Д-р Петя Радулова пази живота на бебета по 500 грама

Неонатоложката, на която днес Майчин дом вярва, първо стояла без работа.

Като се каже 400-500 грама, за какво се сещате най-напред? Списъкът може да е безкраен. Но не и за неонатолога от Майчин дом д-р Петя Радулова. Тя първо си представя недоносено бебе. После - месеци неуморни грижи, а след това и евентуално щастливо изписване.

Болницата е едно от малкото места, в които миниатюрните бебенца оцеляват, а неонатоложката - сред
редките специалисти
у нас, които прилагат
инхалаторен азотен
окис при екстремно
недоносени
новородени
деца.
Д-р Радулова е един от 12-те млади специалисти, предложени от колегите си за отличаване със сертификата “Лекарите, на които вярваме” в третото поред издание на инициативата на в. “24 часа”.

В рода на д-р Радулова няма други медици.
Звучи малко като сценарий за филм, но една дунавска риба определя избора на 13-годишната по това време Петя да стане лекар.
Случва се по времето, когато химическите заводи откъм румънския бряг изливат отрови в реката. Цялото семейство се трови от шаран, купен на кооперативния пазар в Русе. По-късно се разбира, че
рибата е била
натъпкана с токсични
вещества,
но това по нищо не си личало. След яденето всички са зле, най-тежко е положението на грацилната Петя. Тя развива чернодробна недостатъчност и изпада в кома. Мислено в болницата я “отписват”, но един млад лекар - д-р Кожухаров, буквално не се отделя от леглото й и в крайна сметка печели битката с отровата.
“Когато отидохме с майка ми да му благодарим, видях в очите му такова щастие, че в съзнанието ми се заби: в друга професия не може да се изпита равностойно чувство”, разказва неонатоложката.

Сега тя гледа със същата радост родителите на бебета, на които е върнала живота. За година
12 новородени в
критично състояние
оцеляват
благодарение
на нов апарат
в болницата. Голямата заслуга имат шефът на неонатологичната клиника и национален консултант по неонатология проф. Боряна Слънчева, проф. Виктор Златков - директор на Майчин дом, и д-р Радулова, които внедряват и развиват терапията.

Екипът на Майчин дом поема висок процент от рисковите бременности и раждания. Затова и процентът на недоносени деца, които се раждат в болницата, е два пъти по-висок от средния за страната - близо 20%.
Безплатното за родителите лечение с азот се прилага отскоро у нас. То струва на болницата средно около 2500 лв. на дете, но лекарите не измерват стойността й в пари.
Терапията първоначално се налага в света като метод за лечение на доносени деца с белодробна хипертония. По-късно се оказва, че прави чудеса и за новородените, дошли на света преждевременно, недоразити и с малко тегло. Най-достъпно казано, терапията добавя трети компонент към иначе традиционното подаване на въздух и кислород. С точно дозираното количество инхалаторен азот бебетата укрепват по-бързо и така се
избягват рисковете за
белодробни, мозъчни
и зрителни
увреждания.

В чужбина използват метода още от 90-те години на миналия век, у нас е новост, с която болницата се гордее. Спасеният живот няма цена, не можеш да мислиш за него като за похарчени 2500 лв., той е нещо безценно, казва лекарката. Благодарение на терапията едногодишният днес Йоан от Бургас, който се ражда 500 г, е здраво и енергично дете. Благодарение на терапията 2350-грамовият Петър също вече расте като всички останали бебоци на неговата възраст. Неговата история е една от най-драматичните, въпреки че теглото му не дава основание за тревоги. Заради белодробна хипертония животът му висял на косъм. Д-р Радулова имала 5 минути на разположение, за да му помогне - на толкова било оценено времето живот, което оставало на момченцето.

Въпреки мрачните прогнози,
Крисия, родена едва
400 г, също е едно от
оцелелите деца
благодарение на тази
иновативна терапия.

С усилията на всички лекари и акушерки в Клиниката по неонатология на Майчин дом и благодарение на новия метод миниатюрните бебета заживяват втори живот.
След родителите на такива деца най-щастливите са д-р Радулова и колегите й от интензивното отделение.

Бъдещата лекарка се влюбва в неонатологията в четвърти курс. Като на повечето студенти, парите не й стигат и започва работа като сестра - в последните 2 г. на дългото учене това е законно. Дотогава си представяла, че ще стане детски лекар, но още в първия ден в неонатологията на института по педиатрия е омагьосана от чудото да спасяваш живота на миниатюрното човече.

Завършването на университета в онези години не е гаранция за лекарско място. Повече от половин година д-р Радулова стои без работа. За кратко я наемат като ваканционен лекар на морето, после за година и половина е в отделение по хемодиализа в очакване да се отвори щат в неонатология. За лош късмет, това са онези няколко поредни години, в които младата лекарка не може да започне и специализация, защото е обявен нулев прием.

В трудния момент тогавашният национален консултант проф. Емилия Христова й съдейства за място в неонатологията на Окръжна болница. Когато обявяват бройки за специализация, д-р Радулова печели място в Майчин дом.
Преди 2 г. взема специалност по неонатология, но от това работата й не става по-лека. Борбата за живота няма степени, залогът винаги е смазващо голям. След конкурс младата лекарка печели асистентско място в катедрата по акушерство и гинекология,
в момента е пред
вземане на
втора специалност
- педиатрия.

По професия съпругът й също е лекар, но във финансово трудните първи години след дипломирането им започва работа във фармацевтична фирма, за да издържа семейството. Двамата се стремят да прекарват свободното си време с 8-годишния си син. През отпуските пътуват. “Ако имах възможност, щях да обиколя света, опознаването на нови места и хора е преживяване, което не може да се сравни с никакво колекционерство или хоби”, казва лекарката.

Замисляла ли се е
за еднопосочно
пътуване?
“Честно казано, да.
Засега надделява
обичта към децата
и професията, привързаността към Майчин дом и екипа, в който работя, чувствата към близките и към приятелите ми. Но се улавям, че ми се иска да имам възможностите за професионално развитие и “нормален живот”, за които разказват колегите, които вече са навън. Иска ми се да осигуря по-добро бъдеще на сина ми.”