Ако ревността води до разширено самоубийство, обикновено се търси психичен проблем, казва д-р Анелия Тренчева.

Тя завършва Медицинския университет във Варна и до 1999 г. работи като педиатър в Разград. За 13-те години, в които лекува деца, се затвърждава убеждението й, че обикновено те плащат сметката за явни или неосъзнати проблеми между родителите. Това я мотивира за задълбочаване в психологическите аспекти на отношенията в семейството. През 2003 г. след изпит пред английска комисия получава втората си магистърска специалност "Фамилна и брачна терапия". Оттогава консултира двойки, осъзнали, че връзката им е стигнала до задънена улица.

Лекарката има опит и в хипотерапията - лечебен метод за подпомагане чрез езда на адаптацията основно на деца с физически и умствени затруднения. Разказва, че винаги е обичала конете, но едва наскоро разбрала, че това има връзка с родовата памет. Преди година на погребението на последния брат на баща й научава драматична история за предците си. Родът живеел във Врана, Македония. Семейството на прапрапрадядото имало трима синове и дъщеря. Момичето било много красиво и турци му хвърлили око. Искали да го крадат и то се самоубива. Братята не могат да понесат смъртта на сестра си и да останат да живеят на същото място постарому. Решават де се махнат. Палят целия имот, качват се на седлата с думите, че ще яздят, докато конете им спрат, и там ще останат. Стигат под връх Руен и там остават. А емоцията от тази родова история се предава трансгенерационно от поколение на поколение и поражда у наследниците необяснимата на пръв поглед привързаност към конете - има 12.
Противно на масовата представа за семейния психотерапевт като детектив, врачка и звероукротител, д-р Тренчева не е нито едно от трите. Полу на шега казва, че в практиката си не вижда деца, но продължава да работи педиатрия. Защото с намесата си предотвратява неизбежното прехвърляне на междуличностните проблеми на родителите върху децата им. Казано по-буквално, психотерапевтът д-р Тренчева води партньорите в желанието им да преодолеят конфликтите, отчуждението, изневярата, ревността.


 - Д-р Тренчева, естествено чувство ли е ревността?
 - Много зависи от пола. В мъжките общества конкуренцията кой да си остави гените
е много голяма, въпреки че това обикновено не се осъзнава като мотив. При жените не е така - нямаш конкуренция, можеш ли да раждаш, предаваш гените си в детето, а това в някакъв смисъл означава и във вечността. Колко деца можеш да родиш? Две, три, в определени групи до десет, двадесет най-много, и то в рамките на определена възраст. Това е нищо в сравнение с потенциала на милионите сперматозоиди на мъжа. Далече съм от мисълта, че в похожденията на мъжете стои точно инстинктът да подсигурят бъдеще за гените си, но като цяло запазват твърде дълго интереса си за нови сексуални обекти. Влияе и базовият стереотип за мъжко поведение у нас - не е прието мъжете да плачат, да тъгуват за майките си и да не ревнуват. Мъжете ревнуват съпругите си, но обикновено не го казват гласно.

Като правило мъжът проектира, прехвърля чувство за ревност в съпругата и тя започва да следи обажданията и есемесите му, да го шпионира във фейсбук. Жените много по-рядко изневеряват, трябва да са много разочаровани, за да започнат паралелна връзка. Без изключение те разказват, че им е натоварващо и сложно да имат и мъж, и любовник. За мъжете не е така.

Познавам драстични случаи в практиката си. Като мъж над 40 г. с 10 г. по-млада съпруга и с 6 любовници едновременно на възраст от 28 до 65 г. Съпругата му някак си влиза в пощата му и остава шокирана. До 3 от жените той дори пращал еднакви имейли. В търсенето на развръзка съпругата праща на всяка любовница писмата до другите.

- И?

- Най-младата къса връзката, докато 60-годишната реагира с предупредително писмо "Внимавай, твоята ти е хакнала пощата!". Друг мъж на същата възраст дойде на консултация с ясна цел да не изпадне в ролята на баща си, който по комунистическо време в съответствие с онези морални догми се женил при всяка своя
извънбрачна връзка. Шест пъти! Синът искаше съвет как по най-внимателен начин да каже на 25-годишната си любовница: съжалявам, грешка, искам да остана със старата си жена и двете деца.

- Това са направо весели истории в сравнение с пловдивската трагедия отпреди дни. Първите подозрения бяха, че мъжът е убил детето и жена си и после се е застрелял. Версия А: от ревност, версия Б: защото не понася мисълта за развод. Има ли обяснение?

