На читателския въпрос отговаря Д-р Наталия Темелкова, ендокринолог, УМБАЛ "Александровска"

Рецепторите за витамин D са разположени в над 30 вида тъкани в организма - кости, бъбреци, околощитовидни жлези, чревни, мускулни клетки, кожа, панкреас, мононуклеарни клетки, плацента, някои туморни клетки и др. При инфекции в моноцитите и макрофагите (клетките на имунната защита) се увеличава представянето на витамин D-рецепторите и чрез различни биохимични процеси се разрушава инфекционният агент. Установено е, че при хора с достатъчни нива на витамин D сезонните инфекции са значително по-малко. Проведени са множество епидемиологични проучвания за нивото на витамин D и връзката му със сърдечносъдовите заболявания, захарния диабет, някои онкологични заболявания. Тези заболявания са по-малко при нива на витамин D между 75 и 110 nmol/l .

За България серумни нива на 25 (OH) Vit D над 50 nmol/l се определят като достатъчни. Някои американски организации препоръчват това ниво да бъде между 75 и 110 nmol/l за постигане на общи здравни ползи.

Добре би било нивото на витамин D да се поддържа нормално не само през зимния сезон, но в този период нуждите на организма са по-големи, тъй като няма необходимото излагане на слънце, което е основен източник на витамина. За да увеличим вноса на витамин D, е необходимо да се храним с повече риба и да приемаме допълнително витамин D като добавка.

Общите препоръки на няколко научни дружества в България за най-малки необходими дози са следните: - за деца до 1 г - 400 Е дневно, от 1 до 18 г. - 600 Е дневно; 19-50 г.- 600 Е за мускуло-скелетно здраве, а за постигане на останалите ефекти - 1500 - 2000 Е; при 50-70 г. - 600-800 Е за костно-мускулно здраве и 1500 - 2000 за допълнителни ефекти.

При лечение с глюкокортикоиди, противогърчови и противогъбични медикаменти тези дози трябва да са значително по-високи. Витамин D може да се приема ежедневно или като обща седмична доза на няколко приема.