Никелът, кобалтът, хромът, перувианският балсам, парафенилендиаминът, колофонът, някои текстилни бои, парфюмни съставки, метилизотиазолинонът и други консерванти са най-честите алергени за българина. Това показа своеобразният скрининг в рамките на безплатното консултиране и тестуване, което традиционно се провежда у нас като част от европейската дерматологична инициатива. Това разказа доц. Жана Казанджиева, дерматолог в Клиниката по кожни болести на Александровска болница и двигател на кампанията в България.
Макар по алергии българинът отдавна да е “пълноправен” европеец,
инициативата откроява
българската специфика
в контактните алергии.

За разлика от Западна Европа, където изключително често се установява свръхреакция към примин - съставка на игликата, у нас тя е почти казуистика. Но пък има основание да се тестува нетолерантността към прополис, която в последните години чувствително се увеличава, обясни доц. Казанджиева.
Първите три алергена се срещат изключително често в предметите от заобикалящата ни среда, дори в монети. Трудно можем да ги избегнем. Нов момент е, че вече се наблюдават остри кожни реакции в зоната над импланти, в които тези метали присъстват.

Най-честият въпрос на алергичните е в кои стоки има голяма вероятност да се срещат масовите “провокатори”.

Перувианският балсам е течна маслена смола с приятна миризма, добивана от екзотични дървета. Влага се в много козметични средства и в лечебни мазила, включително за изгаряния, използва се в парфюмерийната и дори в хранителната промишленост. Алерген е и колофонът, който също е смола, но борова. Контактът не е само пряк -
можем да се срещнем
на неочаквани места -
от червила до полираните
лъкове и струни на
музикални инструменти.

Зад алергията към сложната за изговаряне субстанция парафенилендиамин стои нещо, което на всекидневен език наричаме с простото алергия към боя за коса. Съединението гаранитра добрата покривност и затова присъства в много от багрилата.


С разширяването на
практиката и българските
мъже да си боядисват
косата, бързо расте и
броят на алергичните
сред тях.

Като цяло тази година се вижда ръст на мъжете, които са се консултирали по повод на кожни алергии в рамките на инициативата.
Най-често реакцията се изразява в екзема по ръцете. Като правило дразнител се оказва агент, свързан с професията на човека.

Метилизотиазолинонът - масов алерген за двата пола и във всички възрасти, е ефективен консервант. Затова и често присъства в козметични продукти - включително в повсеместно употребяваните мокри кърпички. С консервантите се гарантира, че продуктите, които използваме, не съдържат патогени. Но заради зачестяващите алергии Европа ограничава употребата на метилизотиазолинона в продукти без отмиване като кремове за тяло например.
От набора за тестуване на парфюмни съставки пациенти са проявили
положителни реакции
към иланг-иланг,
канела, здравец.

А какво представлява приминът, който е бич за Западна Европа, но почти няма българи с непоносимост към него? Субстанцията естествено се съдържа в растението иглика. Непоносимостта към него е описана много отдавна, най-вероятно заради масовото използване в народната медицина още от Средновековието. В началото на миналия век точно със специфичната субстанция от игликата е направено първото модерно тестуване във вида, в който се използва от дерматологията днес.

У нас няма проблем с примина благодарение на изолираното използване на растението. За повечето държави в Европа обаче масовите свръхреакции към принин продължават де са предизвикателство.
Холандия дори заменя
традиционните сортове
иглика с нови, създадени
да не съдържат примин.
В резултат на това се отчита намаляване на честотата на алергиите към игликата. Въпреки това Европа е далече от момента, в който ще може да изключи веществото от стандартните серии за тестуване. За България вместо него ще предложа в набора да влезе прополисът. Пчелният клей, както още е познат той, вече може да се причисли към по-масовите алергени за нашата страна. Явлението зачестява пропорционално на широкото му използване в последните години. Към момента правим това тестуване отделно, но ще препоръчам включването му в тестовите серии за България. Всички държави използват стандартния за континента набор, като се съобразяват и с националните специфики. Като заменим принина с прополис, ще повишим ефекта от тестуването за реалните масови алергени, обясни доц. Казанджиева.

В своеобразен допълнителен тест се е превърнало доукрепването на пач тестовета към тялото с допълнителни лепенки лейкопласт, което някои участници са си направили. При много от тях кожата под лейкопласта се оказала раздразнена като при другите алергени, на които са реагирали.