Всеки втори българин има финансови затруднения да купи лекарства за децата си

Всеки втори родител у нас изпитва затруднения с покриването на разходите за лекарства на децата си. Това показват данните от проучване "Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците", проведено от Института по философия и социология на БАН и подкрепено от граждански организации като Националната мрежа за децата, Българския хелзинкски комитет, сдружение "Ларго", Национална мрежа на здравните медиатори, фондация "Тръст за социална алтернатива" и др.

14.4% от родителите в България са "силно затруднени" от тези разходи. Средният годишен разход за осигуряване на лекарствени продукти за деца е 562.32 лв. за едно дете. През 2024 г. преките разходи на родителите за лечението на деца възлизат на общо над 1 млрд. лв., като от тях над 63 млн. лева са били за антибиотици. 

Девет от десет родители споделят, че децата им най-често боледуват от настинка или грип. Следват гастроентерити, бактериални инфекции и бронхити.

За изминалата 2024 година Здравната каса е заплатила над 126 млн. лева за болнично лечение на деца. Близо 30 млн. лева са платени за децата на възраст от 1 до 3 години и над 20 млн. за децата под 1 година. През последните две години са извършени над 21 863 повторни хоспитализации на едно и също дете, от които близо 5 хил. на деца на възраст 1-3 години.

Много от тези хоспитализации могат да бъдат предотвратени с навременно и адекватно лечение в домашна среда, стига родителите да могат да осигурят нужните медикаменти. Заради това гражданските организации, които стоят зад проучването, препоръчват Здравната каса да започне да реимбурсира определени групи лекарства, когато те са предписани от лекар.

За да започне НЗОК да реимбурсира антибиотици, кортикостероиди и лекарства за остри вирусни инфекции за децата, е нужно да се предвидят средства между първото и второто четене на Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г.

В проучването на Института по философия и социология на БАН се посочва, че инвестиция дори само в някои от предписваните от лекар основни безплатни лекарства за всички деца от 0 до 1 г. би довела до предотвратяване на една от двайсет хоспитализации. Според изчисленията публичните разходи за децата ще бъдат редуцирани с 4 пъти в сравнение с разходите за хоспитализации в момента.

В препоръките пише още, че ако предписаните от лекар основни лекарствени продукти са безплатни за всички деца от 0 до 3 г., това би довело до отпадане на необходимостта на една от десет хоспитализации, като разходите отново ще бъдат по-ниски отколкото са за хоспитализации в момента с над 100 хил. лв. за година.

В трети вариант, в който държавата инвестира в пакет от безплатни лекарства за всички деца до 7 г., би отпаднала необходимостта от една десета от детските хоспитализации, а публичните разходи за детски лекарства ще възлизат едва на 10 млн. лв. на година повече в сравнение с разходите за тези хоспитализации.

Сред аргументите за такъв вариант се посочва, че ранната диагностика и превенция на сериозни заболявания сред децата би имала добавена стойност върху правилното им развитие и намаляването на хроничните болести сред подрастващите.

През периода април 2024 – януари 2025 г. НЗОК е платила най-много средства за лекарства за дихателната система и антиинфекциозни лекарства. Общо 44% от разходите на НЗОК за изписани от лекар лекарства през електронни рецепти са за тези две групи. Тези две групи дърпат и 95% от парите, които родителите са платили за изписани от лекар през електронни рецепти лекарства за децата си. Почти една четвърт от сумите за лекарства през посочения период са за мускулно-скелетната система и тези разходи се покриват изцяло от НЗОК и възлизат на почти една трета от всички инвестиции на здравната каса в разходи за детски лекарства.

Вижте цялото проучване "Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" тук.