Как д-р Гроздев избра София пред Брюксел

Остава, докато има добри условия за работа

30-годишният д-р Константин Гроздев от Александровска болница е един от 12-имата млади лекари, които бяха отличени в третото издание на инициативата “Лекарите, на които вярваме” на в. “24 часа”. Специализантът по хирургия е имал отлична възможност за работа в чужбина, но запазва “отворения билет” и избира родината преди няколко месеца.

Гроздев е завършил Френската гимназия в София. Интересът му към към медицината е от ученическите години и се дължи на брат му, по-голям с 9 г., който е лекар.

Приемат го с отличен успех в Медицинския университет – София. Ученето му върви с лекота. Към хирургията се насочва в V курс, когато се записва на кръжок. Толкова го увлича, че докато завърши, вече няма съмнение какво ще специализира. Дипломира се през 2010 г. и през 2011 г. е зачислен за специализация в Клиниката по хирургия на УМБАЛ “Александровска”, известна като Втора хирургия.

Д-р Гроздев започва специализацията си по старата наредба. По нея младите лекари не само не получават нищо за работата си, но трябва и да си плащат, за да се обучават. Докторът заема мястото си по разпоредбата за автоматично зачисляване за специализация при редовна докторантура. След изпит, разбира се.

Нямаше и голям наплив - тогава колегите масово заминаваха в чужбина, а и в хирургията отдавна има дефицит на желаещи, обяснява д-р Гроздев. Той вижда пътя си начертан за следващите 5 г. и не бърза да замине. “Винаги съм искал в даден момент от обучението си по хирургия да ида в чужбина, защото по света има водещи центрове във всяка дисциплина, които са на несравнимо по-високо ниво от всички останали”, обяснява докторът. В лапароскопската хирургия например това са Европейското училище по лапароскопска хирургия със седалище университетската болница “Сен Пиер” в Брюксел, Белгия, или в Страсбург при проф. Марешко. В панкреатичната хирургия – един от най-трудните профили, сред водещите са немските центрове в Бохум и Хайделберг, в хирургията при рак на стомаха пък най-известните са в Япония и т.н.

Как се стига до водещ център? Никога случайно, дори и да не идваш от периферията на Европа.

Д-р Гроздев има интерес към лапароскопската хирургия и отива на специализация в европейското училище в Брюксел. Този шанс е свързан с проф. Георги Тодоров, който тъкмо оглавява Втора хирургия, когато Гроздев започва като специализант. “Той е сред пионерите на лапароскопската хирургия в България и мечтата му винаги е била да направи голям лапароскопски център в клиниката. Всичко се дължи на лични контакти – негови и на доц. Костадин Ангелов, хирург от същата клиника, директор на болницата. Те поканиха един от водещите лапароскопски хирурзи в Европа, проф. Джовани Дапри, за демонстрации през 2012 г.”, разказва д-р Гроздев. Италианецът е известен специалист по миниинвазивна хирургия – подвид на лапароскопската, при която се работи през един разрез от 1,5 см, независимо каква е коремната операция. Той е и секретар на европейското училище в Брюксел. Два дни проф. Дапри показва уменията си при сложни случаи, събрани във Втора хирургия, и всички ахват. “Щом видях какво може, почнах да мечтая един ден да бъда като него”, споделя Гроздев.

През 2014 г. специализантът пристига в Брюксел. Тръгва за няколко месеца обучение, стои 1,5 г. Накрая го убеждават да остане там. “Аз обаче бях обещал, че ще се върна. Винаги съм искал да работя в България, стига да имам подходящите условия – да мога да изпълнявам професионално задълженията си, да има болница, клиника, която да гарантира това”, казва д-р Гроздев.

Сам плаща престоя си в Белгия. От болницата “Сен Пиер” му предлагат помощ - стая в сградата, с 1 легло и баня и ползване на обща кухня.

В първите месеци е трудно. Това е най-бавното време в кариерата на всеки лекар – докато го “премерят” през първата му специализация във водещ център в чужбина. Ако го одобрят, приемат го истински и започват да го учат. В специалностите, които включват “ръчна” работа, това означава да го допуснат да работи с пациенти. Ако го пускат само да гледа, после в автобиографията му ще пише “специализация”, но той ще знае, че не е било. Оценката дали е достатъчно добър, идва накрая – ако го поканят да остане на работа. Докато стигне до този момент обаче, обучаващият се лекар е сам, работи по 13 часа без възнаграждение, цепи стотинката, за да му стигнат парите, понякога чува: “Ама на какво са те учили, това не се прави така! За нищо не ставаш”. В края на работния ден се прибира като пребит и ако после каже, че не се е стигало до сълзи и събиране на куфара за обратния полет, ще излъже.

