Проф. д-р Ибрахим Бербер е шеф на Центъра за

трансплантация на органи в Acibadem International Hospital


- Проф. Бербер, с всяка година се увеличават хората с хронична бъбречна недостатъчност. Увеличават ли се и възможностите за лечение?

- Функцията на бъбреците е с урината да ни освобождават от ненужни вещества, но при хроничната бъбречна недостатъчност това не може да се случи. И има нужда от заместваща терапия. При пациент в краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност трябва да му бъде предоставена информация за възможностите за лечение - хемодиализа или трансплантация. Златният стандарт е трансплантацията.

- Кои са предимствата?

- От позиция на пациента и от гледна точка на медицината това е, че трансплантираният човек може да се върне към нормалния ритъм на всекидневието си и да има добро качество и по-голяма продължителност на живота след интервенцията. Особено при млади хора тя е в пъти по-голяма, отколкото ако бъбречната недостатъчност се компенсира чрез хемодиализа. В дългосрочен план трансплантацията е по-евтината терапия, което отговоря и на обществения интерес.

- Колко е продължителността на живота при терапиите?

- Във възрастовата група 20-39 г. пациентите с трансплантиран бъбрек след операцията имат 3 пъти по-голяма продължителност на живота, отколкото биха имали след преминаването на хемодиализа. Ако вземем средните стойности на преживяемост в абсолютни стойности, при хемодиализираните можем да очакваме да бъде 10-12 г., а при преминалите трансплантация - около 30 г. след интервенцията. Дори само този факт обяснява защо за един пациент в краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност най-доброто лечение е трансплантацията. Първата успешна трансплантация на бъбрек е през 1956 г. и днес вече е рутинна медицинска дейност.

- За 70 г. как са се променили оперативните техники?

- Днес рискът от неуспех е сведен до минимум. В началото нищо не се е знаело за имуносупресията - потискането на имунната система до степента да не отхвърли присадения орган. По-ограничен е бил и асортиментът на медикаментите за овладяване на евентуалните инфекции. Днес вече и в двете области напредъкът е голям и това дава възможност за по-добра преживяемост. Едновременно с това хирургичните методи стават все по-щадящи особено за донора на органа - използват се техники, които позволяват много бързо възстановяване.

- Кои са техните плюсове?

- Лесно ми е да направя сравнение, тъй като работя в тази област повече от 20 г. В началото на моята практика всички прибягвахме до т.нар. отворена хирургия при донора, а това означава голям разрез, голяма рана. Днес вече прибягваме до лапароскопски методи - операции през минимален отвор при донора. Техниката е възможна и при пациента, който получава бъбрека, но все още при реципиента е предпочитан класическият метод на трансплантация.

- Обяснете по-подробно лапароскопската техника.

- Тя вече не е само една. Освен стандартния миниинвазивен стандартен метод, при който работим през няколко малки разрезчета, прилагаме и еднопортовата хирургия - през единичен минимален отвор. По нов метод бъбрекът може да бъде изваден през пъпа или през вагината, когато донорът е жена. При вагиналната екстракция няма външен разрез, а болката е много по-малка, донорът може от първия ден да се движи, съкращават се възстановяването и престоят в болницата. Освен тези методи се използва и роботизирана ръка - еднакво приложима при донора и при приемащия органа пациент. Роботизираната ръка много улеснява хирурга, защото дава възможност и за ротационни движения с максимална прецизност. Освен това подходът дава възможности и за телехирургия - операцията да може да се наблюдава на големи разстояния и при нужда екипът да се консултира с други специалисти.

- Казвате, че трансплантацията е по-евтината терапия, ще обясните ли парадокса?

- През първата година разходът за операцията е по-висок, отколкото за всички направени за това време хемодиализи. Към края на втората година сумарните разходи вече са почти равни. А от третата година разходите за трансплантацията започват да стават все по-малка част от средствата, които се дават за хемодиализите. Към "сметката" за трансплантацията продължават да добавят минималните средства за лекарствата на пациента. А разходите за хемодиализата остават постоянни, отделно човек прекарва много време - поне 2 пъти седмично по 4 часа на апарата, който пречиства кръвта му. Принуден е да ограничава течностите, които пиеу и да спазва диета, с годините възникват усложнения.

- Колко са присажданията на бъбрек за 1 г. в Турция?

- Около 3000, от тях 80% са от живи донори. Но в листата на чакащите са регистрирани 20 хиляди. След навлизането на лапароскопската хирургия броят на живите донори се е увеличил с 50%. Трябва да увеличим и трансплантациите от трупен донор, защото това безспорно е най-добрият начин. В Турция практикуваме и т.нар. кръстосана трансплантация и домино трансплантация.

- Какво представляват те?

- Ако има 2 двойки донор-пациент, но те са с кръвна или тъканна несъвместимост помежду си, обаче има съвместимост с човек от другата двойка, разменяме участниците. Когато тази комбинация се получава с размяна на донорите в повече от две двойки, говорим за домино трансплантация. Това увеличава шанса за трансплантация. При кръстосана трансплантация донорът и пациентът трябва да имат родство - да са кръвни роднини или съпрузи. Но ако например една омъжена жена се нуждае от бъбрек, донор може да бъде и близък роднина на нейния съпруг. Кръстосаните трансплантации в Турция не са рядкост. Те може да се правят и с двойки от различни държави, но първоначалната двойка трябва да се състои задължително от роднини или съпрузи.

- Има ли вече такъв опит?

- Засега ми е известна само една направена кръстосана трансплантация в Турция между хора от различни държави. Организацията е доста сложна. Но вероятно тази практика на глобално ниво ще се разширява.

- Колко успешни са бъбречните транспланатции?

- Мога да цитирам нашата статистика. Преживяемостта на трансплантираните бъбреци на първата година е 98%, на четвъртата година - 95%. По отношение на преживяемостта на пациентите - на първата година е 99%, на четвъртата - 97%. Това са чудесни показатели, проценти, по-високи от тези в САЩ. Ако човек е в хронична бъбречна недостатъчност и може да си намери донор, най-доброто е да бъде трансплантиран дори преди да е започнал хемодиализа, ако тя ще стане неизбежна след кратък период от време.


Проф. д-р Ибрахим Бербер, шеф на Центъра за

трансплантация на органи в Acibadem International Hospital:

Животът след трансплантация на бъбрек

е 3 пъти по-дълъг от при хемодиализа


Новите безкръвни методи са много щадящи за донора.

В Турция правим и кръстосани и домино трансплантации