Скрининговите програми, профилактиката и превенцията в България са слабо развити - защо лекуваме последиците от дадено заболяване, ако може да го предотвратим или установим в ранен стадий?, коментира изпълнителният  директор на фармацевтичната компания Astellas за България, Унгария, Румъния и Гърция

Още акценти от интервюто:

  • Ковид пандемията промени света - увеличиха се инвестициите в здравеопазването и научните изследвания
  • В България достъпът до качествени здравни грижи е ограничен - особено за хората в селските райони и тези с ниски доходи
  • За успешното лечение на даден човек са важни неговите познания и мотивация да се придържа към дадена терапия, осъзнавайки собствената си роля в този сложен процес
  • Японците насърчават устойчиви бизнес практики, насочени към стабилност и дългосрочен успех вместо към бързи печалби. Такова е и отношението към здравето
  •  На изток се цени активното стареене, хората се ангажират с дейности, които поддържат физическата и умствената активност

- Доц. Ценов, 4 години след началото на ковид пандемията промени ли се отношението към здравето в света? А на българите? Вероятно сте чували, че българинът е по-склонен да даде пари, за да си поправи колата, отколкото за здраве.

- Отношението към здравето наистина претърпя значителни промени в световен мащаб след епидемията от COVID-19. Хората са станали по-осъзнати по отношение на личните си здравни практики. Освен това правителствата и системите на здравеопазване също признаха необходимостта от по-силна здравна инфраструктура и ресурси за по-добро справяне с кризи в областта на общественото здраве. Това доведе до увеличаване на инвестициите в системите за здравеопазване, научните изследвания и като цяло инициативите в тази област.

Що се отнася до отношението на българите към здравеопазването, от съществено значение е да се отбележи, че културните нагласи и приоритети варират значително сред различните групи от населението, но при всички положения пандемията оказа своето въздействие и върху възприятията на българина.

Да, факт е, че все още масово българинът е склонен да даде пари за хиляди други неща, които му се струват по-важни и приоритетни от здравето, но мисля, че с времето това ще се промени. Прави впечатление, че младите работещи и активни хора са все по-информирани по различни здравни теми. Хората започнаха да се учат да пресяват и проверяват информацията, която намират онлайн, като в същото време изискват от лекуващите ги лекари определено ниво и познания относно последните тенденции в диагностиката и лечението на различни заболявания и състояния.

- Завършили сте медицина. Може ли да поставите диагноза на българското здравеопазване? А лечението какво трябва да бъде?

- Българското здравеопазване е изправено пред предизвикателства, характерни за много здравни системи. Въпреки че България има обществена здравна система, достъпът до качествени здравни грижи е ограничен за някои групи от населението, особено за хората в селските райони и тези с ниски доходи. На много места липсва специализиран медицински персонал, има недостиг на съвременно медицинско оборудване и недостатъчно финансиране на здравната система. Както в много други страни, България се сблъсква и с предизвикателствата на застаряващото население и увеличаващия се брой хронични заболявания.

Лечението на тези проблеми изисква комплексен и систематичен подход, като се вземат предвид множеството фактори, които влияят върху здравната система. Необходими са значителни инвестиции за подобряване на медицинската инфраструктура в страната.

Необходимо е също така да се работи за увеличаване на достъпа до качествени здравни услуги за всички граждани, включително за уязвимите групи.

Инвестициите в обучение на медицинския персонал са от съществено значение за поддържането на високо ниво на професионализъм и качество на грижите.

Трябва също така да се преразгледа начинът на финансиране на здравеопазването и да се осигури по-ефективно и справедливо разпределение на ресурсите.

- Отговаря ли медицината в България на европейските и световните стандарти - в кои области на медицината, има ли острови на добра практика?

- Безспорно България е сред примерите за добра практика по отношение на клиничните изпитвания - в страната ни се провеждат много и изключително качествени изпитвания.

Някои клиники в България предлагат висококачествени специализирани медицински услуги. В немалко области имаме прекрасни специалисти, които по нищо не отстъпват в своите знания и експертиза на колегите от Европа и света.

