Хората ходят в чужбина заради доброто отношение, казва Евгения Адърска, ръководител на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания

- Г-жо Адърска, от позицията на 16-годишния ви опит по проблемите на онкопациентите как приемате новите високотехнологични онкоцентрове?

- Позитивна съм към всяко нововъведение в онкологията - най-динамично развиващата се част на медицината. Фактът, че държавата се стреми да догонва тези процеси, е изключително ценен и трябва да носи увереност на пациента, че е на правилното място. Тази увереност обаче няма да стигне до него, ако не бъде вербално изразена, ако той не се усети добре дошъл и на място, където ще направят всичко за него. Това се показва с поведението.

Очевидно това развитие на онкологията изисква и друг тип инвестиции и слава богу, те се правят у нас. В София вече имаме онкологично лечебно заведение, което няма аналог на Балканския полуостров. Дори само заради начина, по който медицинската техника е събрана на едно място и позволява да бъде затворен целият процес от диагностиката през всички съвременни възможности за терапия и проследяване. Това е повод за въздишка на облекчение от страна на пациентите.

- Дали обаче хората осъзнават, че всичко това е факт? В няколко големи града бяха открити модерни онкологии.

- Тази информация не е достатъчно интензивно поднасяна. Хората трябва да разберат, че у нас вече са осигурени нужните възможности за лечение и вероятността за компромис клони към нула. Факт е, че пациентите ни търсят все по-малко за лечение в чужбина и ни слушат по-внимателно за възможностите тук.

Човек първо трябва да провери тези възможности и тогава да вземе решение. Мнозина смятат погрешно, особено семействата на пациентите в ролята на вземащи решения, че най-добрата грижа е да организират лечение в чужбина. Скоро имах такъв случай: млада жена настояваше на всяка цена да убедим приятелката й, че трябва да се лекува в чужбина и ако е въпрос на пари, приятелите й ще съберат. Пациентката не искаше. Попитах: “Давате ли си сметка, че по този начин казвате на приятелката си: “Тук не те лекуват”, и какво право имате да го твърдите?” Ако беше свързано само с пари, ракът досега да е решен проблем в света.

- Днес можете ли да заявите: “Вече няма нужда да се ходи в чужбина при рак”?

- Бих искала да го кажа убедено, но не съм сигурна доколко една-две болници ще задоволят всички потребности. За мен проблемът е, че различните технологични мощности са на различни места. Трябва да има 2,3 или 5 центъра, оборудвани от А до Я, за да бъде максимално затворен процесът. Най-добре е специалистите да преценят.

- Очаквате ли стопяване на листите на чакащите за онкотерапии?

- Да, категорично. Листите на чакащите по принцип са нонсенс в онкологията. Какво да чакаме при дефинирано заболяване?! Пак основна роля ще играе информацията. Хората трябва да приемат истината, че да се лекуваш в България, не е компромис. Това вече е факт, не е пожелание.

- Наясно ли сте какво означава комплексното лечение при рак, което ще бъде осигурено от НЗОК от април?

- То не е абстракция, но е широко понятие. Включва всички мултидисциплинарни умения, които изисква заболяването. По СЗО комплексното лечение започва с осъзнаването, с информирането за рака. В медицински план започва с диагностиката (включително с възможностите на нуклеарната медицина), следват хирургия, лъчетерапия, медицинската онкология - лекарственото лечение, проследяване, палиативни грижи. НЗОК вече има клинична пътека за палиативни грижи, която много липсваше - досега те оставаха встрани и хората се справят, както могат. Мултидисциплинарният екип при рак се разширява, вече и в генетично направление, което дава отговор предварително дали дадена терапия ще се приеме правилно от конкретния пациент. За наша радост се разширява и в емоционална посока, защото медицинският психолог вече официално е част от този екип. Още през 2009 г. у нас разписахме стандарт за немедицинска грижа при онкозаболявания, благодарение на който психолозите влязоха в екипите.

- Сериозни промени настъпиха в онколечението в последните години. Усеща ли се у нас?

- Днес нищо не е, каквото беше вчера, още по-малко преди 10 г. Не е нужно хората да знаят всичко, но са длъжни да се информират и да знаят правилните източници на информация. Определено българските пациенти имат много по-добро настояще и надявам се, още по-добро бъдеще.

