Живеейки във фалшива звукова среда, мозъчната функция за обработка на звуци закърнява

Следващия път, когато насърчавате детето си да сложи слушалки, докато гледа телевизия или играе на компютър, помислете по-дълго. Известно е, че звукът от детските предавания и игри може да бъде доста дразнещ, особено ако работиш от вкъщи или пък просто си почиваш след тежък ден. В състояние е да предизвика люти спорове по време на полет и на всяко друго място, където несвикнали с него хора по някаква причина са се оказали в компанията на зелепени за електронни устройства малчугани.

Затова и доста родители предвидливо надяват на наследниците си слушалки в още най-ранна възраст. Първо - за да ги предпазят от силен звук, а по-късно – за да ги защият от неприятни случки. Не на последно място да си осигурят и лично спокойствие. А и кой би предположил, че това може да има някакви вредни последици за детето.

Английски експерти по слуха обаче го направиха, след като видяха рязко увеличаване на млади хора в лекарските кабинети, които страдат от неврози, защото не са способни да възприемат някои звуци.

По принцип така нареченото разстройство на слуховата обработка е срещан проблем при подрастващите заради преживени мозъчни увреждания при падания или пък инфекции на средното ухо. Напоследък обаче се появяват пациенти, които не са се сблъсквали с нищо подобно в миналото, но се затрудняват с възприемане на звуци. Това кара специалистите да смятат, че това може да е свързано с нарастващата употреба на шумоизолиращи слушалки.

“Има разлика между слушане и чуване. Напоследък виждаме, че точно уменията за слушане страдат”, коментира пред Би Би Си Рене Алмейда, клиничен ръководител по аудиология в Imperial College Healthcare NHS Trust. Тя напомня, че чуването на разнообразие от звуци помага на мозъка да реши върху какво е важно да се съсредоточи. И когато това не се случва, той започва да изпитва затруднения.

“Носейки твърде често слушалки, вие си създавате фалшива звукова среда.

Чувате само това, което искате, и блокирате ежедневни звуци като бибиткането на коли

например. По този начин мозъкът може да забрави да ги филтрира като опасност”, обяснява Клеър Бентън, вицепрезидент на Британската академия по аудиология.

Според английските експерти има голяма промяна в поведението и ангажираността с визуални и аудиоизображения през последните години. Това отчасти се дължи на появата на все нови по-модерни продукти и технологии, но и на повишаване на безпокойство от шумна среда след блокираните по време на пандемията. Вече е обичайно да видите хора да се разхождат навън със своите шумопотискащи слушалки и да гледат видеоклипове онлайн със субтитри, въпреки че чуват перфектно звука. Проучване е показало, че 61% от младите хора във Великобритания гледат точно по този начин телевизия.

Сред тях 25-годишната Софи, която е диагностицирана с

разстройство на слуховата обработка

Тя се мести в Лондон преди няколко години, за да следва. Преди това е живяла във ферма в провинцията и е учила в малки населени места. Пристигайки в британската столица, тя забелязва болезнена промяна в слуха си.

Чува звуци, но не може да определи някои откъде идват, нито какво означават.

Това я измъчва. Спира да посещава университета. Гледа лекции онлайн и със субтитри. “Имаше моменти, когато всички думи, които чувах по време на преподаване на живо, ми звучаха безсмислено. Напрягах се да разбера, но сякаш не ги чувах добре”, разказва Софи пред Би Би Си. Това се отразява и на социалния ѝ живот. Отказва срещи в барове и ресторанти заради “големия шум”.

Причината за нейното състояние е неизвестна, но лекуващите я доктори допускат, че е свързана с прекомерната употреба на шумопотискащи слушалки. Софи от години ги носи по около пет часа на ден, което се оказва, че правят доста от представителите на новите поколения.

Д-р Анджела Александър е сред аудиолозите, призоваващи да бъдат направени повече изследвания как шумопотискащите слушалки въздействат върху слуховата обработка - особено при деца. Според нея това е изключително наложително, защото много добронамерени родители и учители инстиктивно слагат наушници или тапи за уши на малчугани, които имат проблеми с шума. А това невинаги е добро решение, тъй като уменията за слухова обработка обикновено узряват около седмата година. На тази възраст детето вече може да слуша езика с естествената му скорост и да разпознава добре звукове от думи. Има деца, на които обаче е необходимо повече време, това да се случи.

При тях се наблюдава и забавяне при учене и четене

“По-сложните умения за слушане в мозъка ви наистина се развиват едва към края на тийнейджърските години. Така че, ако сте носили само шумопотискащи слушалки и сте били във фалшива звукова среда дотогава, вие леко ще сте забавили способността си да обработвате шум и реч”, посочва Клеър Бентън.

Това не означава, че те са нещо напълно лошо и трябва веднага да бъдат изхвърлени в коша. Шумоизолиращите слушалки имат своите предимства, особено за предпазване от силен шум и увреждане на ухото дори докато слушате музика. Те обаче не бива да се възприемат като лесно средство за справяне с дразнещи звуци в детска възраст.