- Допускам, че някъде дълбоко е закодиран психичен проблем. Към така наречените разширени самоубийства, при които един човек взема със себе си в смъртта и свои близки, са склонни хора с психични проблеми, които до този момент може и да са оставали скрити за външни хора. Дори да е реакция от натрупано напрежение или състояние на афект, разширеното самоубийство никога не се случва просто така. С внимателно проучване обикновено се открива, че назад във времето има случаи на странни смърти в рода. Всяка криза в отношенията намира своя изход, вид разрешение е дори раздялата. До нея най-често стигат двойки, които никога не се карат и затова ги мислят за идеални семейства.

- Как обяснявате този парадокс?

- Няма противоречие, логично е. Дори и при пълна хармония на характерите има постъпки и ситуации, които пораждат раздразнение у другия. Малката "здравословна" разправия не е проблем, тя обикновено завършва със сдобряване и сближаване. Проблем е, когато истинските чувства се премълчават с мотив да не обидиш партньора си или да си толерантен, ако естествените реакции се удържат и не се стига до разговор за тях. Постепенно двамата се отдалечават. Има скрита, подпрагова тревожност, а тя не се освобождава. Трупа се на камара и една сутрин без никаква външна причина, като гръм от ясно небе за околните, казват - край. И се
разделят. Обикновено около 15-ата година.

- Защо точно тогава?

- Най-вероятно защото децата вече са поотгледани и задръжките на родителите да проявят егоизъм отпадат. Другата хипотеза е, че по това време първият син възмъжава, и особено когато майката е по-сексапилна, бащите по един неосъзнат начин може да се чувстват конкурирани. Имала съм и такива случаи.

- Конфликтите между родителите свързани ли са с прояви на домашно насилие у нас?

- Аз в практиката си не помня да е идвала бита жена за терапия, но има бити мъже. На жената й идва много, афектира се, грабва нещо и започва да бие, а мъжът стои.

- Като в карикатурите - жена налага мъжа си с тигана?

- Да, говорим за истински бой. Толкова истински, че една от жените си беше пукнала кост на дланта, докато удряла. Друга ходи дълго време в гипс - беше си счупила крак, ритайки съпруга си. Имаше и жена, блъскала главата на мъжа си в стената. Особеното при тази форма на агресия е, че когато жената иззема ролята на насилника, която по принцип в обществените представи е запазена за мъжа, тя развива чувството за вина и го преживява много мъчително. Съжалява, страда - буквално се чувства по-зле, отколкото ако тя е жертвата. При терапията стремежът е да се помогне на тези хора, та по време на цикъла с насилие емоцията да се преработи с една хубава кавга и да се успокоят. След това не можеш да ги познаеш - те са по-свързани от всякога, обичат се като в меден месец.

- Общоприето е мнението, че интелигентните не се карат. Има ли връзка между социалното положение и начина на разрешаване на конфликтите?

- Интелект и емоция са принципно различни неща. Големият проблем на високообразованата част от обществото е интелектуализацията на емоцията - говорят за чувства, без да ги преживяват. Твърде много теоретизират и малко преживяват.

- Защо?

- Заради стереотипа за описване на емоцията като слабост. Внушението, че емоционалните решения не са правилни. Не са заклеймени непременно като неприемливи, но се внушава, че не помагат за успеха. Какво е човек без емоция? Робот.

- Какъв е профилът на човека, който търси семейния терапевт?

- Всяка двойка е различна, както е индивидуален начинът, по който се справят със стреса от натрупаната тревожност и напрежение помежду си. Най-лесно може да се намери пресечна точка в професиите - голямата част от хората, които идват за консултация, са лекари. Доста са и адвокатите.

- Хора с близък темперамент ли търсят помощта ви?

- Като цяло невротиците - около 60% от населението, може да имат нужда от психотерапия. 

- Само 60 процента невротици? Мнозина бихме опонирали, че днес всички сме такива.

- Около 20% са хората, които са в различна степен психически нестабилни. Останалите 20% може да се нарекат здрави. Но само към 5% от здравите са напълно устойчиви на стрес - в тази група излизат лидерите, които успяват да се справят и с най-екстремни ситуации. Във време на кризи наистина се създава усещане, че всички са невротици заради масовата несигурност. Реално процентът на истинските невротици е в споменатите граници, но и това не е малко. Психотерапевтът може да помогне да си върнат равновесието и да не се стигне до излизане от релси, до убийствена агресия, до насилие.