Сърдечните малформации при бебетата нарастват както в световен мащаб, така и в България. Най-често се среща интравентригуларният дефект на септума - прекъсване на преградата между лявото и дясното сърце, при което кръвта преминава от едното в другото. Немалко са и случаите на проблеми с клапите или на излизане на аортата отдясно вместо отляво, казва акушер-гинекологът и специалист по фетална медицина д-р Борислав Иванов. 33-годишният македонец, който е доктор на науките и син на потомствени лекари от Битоля, работи в частна пловдивска болница. По думите му причините за увеличаващия се брой вродени сърдечни дефекти на плода са различни - вирусни инфекции при майката, рубеола, тютюнопушене, алкохол, наркотици. Риск от сърдечни аномалии при бебето съществува и ако бременната има хронични заболявания като диабет, системен лупус, проблеми с щитовидната жлеза и недостатък на фолиева киселина. Уврежданията на сърцето при плода могат да бъдат и вследствие на приемане на противоепилептични медикаменти от жената, антибиотици или антидеприсивни лекарства. Възможно е и да става въпрос за наследственост или мутации при хромозомите. Точните причини все още не са ясни.

"С феталната ехокардиография се откриват 95% от сърдечните аномалии още преди раждането на детето", обяснява д-р Иванов. При това високоспециализирано ултразвуково изследване се оглеждат всички структури на сърцето, прави се оценка на функцията му и ритъма. При наличие на тежък сърдечен порок, който не подлежи на хирургическо лечение след раждането, родителите могат да изберат аборт.

"Имах случай, при който се установи, че работи само лявото сърце на детето. Така можеше да живее до 14-15 г. После трябваше да се направи трансплантация. Семейството реши да прекъсне бременността", разказва д-р Иванов. При специализацията си в Кралския колеж в Лондон той е наблюдавал фетална хирургия, при която са извършвани сърдечни операции на бебета в утробата на майките им. Те обаче са сложни и изискват високотехнологична апаратура.

При някои деца с дефекти на сърцето операцията трябва да извърши в първите дни след появата им на бял свят. В противен случай ще загинат. С такива бебета се започва специално медикаментозно лечение още в родилния дом, за да се поддържа животът им до операцията.

"Затова е много важно да се знае какво е сърдечното заболяване на плода", посочва пловдивският специалист по фетална медицина. Нарушението на сърдечния ритъм при детето може до доведе до сърдечна недостатъчност. По тази причина на майката се дават медикаменти, които през плацентата достигат до бебето и нормализират сърдечната честота.

"Тревога буди и фактът, че все повече жени под 35 г. раждат деца със синдром на Даун, защото не се хващат навреме. Известно е, че тази аномалия се дължи на геномна мутация", обяснява д-р Иванов. Отскоро негова пациентка е 27-годишна, която е в 3-4 месец и носи близнаци. Едното е с Даун, а другото нормално. При нея ще се направи ембриоредукция и увреденият плод ще бъде резорбиран. Очакванията са вторият да се развие нормално.

"На всички бъдещи майки в 11-13-а гестационна седмица трябва да се прави биохимичен скрининг, за да се изключат аномалии", категоричен е акушер-гинекологът. Изследването представлява комбинация от ултразвук на плода и анализ на кръвните показатели на бременната. На базата на получените резултати се изчислява рискът от хромозомни отклонения. Ако той е висок, се извършва втори скрининг от 15-а до 20-ата седмица. При потвърждаване на опасността от раждане на дете с аномалии, майката решава дали да продължи бременността. Д-р Иванов признава, че досега в практиката си у нас не е срещал жена, която да желае да запази плод с малформация. В Англия, Франция, Италия, Словения и Швейцария обаче, където лекарят е специализирал, много родители поемали подобен риск, тъй като получават голяма помощ от държавата.

Модерната 3D/4D ехографска апаратура, с която разполагат вече някои български болници, дава възможност за навременното откриване на вродените дефекти. Предимствата й са, че е много по-прецизна и задълбочена. С нея специалистът може да види лицето на плода, меките тъкани и костните структури, както и евентуални дефекти на устните, небцето, ръцете, краката, коремната област, гърба и половите органи. Съставна част на съвременните 4D апарати е доплер режимът. Чрез него може да се проследи движението на кръвта в сърцето и всички кръвоносни съдове на плода. Така при пациентка от Пловдив било установено, че бебето в утробата й е с разширение на вените в областта на пикочния мехур. В този случай има опасност да се стигне до тромбоза във вените и плодът да умре или пък да изостане в развитието си. Жената е в 34-35-атата седмица и рискът от евентуални усложнения е висок. Ако детето се роди нормално, то след прерязване на пъпната връв проблемът ще отпадне.

"С 4 D апарат се правят три много важни прегледа. Единият е в ранната бременност за изключване на хромозомните дефекти. Вторият се извършва от 22-ата до 24-ата седмица и цели да се хванат малформации в мозъка, костите, очите, носа и другите органи. Проследява се кръвоснабдяването на плода и на плацентата на майката", посочва д-р Иванов. Третият преглед е в края на бременността, когато се прави оценка на общото състояние на бебето - какво е количеството на кръв и храна, които достигат до него. В някои случаи кръвта може да е недостатъчна и това да създаде проблем за по-нататъшното развитие на детето. С ултразвуков апарат 3D/4D пък се откриват вродени аномалии на матката, яйчникови кисти, полипи и карциноми.