Заразата, долетяла на крилете на комари, никога няма да изчезне

Вирусът, който причинява западнонилската треска, няма да изчезне от Европа. Вирусът от Западен Нил (West Nile virus, WNV) има адресна регистрация в България от най-малко 10 години, или поне оттогава има потвърдени случаи на хора, които не си “носят” инфекцията от пътуване извън страната, а са жертва на местно разпространение на заразата. Специфика на вируса е разположението на белтъчните молекули в обвивката му - две по две една срещу друга, подобно на числото 69.

Доскоро смятаното за африканско-азиатско заболяване долетя от юг на крилете на комарите и както казват вирусолозите: Дойде, за да остане завинаги. Вирусът не може да бъде ликвидиран поради особеностите на разпространението си и климатичните промени. 

Заразата най-често се предава на хората чрез ухапване от заразен комар. От своя страна комарите се заразяват, когато се хранят със заразени птици. В природата вирусът преминава между комарите и птиците. Някои заразени птици могат да намножат високи нива на вируса в кръвта си и комарите лесно да се заразят, когато ги ухапят. Следва кръговрат – след около седмица заразените комари могат да предадат вируса на птиците, които ухапят. 

Заразените комари разпространяват вируса към хора и животните. Хората, конете и другите бозайници са само гостоприемници, не развиват високи нива на вирус в кръвта си и се смята, че не могат да предадат вируса на други хапещи комари. Резервоар с потенциал да предава щедро вирулентен вирус са птиците, а засега нищо не ги застрашава от измиране, нито пък комарите, които разпространяват болестта, когато хапят хора, кучета, котки и други бозайници, коне, магарета, елени и други животни. Дори някои жаби може да са домакини на вируса. Но основен резервоар са птиците. В тяхната кръв вирусът се намножава най-щедро.

Генетичните изследвания на вируса го датират като поне 1000-годишен и вероятно е причинявал болести и смърт много преди да се разпространи на всички континенти. Особено уютно той се чувства в тялото на птиците от семейството на враните.

Падащи от небето мъртви гарвани през 1999 г. и необичайно зачестили пациенти с мозъчно възпаление известиха Ню Йорк за разпространилия се нов екзотичен вирус. С гарваните е свързана и ретроспективната диагноза за заболяването, убило Александър Македонски. Епидемиологът Джон Мар и микробиологът Чарлз Калишър приемат за много вероятно причината да е западнонилска треска. Те се опират на исторически източници, които описват епизод, смятан за зла прокоба, скоро след която легендарният пълководец умира: “Когато Александър наближи стените на града, видя няколко гарвана, които се биеха настървено и няколко паднаха в нозете му”. Сцената с падащите в краката на Александър Македонски мъртви гарвани напомнят многото съвременни истории със смъртни случаи на птици с треската от Западен Нил по цял свят.

Заболяването сред птиците, хората и другите животни, възприемчиви към пренасяния от комарите вирус, не се е променило много. Днес то също носи потенциал за тежко протичане, макар и само за под 1 процент от инфектираните. При 80 на сто хората изобщо нямат симптоми или са толкова леки и сходни с настинка, че не им обръщат внимание.

Можеш ли 2 пъти да караш западнонилска треска? Не. Описвани единични случаи на “повтаряне” по-скоро са свързани с дълго заболяване или драстичен имунен дефицит. Веднъж победен от организма на човека, WNV престава да бъде заплаха - имунната система е изработила антитела. Така с времето ще се натрупват все повече хора, неподатливи на болестта, и тя ще се среща относително по-често само при новите поколения, за които вирусът ще е непознат. В световен мащаб са проведени едва няколко проучвания за наличие на антитела за WNV сред хората. Всички те показват, че колкото по-отдавна се среща вирусът, толкова повече хора имат антитела. Докато е нов за повечето хора като в момента в Европа обаче, вирусът е по-опасен за хора над 50 г. с хронични заболявания или потисната имунна система.

Симптомите на по-тежко заболяване включват мускулна слабост, парези или повишена мускулна спастичност, непоносимост към светлината, гърчове, промени в психичното състояние, респираторни симптоми, обрив. При оплаквания и история на ухапвания от комари е разумно да се търси лекар. Той ще прецени дали да насочи за болнично лечение, където ще направят и изследване за потвърждаване на диагнозата.

Между 50 и 60 лв. струва изследване в лабораториите в България за антитела, свързани със скорошно или по-отдавна настъпило инфектиране - съответно IgM и IgG. 

В края на лятото и началото на есента случаите растат. 

Обяснението е свързано с климатичните условия - все още е топло, а зачестяването на валежите с възможност да се задържа застояла вода, са идеални условия за ухапване от комарите, които заразяват. В България такива комари има, разбира се, обясни вирусологът проф. Радка Аргирова.

Комарите се нуждаят само от 1 чаена лъжичка вода, за да се размножат. Друга причина за пика на инфекциите е, че по това време на годината комарите пренасят най-големи количества вирус и повече хора се разболяват. 

Оценка на риска в безпрецедентно изследване предвижда 5 пъти увеличение в Европа в следващите 20 г., излагайки на вируса до 244 млн. души. Ваксина с съществува само за коне, а специфично лечение няма и борбата е със симптомите и усложненията, отделно вирусът не може да бъде ликвидиран. Програмите за обществено здраве засега не се справят с превенцията, ако се съди по ухапаните в големи паркове. Остава човек сам да се пази, доколкото може. Как? Да избягва влажните зони особено по здрач; да носи тъмни дрехи с дълги ръкави и крачоли; да осигури надеждно обезопасяване на затворените помещения от комари; да използва репеленти - отблъскващи кръвопийците вещества.

Репелентите може да се полагат и върху дрехите. Децата никога не се пръскат директно - възрастен слага препарат на ръцете си и с тях нанася достатъчния минимум върху откритата кожа на малкия човек.