В България има добре развита дентална грижа. Множество дентални клиники и специалисти предлагат широк спектър от услуги, включително козметична и имплантологична дентална грижа.

Макар и да достигат по-бавно до българина, сравнено с други европейски държави, все пак имаме достъп до най-съвременните терапии за редица онкологични и други заболявания от социално значение.

Това са само малка част от добрите примери. Въпреки тях обаче все още има области на медицината в България, които не са съизмерими с международните стандарти. В някои лечебни заведения инфраструктурата е изключително неразвита, в редица области на страната липсва достъп до специализирана медицинска грижа, като същевременно много от медицинските практики и процедури, които продължават да се прилагат, са морално остарели.

- А здравеопазването като система? Какви са най-големите проблеми?

- Един от най-големите проблеми е неравният достъп до здравни грижи, особено за хората в селските райони и за социално маргинализираните групи. Липсата на достъп до медицински заведения и специалисти може да доведе до забавяне в диагностицирането и лечението на заболявания, което на практика има тежки последици за здравето и благосъстоянието на хората.

Качеството на грижите и безопасността на пациентите също са области, които трябва да бъдат подобрени, тъй като в момента не навсякъде са на необходимото ниво.

Здравната ни система се сблъсква и с предизвикателствата на ограничени финансови ресурси и лимитиран брой медицински специалисти. Недостигът на финансиране води до недостиг на лекарства, оборудване, програми за обществено здраве и други и цялостно до намаляване на качеството на грижите.

Скринингови програми, програми за профилактика и превенция са изключително слабо развити, а те са в основата на съвременните модели на здравеопазване- защо да лекуваме последиците от едно заболяване, ако може да го предотвратим или установим в ранен стадий. Тогава и ползите и за пациентите и системата ще са огромни. Разбира се, това изисква инвестиции, но с висока възвръщаемост в дългосрочен план.

Ефективното управление и координация между различните нива на здравеопазването е от съществено значение за осигуряване на качествени здравни грижи. Липсата на сътрудничество и координация може да доведе до пропуски в системата и неефективно използване на ресурси, на което реално ставаме свидетели всекидневно.

В допълнение с нарастването на застаряващото население и увеличаването на броя на хроничните заболявания здравеопазването се сблъсква със значителни демографски предизвикателства. Необходими са по-ефективни стратегии за превенция и управление на хроничните заболявания, както и за подобряване на качеството на живот на населението.

Решаването на тези проблеми изисква съвместни усилия от страна на всички заинтересовани страни за осъществяване на необходимите реформи, насочени към устойчивост, справедливост и ефективност.

- Вашата компания Astellas е сред топ 30 в света. Всички големи във фармаиндустрията твърдят, че в момента се инвестира в научни изследвания, дигитални решения и отговорни бизнес практики. По какво Astellas си прилича и по какво се различава от другите фармацевтични гиганти? Какви са вашите приоритети?

- Всяка компания има свои уникални характеристики, стратегии и приоритети, които се определят от нейните цели, конкурентна среда и други фактори.

В Astellas се ангажираме с иновации, ориентирани към пациента и отговорни бизнес практики. Подобно на други фармацевтични компании, ние даваме приоритет на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, за да предоставим трансформиращи терапии на нуждаещите се пациенти. Подобно на много други компании, прегръщаме използването на съвременни цифрови решения с цел подобряване на предоставянето на здравни грижи и улесняване на достъпа до тях.

Това, което отличава Astellas обаче, е нашата отдаденост на партньорствата и програмите за сътрудничество, както и приоритизирането на резултатите за пациентите. Компанията се стреми да увеличава стойността си по устойчив начин, както и да бъде предпочитан партньор и избор за всички, с които си взаимодейства. Можем да постигнем това само с прозрачност и бизнес етика в работата и отношения с околните.

- Известно е, че основните постижения на компанията ви са свързани с пробиви в онкологията, имунологията и урологията. С кои разработки, изследвания и терапии най-много се гордеете и са важни за хората?

- Действително Astellas направи значителни пробиви в тези области. Гордеем се с иновативните си терапии в областта на онкологичните, урологичните заболявания, трансплантологията, женското здраве. Нашите изследвания винаги са били насочени към това да посрещнем онези медицински нужди, за които все още няма отговор, както и да подобряваме качеството на живот на пациентите и да развиваме научните познания с цел предефиниране на стандартите за грижи.