Д-р Гроздев не крие - така е било и с него. Психическото и физическото напрежение са смазващи в началото, първо имало “Ти откъде беше? България къде точно се намира?”, а после не само станали приятели, но и му предложили да остане. Шефът на клиниката проф. Кадиер е световноизвестен, автор на учебници, телевизионна звезда. Държи всичко до последния детайл да се прави в негов стил.

В Белгия, а и в останалите развити страни всички коремни операции са лапароскопски, казва д-р Гроздев. Панкреас, жлъчка, черва, черен дроб се оперират без разрез. Това спестява кръвозагуба, болничен престой, дълго възстановяване, оперативни рани и белези. Строго погледнато, разрези има – жлъчен мехур например се вади лапароскопски през 4 разреза по 1 см. Миниинвазивната хирургия отива още по-далеч – прави същото през 1 невидим разрез през пъпа. След това няма и следа от операция. Пациентът си тръгва същата вечер, макар да чувства дискомфорт и на другия ден. “Наши пациенти тук казват, че ги боли повече от абоката в ръката, отколкото от операцията”, обяснява д-р Гроздев. Работи се с оптика и специални инструменти, а оперативното поле се гледа опосредствано – на монитор, не директно на отворен корем като при класическата хирургия. Затова и фината моторика е особено важна. Започва се с преместване на семенца от чушка с лапароскопската апаратура, както учат специализантите във Втора хирургия.

Второто направление, по което се обучава Гроздев в брюкселската болница, е бариатричната хирургия. Тя е слабо позната у нас, но набира скорост в Европа – това са операции при болестно затлъстяване. “Изискват се цялостна организация, голяма болница с множество специалисти, защото тези хора имат и други тежки заболявания, трудни са за опериране и гледане, има риск от усложнения. Не става да си ходил за 2-3 месеца на курс и да започнеш такива операции”, казва д-р Гроздев. У нас все още се поставя т.нар. пръстен за отслабване – с който се стеснява стомахът и човек се засища по-бързо. Първият пръстен в света е поставен от проф. Кадиер през 1993 г., но днес методът е отречен. От поне 10 г. той не слага такива пръстени, а даже напротив – идват негови пациенти, за да ги маха.

“Хирургията е консервативна специалност. Всичко е въпрос на школа и е много важно шефът на клиниката да има модерно мислене, да гледа към света. За щастие, аз съм на такова място и това ме връща у дома, иначе какъв е смисълът да се уча от най-високото ниво, ако не мога да прилагам наученото”, обяснява д-р Гроздев.

Другата причина, която може да го накара да замине - ако средата не е добра за семейството му. Засега не може да прецени, защото още не е семеен, но може би “всичко ще е наред, правят се стъпки в правилната посока”, казва. За да е устойчиво развитието обаче, е важен и манталитетът на хората. “В Белгия и изобщо на Запад работят от сутрин до вечер, за нищо друго не мислят. Няма да видиш лекар, седнал на стол, и не вземат милиони - заплатата на редовите специалисти е малко по-висока в сравнение с у нас. Милионите са само за светилата”, казва Гроздев. Колегата му белгиец взема 2000 евро.

Сега му предстои защита на докторска дисертация - през април, с научни ръководители проф. Тодоров и проф. Дапри. През лятото приключва специализацията му и в края на годината трябва да се яви на изпит за специалност. След това е време докторът да се погрижи и за други неща: “Човек, като вземе специалност и стъпи на краката си, вече трябва да помисли за семейство и деца – най-важното в живота”.

Лишенията в личен план, с които живее всеки лекар, впечатляват само околните. “Изпитвам такова удовлетворение от работата си, че докато не си я свърша, не мога да мисля за друго. Основното е да се трудиш и да се стремиш към усъвършенстване”, казва хирургът. За себе си иска да продължи по пътя, да бъде част от плановете за развитие на болницата и клиниката.

Пътят изглежда начертан и за следващите 5 г. Докато е така, Гроздев и другите млади лекари на България ще са у дома. “Да, в чужбина ще вземам повече пари, ама не ги искам тия пари – достатъчно ми е да живея спокойно с това, което си изкарвам тук, защото финансов компромис може, но с качеството в работата – не”, казва хирургът.

На неговото поколение лекари се пада да покажат на авторите на световните учебници къде е България. Зад тях са учителите им, които успяха да пробият стената.