Д-р Сибила Маринова: Каузата донорство е по-голяма от егото, тя е живот

• Пред всяка аудитория - от ученици до рокери, казвам, че мозъчната смърт няма как да се сбърка, казва координаторът по донорство в областната болница във Велико Търново
• Откази от близки винаги ще има, но трябва и да се намира кой да ги попита и да им обясни

"Донорството е единственият случай в медицината, когато смъртта може да бъде победена!"

Тези думи изрече на церемонията "Достойните българи" Георги Пеев от Хасково - първият човек в света, който с присадено сърце и бъбрек изкачи най-високия връх на Килиманджаро. Докато получаваше наградата си, той цитира мисълта на една търновска лекарка - д-р Сибила Маринова, която се опитва да мотивира близките на починали да спасят с органите им други хора.

Повече от десетилетие д-р Маринова е координатор по донорство в областната болница в старата столица. Вече 8 г. анестезиоложката е посветена на мотото "Частица от теб може да бъде за някого целият свят", с което разбива табута и говори открито за мозъчната смърт и най-страшното решение за всеки - да даде органите на близък за трансплантация.

Д-р Маринова също е сред достойните българи и в лигата "Лекарите, на които вярваме" на в. "24 часа".
Вече четвърт век работи в реанимацията на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов".

Шегува се, че анестезиологията я избрала и дори я повикала насън.

"Сънувах как някой ми слага дихателна маска на лицето. Сънувах го дни наред и ето! Някакъв знак е", категорична е тя.

Когато завършила медицина във Варна през 1999 г., работа нямало. В ОАРИЛ в старата столица обявили конкурс за две свободни места. Явила се и спечелила.

"Исках да стана педиатър, много ми харесваше. Сега не мога да си представя живота без този адреналин. Никога не съм съжалявала", разказва лекарката. Донорството и трансплантациите се превръщат в нейна кауза през 2009 г. след случая с 6-годишния Дилян.

Момченцето полетя от крепостната стена на Царевец и изпадна в мозъчна смърт. Тогава родителите сами предложили то да стане донор.

"Не е било от днес за утре, а съвсем осъзнато във времето, че това е нещо велико,

че е живот, спасяваш хората по този начин", спомня си д-р Маринова.

През 2016 г. с колежката д-р Ваня Лъчезарова решили да направят кампания, за да обясняват на хората какво е донорството, трансплантациите, мозъчната смърт.

Било след среща с близки на пациент. Разбрала, че за обществото това е тема табу. А всяка тема табу е плашеща и "позволява разни конспирации, когато не се познава".

"Тогава съвсем съзнателно започнах да работя за популяризиране на донорството, за да могат хората да вземат информирано решение", обяснява координаторката по донорство за целия Северен централен регион.

"В последната ни донорска ситуация за м.г. близките сами потърсиха възможност да дарят органите на 76-годишна жена", казва лекарката. Пациентката изпаднала в мозъчна смърт след инсулт и последващ кръвоизлив.

Стана донор на бъбреци и черен дроб. Но нямаше подходящи реципиенти в България и органите бяха трансплантирани в Румъния.

Пред всяка аудитория - от ученици до рокери, д-р Маринова повтаря, че мозъчната смърт няма как да се сбърка.

"Първо, заради множеството тестове на двата клинични прегледа и второ - потвърдена с образно изследване липса на мозъчно кръвообращение. Спирането на кръвообращението води до загиване на мозъка", категорична е тя.

Доказва се от комисия от трима лекари със специалности "Анестезиология", "Неврология", "Неврохирургия и/или образна диагностика.

"Координаторите не влизат в тези комисии, защото това е конфликт на интереси

Отделно имаме черно на бяло образно изследване - ангеография, което доказва, че кръв в мозъка не постъпва", уточнява лекарката. Случва се да се сблъсква с недоверието.

"Процесът е двустранен. Достатъчно "колеги" има, които са допринесли за такова недоверие към нас, лекарите. Другото, което много ни куца, е комуникацията лекар - пациент.

Това не се учи в медицинските ни университети, а е нещо много важно и трябва да влезе в програмите на студентите", казва д-р Маринова.

Дава пример с Испания, където ходи на обучения по донорство

и трансплантации. Част от темите е точно комуникацията с близките на пациентите.

Две са донорските ситуации за 2023 г. в търновската болница. За т.г. в града още няма реализирана.
"През февруари имахме случай на млада жена в мозъчна смърт след тежък мозъчен кръвоизлив, която докараха от Разград.

При тях нямали възможност в момента да докажат мозъчна смърт. Оказа се, че органите не са подходящи. Имаше поликистоза на бъбреците и на черния дроб, впоследствие влоши и сърдечната функция", разказа докторката.

Затова е важно да се прави качествена реанимация още от момента, в който е приет пациент с тежко мозъчно увреждане. Действията на лекарите за спасяване на живот не се различават от тези за кондициониране на донор.

Понякога се обезверява заради отношението на държавата

"Законът ни е добър, системата е същата като в Испания, но там има 42-ма донори на 1 милион население, ние не можем да стигнем 3-ма. Проблемът е в организацията на процеса. Продължава да се работи спорадично и в отделни болници", казва лекарката.

Разказва как с д-р Лъчезарова събрали цялата болница в Търново, обяснили какво правят, как го правят и защо трябва да се стиковат всички отделения и да работят много бързо. Така в старата столица нещата се случват.

"Откази от близки винаги ще има, но трябва да има кой да ги попита. Компетентни специалисти да установят мозъчната смърт. Трябва да се говори сред колегите, да се правят обучения. Важно е да ги мотивираме, че наистина спасяваме други хора, когато един човек е починал", убедена е Сибила Маринова.

Тежък удар в разгара на пандемията от ковид почти я накарал да се откаже. Тогава срещу болницата и нея се отприщи злостна кампания в медии и социални мрежи.

"Човек си мисли, че като прави нещо, което е толкова благородно, всички ще го подкрепят, ще го харесват. Когато ме нарекоха "убиец" и "търговец на органи", бях на косъм да се откажа. Тогава

приятел ми каза: "Човек не се отказва от каузите си."

Това е нещо, което е повече от егото, от личната болка и мъка, която съм изпитала. По-голямо е от мен и въобще много по-голямо е от един човек, защото е живот. Затова продължих и след известно време отново започнах да говоря публично", откровена е д-р Маринова.  

Хвърля се във всякакви предизвикателства, които биха фокусирали вниманието към донорството и трансплантациите. Игра в тандем с водещия Светослав Иванов в благотворителните издания на "Стани богат".

Двамата успяха да спечелят 10 хил. лв. за участие на повече български състезатели в предстоящото международно състезание за трансплантирани в Лисабон.

"Останалите държави инвестират в подготовката на цели отбори, а на 12-ите световни зимни игри за трансплантирани в Бормио, Италия, участва само Ирен Дикова и тя триумфира със златен медал в гигантския слалом", казва д-р Сибила Маринова.