Тъй като първоначалните симптоми на депресията са неспецифични и почти непознати на хората, заблудите за нея са двупосочни. Много често се оценява от околните като мързел, несериозно отношение или прояви на лош характер. Друг мит за депресията е, че тя е нещо "естествено и преходно", което се появява при всеки в някакъв момент, но бързичко си заминава. Всъщност е болест, много сериозна и е свързана с биологични изменения в мозъка и тялото, алармира доц. Лъчезар Хранов, д.м. , началник на Втора психиатрична клиника към УМБАЛНП "Св. Наум" в София.

Връзката между депресията и някои сериозни телесни заболявания не може да бъде обяснена със случайно съвпадение във времето. Разделянето на психика от мозък доказа концептуалната си несъстоятелност, категоричен е психиатърът.
От медицинска гледна точка депресията е често състояние - засяга до една четвърт от населението. Тя няма нищо общо с дребните и временни хлътвания в настроението, които всеки изпитва в живота си. Засяга цялото тяло и това е забелязано от хората преди много векове. Затова неслучайно ние казваме "разбито от мъка сърце", "стопи се от мъка", "вцепеняваща скръб", "смъртна тъга", например. Изразите описват съвсем точно реалността.

"Ако отворите биографията на Софроний Врачански, ще видите, че неговият депресивен епизод в детството се съпровожда от окапване на косата, с "една теснота сердечная", както той се изразяваЫ и се съпътства от изключително много телесни симптоми. Доказано е, че депресивната болест се свързва със състояние на трайна хиперкортизолемия (повишени нива на кортизола в кръвта). Секретирането на тези хормони, които в общи линии отговарят за справянето със стреса, при депресивния период излиза извън контрол и това може да породи много неприятни последствия", предупреждава доц. Хранов. Например нарушава се грубо имунитетът. По тази причина депресивните страдат по-често от автоимунни и ракови заболявания.

Нарушава се трайно сънят, а това пък от своя страна поддържа хиперкортизолемията. Нарушава се и генезата на костно вещество, което означава, че тези пациенти страдат по-често и от остеопороза. Увеличава се вероятността при някои от тях да се получат патологични фрактури на крайници и прешлени. Нарушава се още отлагането на мастната тъкан в организма и тя започва да се натрупва повече вътре в корема (интраабдоминално). Важно е да се отбележи, че тази тъкан действа като ендокринна жлеза.

Мастната тъкан в корема секретира цитокини, които досъсипват имунитета и повишават риска от сърдечносъдови и други тежки болести. Рискът от сърдечни диагнози нараства в пъти в сравнение с хора без депресия на същата възраст и при еднакви рискови фактори. Съществува и двустранна зависимост - ако човек, който е претърпял сърдечносъдов инцидент, разгърне депресия, се възстановява по- бавно, а смъртността е около 1,5 пъти по-висока - може би оттам идва и популярният израз "разбито сърце".
Има и телесни болести, които са по-чести при депресия - това са паркинсон, диабет и някои солидни тумори на вътрешните органи.

Особено важно е да се споменат туморите на главата на панкреаса, които също секретират цитокини, и там честотата на депресивни епизоди е над 45%. Ясно е, че депресията е безмилостна болест, обяснява лекарят. Доказано е, че депресивните епизоди в живота са третият по важност фактор за деменция в късна възраст. Биохимичните промени водят до намаляване и израждане на връзките между нервните клетки и това създава висок риск за деменция в късна възраст. Според доц. Хранов депресията може да убива по много начини - чрез сърдечносъдова патология, автоимунни заболявания, включително да доведе и до самоубийство.

Кое трябва да следим, за да кажем, че един човек е депресивен? "На първо място потиснатото настроение е ареактивно (това дебело го подчертавам), т. е. здравите хора се натъжават, когато им е мъчно, но веселите неща ги развличат и настроението им реагира на промените в средата. А депресивно болните понякога дори не могат и
да се разплачат. Прието е да се смята, че ако едно такова "неподвижно" потиснато настроение трае повече от две седмици без прекъсване, е налице истински депресивен епизод."

Второто важно нещо е, че депресията топи общото ниво на енергия. Липсата на мерак да вършиш каквото и да било е изключително важен симптом на депресивната болест. На трето място е липсата на удоволствени преживявания при срещи с приятели, хобита, секс, забавления. Удоволствието от дребните неща се губи, то изчезва и това е важно да се каже. На следващото място идват промените в нагоните. На депресивните пациенти не им се яде, сънят им се нарушава, либидото изчезва и в общи линии се подрежда едно сиво, доста монотонно съществуване. "Тоест става както при всяка болест - изравняват се, нивелират се индивидуалните разлики - човек в депресия прилича на всички останали в депресия. Това се отнася и за другите болести- всяка от тях унищожава нещо от индивидуалното и пациентите започват да си приличат."

Депресията се хроницифира рядко, но често рецидивира. Депресивната болест по принцип има тенденция към рецидиви, тоест да се явява периодично в живота. Преходните сезони са заредени повече с депресивни епизоди, които с годините зачестяват. Това важи особено за хората, които имат първи депресивен епизод след 60-годишна възраст. При тях гаранцията за следващ депресивен епизод практически е 100%. Хроничната депресия е нещо друго, доста по-рядко, обяснява психиатърът. Прието е да се говори за хронификация след втората година. Депресивните епизоди, когато не се предприема лечение, обикновено траят от 6 до 9 месеца, но това не е правило. И като се има предвид, че 50% от депресираните си мислят за самоубийство,
25% правят някакви планове и около 10-15% се самоубиват, никой не бива да чака 6 или 9 месеца, защото рискът е много голям, подчертава доц. Хранов.

Много често депресията се дави в алкохол, но не може да се удави. Защо? Поне по 2 причини. Хроничното приемане на алкохол стимулира част от механизмите, които са в основата на депресивната болест - двете неща започват да се поддържат. Освен това пропиването води до допълнително нарушаване на социалното съществуване на пациентите. За нещастие, много от хората с депресивна болест пият като опит за самолечение.

Диагностиката вече е по-лесна, но много от пациентите не търсят лечение за депресията си, дори когато са наясно със състоянието си, за да не загубят работата си и да не се изявят като психично болни. За житейски преживявания психологът е полезен специалист. Но когато човек загуби радостните си изживявания, трайно е тъжен, няма апетит, не му се прави секс, нищо не го вълнува, спи по няколко часа нощем и се буди преди 5 часа, трябва да се обърне към психиатър. Защото депресията е болест. Психологът ще е необходим в по-късен етап, когато състоянието започне да се подобрява, а заболяването - да отшумява. Редица проучвания доказват, че лечението при депресивен епизод е най-добре да е комбинирано - медикаментозно и психотерапевтично, но лечение без антидепресанти е твърде рядко успешно.

За справяне с депресията е много важна физическата активност, която бута болестта по-встрани от човека. Второто е относително редовният режим бодърстване - сън. Затова хората, които работят на смени, са по-застрашени от депресията. Естествено, в северните страни хората са по-предразположени към болестта поради по-малкото слънчеви дни в годината. Жените са до 3 пъти по-податливи от мъжете.

Доказано е, че при родените след 1944 г. депресиите зачестяват, но за това
няма обяснение. Към депресия са по- предразположени хора, които имат близки роднини, страдащи от същото заболяване. Генетичният принос към депресивната болест е значителен и това е доказано. С възрастта рискът се увеличава.

Депресията като заболяване се среща при около 25% от хората в различен етап от техния живот. СЗО го класифицира като третото заболяване по ред, което води до инвалидизация, веднага след тежки сърдечни заболявания.