ФЕОДОРИНА ЛЯСКОВА

Ракът на пикочния мехур е седмият по-честота при мъжете и на 17-о място при жените. Боледуват средно по 9 мъже и 2 жени на 100 000 души у нас.

Коварното е, че най-често в началото няма болка, която да предпреди, че се случва нещо лошо. Както и че

след лечението често

се появяват рецидиви

Ракът на пикочния мехур е осмата най-честа причина за смърт в Европа. Фактори за развитието му са тютюнопушенето, ароматните амини, злоупотребата с аналгетици, изкуствени подсладители, хроничните цистити, продължително фиксирани уретрални катетри. Тези тумори могат да се срещнат във всяка възраст, но са по-чести след 40-те, обяснява доц. Красимир Янев, завеждащ Операционен блок към клиниката по урология на УМБАЛ "Александровска".

Най-честият симптом е кръв в урината без други оплаквания и болка. 80% от случаите това е симптомът и само при 20% проблемът може да се хване при лабораторно изследване на урина. При 20-30% от случаите болните съобщават за смъдене, парене или затруднено уриниране, което се дължи на вторична инфекция.

Най-често срещаният рак на пикочния мехур произхожда от епитела - специфичен и характерен за урогениталния тракт - нарича се преходноклетъчен. Среща се в 90% от случаите.

Според по-нова класификация първата степен се води като неоплазма с нисък малигнен потенциал, след което имаме ниска и висока степен на злокачественост, уточнява доц. Янев. Други варианти са карциномите ин сито, когато е засегнат само повърхностният слой, който също може да е с различна степен на злокачественост. Аденокарциномът е рядък - по-малко от 2%. Като преканцероза се разглежда хроничният възпалителен процес, какъвто е циститът. Сквамозноклетъчният карцином се води като рядко срещан и най-често е свързан с хроничните инфекции и постоянните катетри.

Най-злокачествени са

недиференцираните

карциноми,

но те са сравнително малко. Има и смесени тумори. По-редки са неуротелните тумори.

Туморите се делят на две големи групи, според това, какво засягат - дали са в епитела, субепитела или мускулния слой на пикочния мехур. Това разделяне се налага, тъй като терапевтичното поведение е диференцирано.

За лечение на повърхностните тумори златният стандарт е операцията. С оптична система и камера през пикочния канал се достига до мехура. Прави се уретроцистоскопия, установява се процесът, след което се изрязва намерената формация. Следоперативният болничен престой е 2-3 дни, пациентът се възстановява за седмица.

По хистологичното изследване се определя степента на злокачественост на тумора и се преценява каква да е следоперативната вътремехурна химиотерапия. При трета степен се прилага и

имунна терапия

с БЦЖ ваксина

В напреднали тежки случаи радикалното лечение е цистектомия - отстраняване на пикочния мехур. При мъжете се маха всичко - мехур, простата и семенни мехурчета, а при жените - мехурът, матката и част от предната влагалищна стена. Допълнително се отстраняват и лимфните възли. Тези операции могат да се извършват както с отворена хирургия, така и лапароскопски или чрез асистирана от робот хирургия.

След отстраняването на органа може да се направи мехурно заместване и човек да уринира по нормален начин. Най-често

със сегмент от тънко

черво се конфигурира

нов пикочен мехур Други възможности са директното извеждане на уретерите на кожата или в тънкочревен сегмент, който също се извежда на кожата по предната коремна стена. Друг възможен метод е директото свързване на уретерите с дебелото черво. Възстановителният процес е по-дълъг - около един месец.

Туморите на пикочния мехур са чувствителни на системна химиотерапия и лъчетерапия. Облъчване се предприема пред- или следоперативно или когато пациентът е неподходящ за цистектомия по различни причини.

Туморите рецидивират често, което налага постоянно наблюдение, предупреждава доц. Янев.

Основната препоръка към пациентите е да ходят редовно на профилактични прегледи, и когато забележат промяна в цвета на урината, незабавно да се обърнат към уролог.

Когато се наблюдава пълен пикочен мехур с ехограф, може да се види дали в него има лезии.

За по-точно определяне на стадия на евентуалано образувание, се използва компютърната томография (т.нар. скенер) или магнитния резонанс.

Основен диагностичен метод за туморите на пикочния мехур е цистоскопията - ендоскопско изследване на пикочния канал и мехура. Прониква се с цистоскоп с оптична система и се оглежда отвътре пикочния мехур.