Шеф готвачи за световната тенденция: африканската кухня измества мексиканската.

Все още по света има места, на които е цинично да се говори за мода в храните и храненето. Самото понятие предполага достигане до нивото на пресищане. Вече не става въпрос за задоволяване на физиологични потребности, а за търсене на впечатляващи хедонистични върхове. Няма съвременна голяма медия, която пропуска да направи такава класация. Модата в здравословните храни обаче е някак си по-приемлива форма на увлечението. Въпреки че се разгръща в две диаметрално противоположни посоки със съответните специалисти застъпници -  ренесанс на позабравени традиции и разчупването им под напора на глобалната кухня.

В търсене на индивидуалност двете течения взаимно си намират непростими недостатъци. Първите казват, че генотипът на човека не е пригоден към екзотичните храни и организмът не ги усвоява добре. Още повече, че плащаме “данък” консерванти заради логичния стремеж на доставчиците да се разтегне срокът им на годност. По-директните направо казват, че суперхраните от другия край на света са по-добри само с маркетинга си и очарованието на непознатото. Опонентите “модернисти” изтъкват като аргумент, че разнообразието и търсенето на най-най разгръщат пълния потенциал на организма, а менюто на прадедите днес е безсмислен аскетизъм.

Практичният човек взема без предразсъдъци най-доброто от традицията и света. Банално, но печелившо. Тези хора ходят на “лов” за месни храни на фермерските пазари - практика, която набира сила и у нас. А за ползата от вносните продукти се осведомява от консервативните здравни рубрики.

По преценката на наши диетолози суперхрани са повечето типични тукашни варива - бобът, нахутът, лещата, в графата са и булгурът, горските ни плодове, гъби и билки, киселото мляко и ферментиралото зеле. 

От чуждите ранглисти открояват подборката на американското “Итинг уел”. В контекста на здравословното тя изглежда сравнително близка до българския вкус. А в същото време в нея влизат храни, доказали се от векове на местата, в които се произвеждат.
Първото място в този тип класации винаги е запазено за базов засищащ продукт, в случая псевдозърнена храна. Всъщност семена от растение с произход от Андите, почти като познатия у нас щир. Те са на особена почит заради уникалната си за растение комбинация от аминокиселини.

1. Амарант
Безпристрастен ориентир за стойността му е скалата на Световната здравна организация за качеството на белтъчините (и аминокиселините) в растителните храни. В зависимост от сорта амарантът съдържа до 17,5% протеини и получава до 87 от 100 възможни точки. Докато с около 14% белтъчини масовата пшеница успява да набере до 47 точки. Амарантът е източник и на подобаващи дози желязо и цинк - също изключително ценни за вегетарианска диета.

2. Чия
Друг вид стратегическа храна на ацтеките, която вече е разширила консуматорския си ареал до 100 пъти района, от който тръгва. Дребните семенца се добиват от вид салвия. Най-популярна е с видимия ефект да набъбва и “желира” в течност.
Като хранителна стойност е ценна с полезните си мазнини, белтъчини и минерали. Протеините в чията са повече, отколкото в някои ядки. Има до 5 пъти повече калций от млякото и до 3 пъти повече калий от бананите. Бързо води до прилив на енергия и сила.

3. Бадемово мляко
или подобно, приготвено от накиснати и блендирани във вода сурови ядки или семена. Имат естествено високо съдържание на калций. Сравнимо е, а често и по-високо, отколкото в кравето мляко, което според много специалисти не се усвоява добре от възрастните хора.

4. Чай ройбос
Конкурира по полезност зеления. Нашумя след съобщения, че може да намалява риска от сърдечносъдови болести.

5. Кисело мляко
В оригиналната класация е традиционното кисело мляко на Исландия. Разликата с нашето традиционно е, че се прави от обезмаслено мляко, но крайният резултат е с плътна консистенцияи високо белтъчно съдържание.

6. Кефир
Братовчед на нашия айрян. Ферментирала напитка с полезни пробиотици, които подсилват имунната система. По-възрастните поколения я познават като задължителен елемент на руската кухня.

7. Конопено семе
Да не се бърка с дрога! Упойващи вещества има в листата, а не в семената, които са много, много полезни. Популярни са сред спортисти и вегани. Източник са на полезни омега-мазнини и белтъчини. Само с 1 лъжица се набавят 16-18% от нужните за деня фосфор, магнезий, калций, желязо.

8. Зеленчуково зелено смути
Смутито - модерната дума за фино смлени, блендирани плодове и зеленчуци, става все по-зелено. Преносно и буквално. С откритието, че зеленолистните зеленчуци и свежи зелени подправки са отлично средство за алкализиране на организма, полезното смути все по-често е предимно зеленчуково с малко плод само за вкус и гладкост. Модерната диетология го поставя категорично пред фрешовете от същите зеленчуци и плодове заради запазените в смутито фибри - метла за токсините в стомашно-чревния тракт.

9. Кокосово брашно
След манията по кокосовата вода и полезното кокосово масло екзотичната палма продължава да печели популярност - този път с “обикновеното” кокосово брашно. Освен наслада за сетивата то е и много здравословна храна. С 2 лъжици само си набавяме невероятните за такъв обем 5 г фибри за регулиране на метаболизма, при затлъстяване и в терапиите за диабет. Тези му свойства са използвани от народната медицина.

10. Водорасли
Източна традиция, която у нас навлиза с любопитството към японската кухня. Суши вече предлагат и много заведения. Но за хората, които гледат на храната като на лекарство, водораслите отдава са в домашната им аптечка под формата на брашно от различни видове “морска салата”.

ТЕНДЕНЦИЯ: кухнята на Африка измества мексиканската

Заведенията се отварят за полезното

Световна тенденция е заведенията да включват в постоянното си меню поне една комбинация от ястия, които са се утвърдили в масовата представа като полезни. Друга практика, която се налага като неписана норма за модерен ресторант, е в него да можеш да си поръчаш предястие, салата, първо, второ и трето изцяло с вегетариански продукти.

За поддържане на любопитството към храненето навън кулинарните диктатори обаче всяка година сменят акцентите. Модата си е мода. Още от есента шеф готвачи със световна популярност обръщат внимание на ароматите на Черния континент. Прогнозата им е, че през 2016 г. ароматите на Африка и типичните за народите й храни ще изместят модерната през 2015 г. мексиканска кухня.

Търсенето на по-близки до природата храни и растящата загриженост за здравето на цивилизования човек обаче има и тъмна страна, предупреждават диетолозите. Маркетинг инженерите “лепят” безразборно на продукти и ястия етикети, които внушават, че са полезни, като премълчават други вредности. Друг похват е да обявяват, че определена стока не съдържа някоя смятана за вредна или алергизираща съставка, при положение че в съответната храна по принцип липсва. В тези случаи всеки сам си е институция за защита на потребителя, шегуват се специлистите по хранене. Съветват да четем две неща - етикетите, за да не се хващаме на трикове. И здравните съвети, за да можем да отсеем полезното от плявата на щанда за здравословни храни.