Ако човек твърдо е решил, че ще търси решение в чужбина и не се е информирал преди това, може лесно да бъде заблуден. Изключително сериозно е, когато става дума за експертиза и избор на лечебно заведение. Още един сериозен белег, че у нас имаме много добре организирана експертиза и специалисти, е фактът, че онкологията е първата специалност, изработила фармако-терапевтично ръководство. Този достъпен за всички документ е златен стандарт и гаранция, че тук се прави това, което и в чужбина. За мен е и нещо като пакт между институциите, експертите и болниците, в които ще се прилага. Тази обединена позиция винаги е липсвала в здравната система.

- Какво представлява новият проект за обучение на пациента, с който спечелихте финансиране от Световната организация за глобален контрол на рака?

- Той лежи на една от установените ни практики - доколкото сме експериментирали в процеса на обучението на пациента да бъде включена старшата медсестра. Тази, с която той основно е в контакт по различни поводи, а тя не е пряко ангажирана в медицински манипулации. Опитът ни показва, че пациентът си набавя важната информация от различни източници, често не съвсем достоверни. И точно тук се къса нишката на диалога между медиците и пациента, който е изключително важен за успешното лечение.

Проектът развива тази идея, като се поставя фокус върху определена група пациенти, така че да се изследва максимално ефектът от ролята на медсестрата като обучител на пациента. Като заявители на този проект си поставяме и по-далечна цел - след изпълнението му работата на сестрата като обучител да бъде разписана в стандарт, докато стигнем до момента, когато този ангажимент ще бъде част от длъжностната характеристика на сестрите. Целта е официално да разширим ангажимента и възможностите, които има медсестрата. Ефективната работа по проекта започва през февруари в 10 столични болници с онкологични структури.

- Вярвате ли, че така ще бъде запълнен огромният дефицит от информация и обучение за болния?

- Изцяло. Ако в лечебния процес може да се пренебрегне нещо, то винаги е комуникацията и обучението на пациента, а от това страдат всички. Нашата цел е да се подреди по-равномерно, по-справедливо ангажиментът към информираността и обучението на пациента. Хората са различни, всеки има потребност от различно ниво на информираност и го постига в крайна сметка по рисков начин. И днес продължавам да получавам мейли с въпроса при тази диагноза кой ще ми предпише терапията, кой ще назначи дозата, къде трябва да отида и т.н. Този дефицит на информация от правилния източник носи сериозни щети. По света процесът е поверен на медицинските сестри.

- Това ли е най-липсващата част от онколечението у нас?

- Днес - да. През годините динамично се променяха потребностите, имаше време, когато бе проблем да получиш адекватно лечение. Слава богу, то е зад гърба ни и българските пациенти - благодарение и на европейската регулация, и на по-систематизираните процеси, имат достъп до всичко разписано от съвременната медицина. Онкоболниците, които години наред ужасяваха с вида си, вече изглеждат приветливо, оборудвани са модерно. Държавата се ангажира и се даде възможност на всеки център да се възползва от еврофинансирането. Тази активност много промени картината на организираната онкологична помощ.

- Какво не ни достига?

- То е по-скоро в контакта между хората, в отношението към пациента. За мен това е и основната причина, която води българите в чужбина. Първото, което получават там, е много топло, хуманно отношение. И ако техниката и материалната база са въпрос на инвестиции, отношението не струва пари. Всеки може да го генерира от себе си. Може би трябва да се изследва защо се е установил този тежък диалог между всички в онкоболниците у нас. Пациентите нямат усещането, че отиват на място, където ще бъдат излекувани, а по-скоро от вратата се натрапва безнадеждност. Говоря от името на стотици, които са го споделяли. Въпрос на време е да се обърне този диалог, защото и двете страни заслужават да са щастливи от постигнатия резултат срещу общия враг - болестта.

Без съмнение болезненият диалог заплашва да компрометира лечението, което пък днес е в състояние да постигне безспорни успехи. За всички е ясно, че ракът е болест, която излиза извън чисто медицинските понятия - лекарството, високотехнологичните методи, суперекспертизата. Там, където се заражда надеждата и желанието на пациента да сътрудничи, всъщност става дума за отношение. От най-добрите ни лекари зная, че пациентът с най-добра перспектива е този, който сътрудничи. И трябва да се учим взаимно, това е процес.