херниалният сак се отстранява и се прави пластика на ингвиналния канал - херниопластика. Пластиката може да бъде извършена със собствени тъкани или със синтетична протеза - платно. Понастоящем се смята, че пластиките с платно дават по-добри резултати и по-малък процент на рецидивите. Все пак оперативният метод се избира индивидуално. Херниопластиката може да бъде извършена по традиционния метод или лапароскопски. При лапароскопските операции се правят 3 кожни разреза с дължина от 0,5 до 1 см, през които се въвеждат миниатюрни камери и работни инструменти, с помощта на които се извършва цялата операция. Предимствата на лапароскопската операция са: по-малка травма на тъканите в областта на хернията, по-редки усложнения от страна на оперативната рана и превъзходен козметичен ефект. Обичайната анестезия за класическите херниопластики е спиналната, но в зависимост от общото състояние на пациента може да бъде предпочетен и друг метод. Лапароскопските операции се извършват винаги под обща анестезия. Обичайно при липса на усложнения пациентът се изписва на следващия ден след операцията, конците се свалят на седмия следоперативен ден. Един месец след херниопластиката трябва да се избягва вдигане на тежест над 5 кг, както и тежък физически труд. Усложненията могат да бъдат ранни и късни. Ранните усложнения са инфекциите на раната, а късните - рецидив на хернията. Рецидивите са в рамките на 6 до 8%. Противопоказания за този тип операции могат да бъдат всички състояния, непозволяващи нормалното протичане на анестезията - тежки кардиологични или белодробни заболявания, чернодробна недостатъчност и други. Възрастта сама по себе си не е противопоказание за операция.