Напоследък инвестираме все повече в инициативи, ориентирани към пациентите, като програми за подкрепа на пациентите и кампании за повишаване на осведомеността за определени заболявания. Вярваме, че чрез подобни инициативи реално можем да подобрим резултатите за пациентите, защото не всичко опира до едно лекарство. С времето се убедихме, че за успешното лечение на даден човек са важни неговите познания и мотивацията му да се придържа към дадена терапия, осъзнавайки собствената си роля в този сложен процес.

- Има ли иновационни решения, които могат да променят бъдещето на пациентите?

- Да, категорично. Сред най-актуалните такива в момента може би е персонализираната медицина. Чрез генетичното профилиране и персонализираното лечение, основано на него, можем да подобрим ефективността и безопасността на лечението, като минимизираме нежеланите ефекти и повишим шансовете за успешно излекуване.

В допълнение изкуственият интелект има потенциала да революционизира диагностиката и лечението на заболявания, тъй като позволява анализ на големи количества данни в реално време. AI може да помогне за ранното откриване на болести, предсказване на рискове за развитие на заболявания и оптимизиране на лечебните планове.

Интернетът на нещата (IoT) и т.нар. wearables (носимите устройства) предоставят възможност за следене на здравословното състояние на пациентите в реално време, като например мониториране на сърдечния ритъм, нивата на глюкоза или физическата активност. Това може да допринесе за предотвратяване на заболявания и управление на хронични състояния.

Мисля, че тепърва ни предстои да станем свидетели на невероятни пробиви в технологиите и медицината.

- Работили сте за различни компании, сега сте в японска. Разкажете за японския бизнес модел и отношението му към здравето на хората?

- Японските компании често се отличават с дългосрочния си подход към бизнеса. Те насърчават устойчиви бизнес практики и са насочени към създаване на стабилност и дългосрочен успех вместо към краткосрочни печалби. Този аспект на японския бизнес модел се отразява и в отношението към здравето.

Като цяло в японската култура се акцентира на превенцията на заболяванията и подкрепата за здравословен начин на живот. Храната играе важна роля в японската кухня. Известен факт е, че тя се състои предимно от здравословни и нискокалорични продукти като риба, зеленчуци и зеленчукови супи. От комуникацията с колегите съм останал с впечатлението, че японците се стараят да поддържат баланс между работа и личен живот. В Япония се цени активното стареене, като хората често се ангажират със занимания и дейности, които поддържат едновременно тяхната физическа и умствена активност, и това си личи.

CV

 Доц. д-р Светослав Ценов е изпълнителен директор на фармацевтичната компания Astellas за България, Унгария, Румъния и Гърция

 Завършил е медицина и финанси, през 2019 г. защитава докторантура в областта на социалната медицина и здравния мениджмънт, а от тази година е доцент по клинична фармакология

 Той е бизнес мениджър с над 17 г. опит във фармацевтичната индустрия

 Заемал е различни високи позиции в мултинационални компании на глобално и регионално ниво в сферата на мениджмънта, корпоративната стратегия, достъпа до пазара, връзките с институции, маркетинга, медицината

 През годините доц. Ценов е бил член на работната група на EFPIA за Централна и Източна Европа, председател на УС на ARPHARM, както и съпредседател на Комисията по здравеопазване на AmCham

ЗА КОМПАНИЯТА ASTELLAS

 Astellas е японска фармацевтична компания, основана през 2005 г. чрез сливането на Yamanouchi и Fujisawa, наследява и съчетава почти два века колективен опит в разработването на иновативни медикаменти.

 Има присъствие в повече от 70 държави. Центровете за развойна дейност са концентрирани в САЩ, Япония, Великобритания, а скоро и в Китай.

 14 000 са служителите на компанията в световен мащаб, като във филиала в Унгария, България, Румъния и Гърция те са 124, от тях 28 работят в нашата страна.

 Astellas е в топ 30 на фармацевтичните компании по приходи в света.