Цената е първият ориентир за качеството на сиренето, което купуваме. Това коментира пред bTV проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика, по повод информацията, че ензим, използван при обработката на месо, е засечен в сиренето.

„По принцип трансглутаминазата у нас не е разрешена”, обясни тя.

„Доскоро го наричаха лепило за месо – слепва кожички и други неща, които да изглеждат като една добре изглеждаща шунка, например, но евтина”, каза тя за въпросния ензим.

Сиренето, направено от 3 литра мляко, няма достатъчно белтъци, вероятно има голямо количество вода и така се създава благоприятна среда за развитие на всички видове бактерии. Освен това в него няма и калций и аминокиселини, посочи проф. Байкова.

„На българското сирене не му стигат хидрогенираните мазнини, палмовото масло, а сега му добавят и този ензим”, възмути е тя.

Според нея е възможно производителите да решат да го включат и в киселото мляко.

Байкова припомни, че производителите са длъжни да изписват всички съставки на продуктите си на етикета. „Ако го бяха изписали, скандалът щеше да е по-малък”, смята тя.

„Пореден здравен риск е, че не е необходимо да бъде спазена технологията за производство на натурално сирене със съответен брой дни, в които е необходимо да зрее”, каза още експертът.

Така опакованите сирена не са узрели достатъчно и в тях се образуват вещества, от които хората се алергизират, най-вече децата.

„Често когато ядем колбас получаваме алергия, за която знаем – от млечни продукти”, каза Байкова.

„Ще четем етикетите даже когато ни се предлага в тава на търговския щанд. Ще помолим продавача да ни прочете етикета. Няма продукт, който да не е съпътстван от състав. Ако имаме съмнение, че нещо е нередно, ще се обадим на съответните контролни органи или на „Активни потребители”, призова експертът по хранене.